Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 03.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 31/2024
Вид
Решение № 30
Подписан
03.02.2025
В сила
16.12.2025
Състав
Галя Димитрова Русева

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Конституция на Република България
  • чл.52, ал.1 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Бургас, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Търговско дело № 20242100900031 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК и е образувано по искова молба на „Специализирана болница за рехабилитация „Мари“ ООД с ЕИК 201470295, със седалище и адрес на управление гр. Несебър, м. „Кокалу“, парцел 084029, представлявано от управителя Антоанета Йорданова Гьонкова, чрез адв. Мариета Георгиева и адв. Керка Богоева, против Национална здравноосигурителна каса с БУЛСТАТ 121858220 с адрес гр. София, р-н «Лозенец», ул. «Кричим» № 1, представлявана от управителя Станимир Михайлов, с която се моли съдът да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 117 454 лв. – главница, представляваща незаплатена и оказана «надлимитна» болнична помощ по клинични пътеки за периода февруари 2019 г. – декември 2019 г., и сумата от общо 38 828,38 лв. – изтекли лихви за забава върху главницата за периода от 29.01.2021 г. до 29.01.2024 г., дължими съгласно Договор № 021962/17.05.2018 г., сключен между страните, и анекси към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 30.01.2024 г. до окончателното изплащане, които претенции са подробно уточнени по размер и периоди в молба-уточнение вх.№ 3721/26.02.2024 г., връчена на ответника.

Ищецът твърди, че с ответника НЗОК имат сключен Договор № 1

021962/17.05.2018 г., по силата на който се е задължил като лечебно заведение, регистрирано съгласно ЗЛЗ, да оказва на ЗОЛ и на ЗОЛ по §2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки /КП/ 258, 259, 260, 261, 262, 263 и 265, за срока на действие на НРД за 2018 г., вкл. процесния период на 2019 г., срещу задължението на НЗОК да закупува и заплаща на ищеца извършената от него в изпълнение на договора медицинска помощ по посочените клинични пътеки /КП/ и вложените при изпълнението на тази дейност медицински изделия от списъка по чл.13, ал.2, т.2 от Наредба № 10/2009 г., при условията на раздел V от договора, след проверка на изискуемите документи, при условията и сроковете по раздел VІ от договора.

Сочи се, че съгласно чл. 34 от договора възложителят закупува от изпълнителя КП в рамките на стойностите, определени в чл.36 от същия, като чл. 38, ал.1 от договора ограничава изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности и медицински изделия на стойност, надвишаваща утвърдената в Приложение № 2 за съответния месец. Чл.38, ал.7 от договора пък ограничавал изпълнителя да предявява на възложителя за закупуване дейности и медицински изделия, отхвърлени от заплащане, поради надвишаване на стойностите за съответния месец в Приложение № 2 на договора. С допълнителни анекси и споразумения договорът бил изменян, но посочените клаузи останали в този си вид. Ищецът счита същите за нищожни, доколкото те регламентират ограничения в отчитането на болничните дейности, когато същите надвишават определените месечни максимуми и определят максимална месечна стойност на болничната помощ, извършвана от ищеца. Според него, ищецът не може да бъде поставян в положение да се налага да отказва предоставяне на болнична помощ, понеже са изчерпани месечните му лимити, тъй като това би противоречало на чл.52, ал.1 от Конституцията, която разпоредба гарантира достъпна медицинска помощ за гражданите. Възприетата държавна здравна политика, според ищеца, има приоритет пред икономически съображения за ефективност на здравните грижи и поставянето им в зависимост от фискалните възможности на Държавата. Сочи, че посочените разпоредби на договора – чл.34, ал.1, чл.38, ал.1 и ал.7, и чл.42, ал.3, са нищожни на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като противоречат на императивни правни норми – чл.19, ал.2 и чл.52, ал.1 от Конституцията, чл.4, ал.1 от ЗЗО, чл.45, ал.1 ЗЗО, чл.35 ЗЗО, чл.55, ал.3, т.2 ЗЗО. Твърди се, че в изпълнение на поетите задължения съгласно Договор № 2

021962/17.05.2018 г., в процесния период от февруари 2019 г. – декември 2019 г. ищецът е извършил медицински дейности по КП 258, 259, 260, 261, 262, 263 и 265 на обща стойност от 117 454 лв., незаплатени от ответника, тъй като за 2019 г. НЗОК е заплатила само тези медицински дейности, които са до размера на определените от касата лимити за 2019 г. Медицинските дейности били качествено извършени, което се установявало и от Протокол № 773/11.08.2020 г. на РЗОК – Бургас. Твърди се, че КС е обявил противоконституционност на разпоредбата на чл.55а, ал.2 ЗЗО с Решение № 6/11.04.2024 г. по к.д. № 15/2023 г. по описа на КС.

В допълнителна искова молба рег.№ 11000/18.06.2024 г. /л.160/ ищецът е конкретизирал по пера претенциите си, като подробно е уточнил по кои КП какви суми претендира от ответника като незаплатена и предоставена медицинска помощ.

Претендираната главница представлява «надлимитна» мед.дейност за болнична медицинска помощ, както следва: в размер на 2 310 лв. – за м.февруари 2019 г. /дължима по ИЗ от № 396 до № 402/; в размер на 12 032 лв.

– за м.март 2019 г. /дължима по ИЗ от № 566 до № 606/; в размер на 39 930 лв.

– за м.април 2019 г. /дължима по ИЗ от № 725 до № 855/; в размер на 10 560 лв. – дължима за м.май 2019 г. /по ИЗ от № 1020 до № 1055/; в размер на 10 890 лв. – за м.септември 2019 г. /дължима по ИЗ от № 1801 до № 1863/; в размер на 16 652 лв. – дължима за м.октомври 2019 г. /от ИЗ № 2020 до ИЗ № 2075/; в размер на 10 560 лв. – дължима за м.ноември 2019 г. /от ИЗ № 2218 до ИЗ № 2255/; в размер на 14 520 лв. – дължима за м.декември 2019 г. /от ИЗ № 2378 до ИЗ № 2423/. Върху тези суми се претендира и лихва за забава в общ размер на 38 828,38 лв. за периода от 29.01.2021 г. до 29.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба – 30.01.2024 г. до окончателното изплащане, доколкото се сочи, че ответникът е изпаднал в забава от 01.01.2020 г. и се претендират лихви само за 3 години назад, предвид нормата на чл. 111, б.»б» ЗЗД.

Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.

79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр.чл.84, ал.1 ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат, който поддържа исковата молба, сочи доказателства и претендира присъждането на разноски.

3

В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който исковете се оспорват като неоснователни.

С допълнителния отговор ответникът отново оспорва претенциите по основание и размер с твърдението, че установената финансова рамка не противоречи на чл.35 ЗЗО, че ежедневните отчети в системата представляват заявка за закупуване от страна на касата, но същата подлежи на предварителен и последващ контрол; че определеният нормативно и договорен индивидуално обем/лимит на закупуваната медицинска помощ не ограничава правото на гражданите до медицинска помощ, т.е. гражданите свободно могат и неограничено да ползват медицински услуги извън пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, а лечебното заведение не е ограничено да извършва дейност само по договора с НЗОК, а може да предоставя медицински услуги на пациенти срещу заплащане и/или доброволно здравно осигуряване и застраховане. Сочи се, че НЗОК е специален орган със самостоятелен бюджет, който се формира и разходва по определен начин. В тази връзка, ответникът счита, че ищецът няма изискуемо и ликвидно вземане към него, а в условията на евентуалност претендира искът да се уважи само до размера на средствата за предоставена спешна помощ по КП за спешни хоспитализации.

Ответникът сочи също, че цитираните договорни разпоредби не са нищожни, че същият разполага с определен бюджет, в рамките на който следва да се разходват средствата, и че медицинските дейности, които следва да бъдат заплатени, не са неограничени като стойност, а са до определени лимити за 2019 г., в който смисъл процесните главници се явяват извън тези лимити. Договорните отношения между страните се подчинявали на специални правила на ЗЗО, а не на общите в ЗЗД. Сочи се, че претендираните незаплатени дейности не са контролирани от РЗОК Бургас дали са надлежно изпълнени, т.е. не са надлежно отчетени, и че НЗОК няма задължение за тяхното заплащане, тъй като са извън стойностите в Приложение № 2 към договора. Оспорва се твърдението за нищожност на цитираните клаузи на договора и се твърди наличие на императивни правила в ЗЗО, ограничаващи по обем и стойност медицинските дейности, които следва да бъдат заплащани през 2019 г. от НЗОК. Претендира се отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност ответникът моли същите да бъдат уважени до размера на 4 стойността на медицинските дейности по КП за спешна хоспитализация, доколкото се сочи, че за тези случаи на спешна диагностика и лечение изпълнителят на болничната медицинската помощ може да подаде в РЗОК писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на разходите за дейностите в БМП в Приложение № 2 от договора /в този случай промените в Приложение № 2 се договарят между изпълнителя на болничната медицинска помощ и директора на РЗОК в срока за представяне в РЗОК на отчетите за заплащане на дейността за съответния месец/.

Сочи се, че представените от ищеца доказателства не са получени и подписани от служител в РЗОК Бургас. Ищецът твърди, че тези документи са подписани от управителя на лечебното заведение и подпечатани, като същите са били обект на проверка от РЗОК Бургас, видно от Протокол № 773/11.08.2020 г. на контрольори в отдел ДКИОД, съгласно който не са установени нарушения в изпълнението на медицински дейности. Освен това, именно въз основа на този протокол РЗОК Бургас била изплатила „надлимитната дейност“ на ищеца за периода 2015-2018 г.

В съдебно заседание ответникът се представлява от служител с юридическо образование, който оспорва исковете и претендира тяхното отхвърляне, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че имат сключен Договор № 021962/17.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по силата на който ищецът се е задължил като лечебно заведение, регистрирано съгласно Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, да оказва на здравноосигурени лица /ЗОЛ/ и на ЗОЛ по §2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018 г. болнична медицинска помощ по КП 258, 259, 260, 261, 262, 263 и 265, за срока на действие на НРД за 2018 г., вкл. процесния период на 2019 г., срещу задължението на НЗОК да закупува и заплаща на ищеца извършената от него в изпълнение на договора медицинска помощ по посочените КП и вложените при изпълнението на тази дейност медицински изделия от списъка по чл.13, ал.2, т.2 от Наредба № 10/2009 г., при условията на раздел V от договора, след проверка на изискуемите 5 документи, при условията и сроковете по раздел VІ от договора. Не спорят също, че медицинските дейности, посочени в исковата молба и допълнителната искова молба и уточнени по КП и по ИЗ, са действително извършени от ищеца. Спорят относно размера на претенцията и относно това дали тези медицински дейности следва да бъдат заплатени от страна на ответника, и ако евентуално следва да бъдат заплатени - дали в пълен обем, или до стойността на КП по спешни хоспитализации.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи следните факти – стойността на извършените от него медицински дейности по КП 258, 259, 260, 261, 262, 263 и 265 в периода февруари 2019 г. – декември 2019 г., размерът на претендираната лихва за забава върху главниците за периода от 29.01.2021 г. до 29.01.2024 г., както и наличието на твърдяното основание исковите суми – главници и лихви, да се претендират от ищеца, т.е. следва да се докаже твърдяната нищожност на чл.38, ал.1 и ал.7 от сключения Договор № 021962/17.05.2018 г. В тежест на ответника е да докаже наличието на основание претендираните суми да бъдат отказани за заплащане.