Протокол № 2362 от 23.12.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2362 гр. Пазарджик, 23.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Наталия Д.а

Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20255220104836 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Молителят Д. Б. К. - редовно призована, явява се лично, както и с адв. Л.

К., редовно упълномощен с пълномощно приложено днес по делото.

Ответникът С. Н. Д. - редовно призован, явява се лично, както и с адв. П.

К., упълномощена с пълномощно приложено днес по делото.

АДВ. К.: Уважаеми господин Председател, да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. К.: Уважаеми господин Председател, поддържам подадената молба по реда на ЗЗДН и всички обстоятелства, които сме изложили в нея. Нямаме какво да допълваме. Многократно ответникът отправя закани и обиди, които ги е отправял чрез Уатсап и Вайбър от различни телефони. Предоставям част от тази комуникация от месец септември насам през тези две интернет приложения. Съдържат се множество излияния със закани и обиди по адрес на моята доверителка. Не разполагам с препис от тях за насрещната страна, тъй като ми бяха предоставени днес. За днешното съдебно заседание водим двамата свидетели, които сме поискали и сте ни допуснал. Единият свидетел е майката на доверителката ми, а другата е нейна приятелка, която е присъствала лично на отправяни закани и обиди от страна на ответника. Като казвам обидни думи се има предвид такива в чата като „дърта вещица, долна кучка“ и т. н., включително и заканите към дъщеря й, майка й и какво ще им се случи. Има и закани с изключително неприятно съдържание. Последно тези думи са използвани на 29.09.2025 г. Напрежението е ексалирало, когато тя му е заявила, че се разделят и повече не иска да живее с него.

1

АДВ. К.: Оспорвам молбата на молителката и фактическата обстановка отразена в нея. Предоставяме в днешното съдебно заседание кратък отговор в препис и за молителя, с оглед процесуална икономия. По отношене на предоставените писмени доказателства от молителя ще взема становище по отношение на тяхната основателност и допустимост след като се запозная с тях в даден от Вас срок. Моля да ми се допуснат двама свидетели във връзка с твърденията ни. Няма да сочим други доказателства. Не оспорвам, че доверителят ми е бил във връзка с молителката.

АДВ. К.: Толкова бързо становище не мога да взема по отговора, който се депозира днес. Моля да ми дадете възможност да се запозная с него и доверителката ми, за да вземе становище и тя. Нямам екземпляр от предоставените от мен писмени документи за другата страна. Имам още едно доказателствено искане по реда на чл. 176 от ГПК и то е ответникът да отговори на следните въпроси:

- Вярно ли е, че в периода от м. септември 2024 г. до месец септември 2025 г. със съгласието на Д. К. сте заминали да работите на територията на Италия?

- Вярно ли е, че в този от м. септември 2024 г. до месец септември 2025 г. сте комуникирате с Д. К. през тези Уатсап и Вайбър от различни телефони?

- Вярно ли е, че сте обвинявал Д. К., че има връзка с други мъже?

- Вярно ли е, че сте я обиждали?

- Вярно ли е, че сте искали пари от нея?

- Вярно ли е, че сте кълнели детето й, майка й и внучето й?

- Вярно ли е, че сте се заканили като се приберете в България ще види колко лош може да бъде животът за нея?

- Вярно ли е, че след като сте се завърнали в България, на 27.11.2025 г. късно вечерта сте настоявали да влезете в дома й без нейното съгласие?

АДВ. К.: Аз възразявам по част от направеното искане, тъй като периодът не влиза в настоящия казус, който е тримесечен срок от последния акт на домашно насилие и той е 29.09.2025 г. Така че, да се доказват каквито и да е комуникации в периода от м. септември 2024 г. до месец септември 2025 г. са извън процесния период и не следва да бъдат допускани. Възразявам по изложените факти и обстоятелства в молбата за двете дати през 2026 г.

Предполагам, че сте имали предвид 2025 г., а не 2026 г. и е техническа грешка.

Говоря за ноември месец, дати 27-ми и 28-ми. Но тук не се говори за закани и комуникации през тези два дни. Не оспорвам, че на 27.11.2025 г. и на 28.11.2025 г. клиентът ми е бил пред дома на молителката.

АДВ. К.: В този случай оттеглям последния си въпрос към ответника.

Това е техническа грешка където съм посочил 2026 г. Вярната година е 2025 г.

СЪДЪТ, на основание чл. 146 от ГПК, пристъпва към излагане на ДОКЛАДА си по делото, в следния смисъл:

Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба за защита от домашно насилие от Д. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 1, срещу С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Л.“ № 27.

В молбата се твърди, че молителката и ответникът живеели на семейни 2 съпружески начала от м. ноември 2023г. до м. септември 2025 г., от когато окончателно се разделили.

Молителката твърди, че след като заживели заедно, заминали да живеят в чужбина – в Лондон. През м. февруари 2024 г. се завърнали заедно в гр.

Пазарджик, като заживели в нейния апартамент в града. Молителката имала дъщеря и внуче, които живеели в чужбина и много обичала. През лятото на 2024 г. същите й гостували за около една седмица, като тяхното присъствие дразнело и изнервяло ответника. Заявил й, че тъй като му е жена следвало да се съобразява с неговите желания и намерения, а не с тези на дъщеря й и внучка й. Вследствие на това започнали дрязги помежду им, като започнал да контролира социалните й контакти и поведение. След разговори, ответникът се извинявал, казвал на молителката, че я обича безумно и затова я ревнувал и губел контрол. През месец септември 2024 г. ответникът заминал да работи в чужбина, като поС.но пътувал между Рим и Пазарджик. В период около една година до м. септември 2025 г., ответникът започнал да следи телефона и социалните мрежи на молителката, като поС.но й звънял с въпроси къде е, какво прави и с кого е. Молителката му обяснявала, че с това си поведение я изнервя и не й харесва, след което започнала вербална агресия от негова страна.

В началото на м. септември 2025 г. молителката заявила на ответника, че желае да се раздели с него, което не му се харесало и отключило вербална агресия спрямо нея. Същият започнал да обижда молителката с думите „дърта вещица“, „долна курва“, „прокажена кучка“, както и отправя клетви към близките й. Това провокирало молителката да ограничи телефонните му обаждания, след което той започнал да й пише обидни думи по мобилните приложения Вайбър и Уатсап, като последният път се случил на 29.09.2025 г., след което молителката го блокирала.

Твърди, че същият намирал начин да се свърже с нея чрез мейли и телефони на негови познати, включително я обиждал и чрез социалните мрежи на негови приятели, като започнал да звъни и на нейната майката и да на нея също да пише обидни думи. Последно се свързал с молителката, като й писал обиди през италиански мобилен оператор на 10.11.2025 г.

Молителката твърди, че на 26.11.2025 г. ответникът започнал да я псува, обижда и заплашва от телефон на негов близък, като й казал, че скоро се връща в Пазарджик и щяла „да види какво ще стане“. Това накарало молителката да изпита страх, като се почувствала застрашена не само психически, но й физически, доколкото ответникът имал необуздан характер.

Към 23,05 часа на 27.11.2025 г. ответникът отишъл пред дома й започнал да звъни по домофона много настойчиво, но тя не му отговорила. Същият разбрал, че молителката си била вкъщи, тъй като лампата светела и колата й била паркирана пред сградата. На 28.11.2025 г. се повторило същото нещо.

Отправено е искане да й бъде предоставена защита във връзка с твърдените актове на домашно насилие.

Към молбата за защита е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изходяща от молителката, като са формулирани и доказателствени искания.

Ответникът по молбата С. Н. Д., лично и чрез процесуалния си представител, с писмен отговор от днес възразява по нейната основателност, тъй като не отговаряла на обективната истина. Не оспорва, че с молителката са живели на семейни начала преди месец септември 2025 г. Сочи, че в края на 3 август 2025 г. заедно с молителката и негови приятели вечеряли в ресторант, след което с молителката прекарали нощта в нейния дом. Оспорва, че е имал собственически чувства и поведение спрямо молителката като твърди, че не я е ограничавал по никакъв начин от нейния социален живот. Оспорва твърдението, че молителката му е заявила, че желае да прекрати отношенията им, като твърди, че раздялата е настъпила единствено от нейното поведение и обидно отношение.

В началото на месец септември 2025 г. същата му поставила ултиматум, че трябвало да забрани на жената, от която има дъщеря, да идва в дома им да взема детето им, като тази забрана е трябвало да я документира на видео на молителката в знак, че е истина и че го е извършил. Твърди, че е отказал да изпълни искането на молителката, поради което същата останала недоволна от отказа му.

Сочи, че през месец септември 2025 г. молителката в нетрезво съС.ие му е звъннала на телефон чрез видеокамера като му заявила, че е в компания на трима мъже, а не както преди това му е заявила, че ще бъде с приятелки, както и че започвала да флиртува с един от тях, който ответникът познавал под името Мариян. Първоначално ответникът приел думите й на шега, но след като тя ги повторила, същият се ядосал и я предупредил да не се излага, тъй като била пияна, както и да се прибира вкъщи. Сочи, че същата му е отговорила с присмех, като той й пожелал приятна вечер и й казал да почерпи баджанака с парите, които й бил лично дал за разходи. На следващия ден ответникът я потърсил по телефона, но тя не му е отговорила веднага.

Впоследствие, след като му отговорила, последвал скандал от страна на молителката, като му казала, че ще си прави каквото пожелае и че няма да му дава отчет кога се прибира или не. След това молителката започнала да отправя обиди и го блокирала. Впоследствие ответникът научил, че молителката имала паралелна връзка с друг мъж, докато той бил в чужбина, като се оказало, че въпросният мъж е лицето с името Мариян, който ответникът познавал и който Мариян му обяснил, че не знаел за връзката им с молителката и че не искал излишни разправии. Твърди, че в средата на месец октомври молителката лично му позвънила с искане за разговор и изясняване на отношенията им и е отрекла да има отношения с друг мъж. В последствие, след като ответникът не й дал категоричен отговор за развитието на взаимоотношенията им молителката агресирала и в проведени последващи разговори между тях взаимно били отправени обиди.

Сочи, че по време на връзката им същият имал пълно доверие в нея, включително й давал пари, за да си покрива разходи, докато той е в чужбина.

Закупил й кола, която той изплащал, като заедно събирали пари молителката да отвори магазин за дрехи. След като й заявил, че иска да се разделят и да му върне парите за бизнеса, който планират, тя отново го блокирала, след което изнесла дрехите му от апартамента и ги оставила в съсед на име Владимир Пепелов. След това разбрал за настоящото дело.

Намира, че молбата не отговаря на истината и била подадена с цел да се ограничи достъпът му до нея, тъй като му дължала пари, а очевидно не желаела да ги върне. Не се отрича, че на датите 27.11.2025 г. и 28.11.2025 г. ответникът е търсил молителката пред дома й.

Прави се искане молбата да се остави без уважение като неоснователна.

Съдът УКАЗВА на страните в настоящото производство, че всяка една от тях носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените 4 от нея факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.