Решение № 18919 от 21.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 64569/2023
- Вид
- Решение № 18919
- Подписан
- 21.10.2024
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 18919 гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110164569 по описа за 2023 година
Ищецът „Германиа“ ООД е сезирал съда с осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ срещу ответника „Микс Маркт София 1“ ООД /с актуална фирма и правноорганизационна форма „ПИС 2024“ ЕООД/ за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 5 304.00 лева с ДДС, представляваща неизпълнено задължение по сключен между страните Договор за извършване на счетоводни услуги и данъчни консултации от 01.12.2022 г., във връзка с което е издадена фактура № 0007298/24.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за извършване на счетоводни услуги и данъчни консултации от 01.12.2022 г., по силата на което ответникът „МИКС МАРКТ СОФИЯ 1“ ООД – в качеството на възложител, е възложил на „Германиа“ ООД – в качеството на изпълнител, да организира счетоводството на възложителя за срок от 1 година, считано от 01.12.2022 г., срещу задължение на последния да заплаща възнаграждение на изпълнителя.
Твърди, че във връзка с възложените му задължения да осъществява месечното счетоводство на ответното дружество, за периода месец юли – месец септември 2023 г. е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си, като във връзка с това е издал фактура № 0007298/24.10.2023 г. за сумата от 5 304,00 лева с вкл. ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за тримесечния периода. Поддържа се, че в чл. 13, ал. 9 от договора, страните се договорили задължението по фактурата да се заплаща в седемдневен срок от нейното издаване, но ответникът не е изпълнил задължението си, свързано с услугите по посочената фактура.
Претендира присъждане на сторените разноски в предходно 1 проведения обезпечителен процес, както и извършените в настоящото исково производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „ МИКС МАРКТ СОФИЯ 1“ ООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска, поради заплащане на задължението в размер на 5304 лева с ДДС на 24.11.2023 г. Не оспорва наличието на облигационно отношение между страните по сключен договор за счетоводни услуги. Сочи, че пълният размер на исковата претенция е заплатен в 20-дневен срок от настъпване на изискуемостта на процесната фактура, след налагане на запори върху банковите сметки на дружеството в изпълнение на допуснато обезпечение в полза на ищеца, по банковата сметка на „Германия“ ООД, посочена в счетоводния документ.
Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски. Оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми за разноски, в това число – заплатени такси в полза на ЧСИ. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ.
На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за счетоводни услуги от 01.12.2022 г., по силата на който ищецът е изпълнил надлежно задължения си, съгласно съдържанието на договора, а за ответника-възложител е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в посочения размер и срок.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора за заплащане процесните суми в срок.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК в изготвения по делото доклад, като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по Договор за извършване на счетоводни услуги и данъчни консултации от 01.12.2022 г., по силата на което ответникът „МИКС МАРКТ СОФИЯ 1“ ООД /с предходно наименование „Микс Маркт България“ ООД/ – в качеството на възложител, е възложил на „Германиа“ ООД – в качеството на изпълнител, организацията на счетоводството си за срок от 1 година, считано от 01.12.2022 г., срещу заплащане на възнаграждение.
Не се спори между страните, а и се установява от събраните пред настоящата инстанция писмени доказателства, че ищецът е изпълнил поетите си договорни задължения през процесния период от юли до септември 2023 г.
Не е спорно между страните, че размерът на дължимото в полза на 2 ищеца-изпълнител възнаграждение по договора за процесния период възлиза на сумата от 5304.00 лева с ДДС, както и че издадената фактура № 0007298/24.10.2023 г. е изпратена на ответника-възложител на посочения в договора между страните електронен адрес на 31.10.2023 г.
Видно от чл. 13, ал. 9 от представения по делото договор, падежът на задължението по фактурата е 7-дни след нейното издаване.
В самата фактура обаче е посочено, че „8 дни след получаването й“ длъжникът изпада в забава, т.е. съдът намира, че кредиторът е дал допълнителен 7-дневен срок за изпълнение на задълженията за заплащане на цената по договора за счетоводни услуги, като същият е изтекъл на 07.11.2023 г.
Не се оспорва от ответника, че дължимото възнаграждение по договора за процесния тримесечен период не е изплатено на падежа.
Не е спорно между страните също така, а и се установява от представеното по делото платежно нареждане от 24.11.2023 г. за сумата от 5304 лева, че ответникът е извършил по сметка на ищеца цялостно плащане на сумата по исковата претенция.
Не се оспорва, а изрично се поддържа в подадения отговор на искова молба, че плащането е осъществено след предприемане от страна на ищеца действия по обезпечаване на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка „запор на банкови сметки“, допусната с определение № 40720/14.11.2023 г. по ч.гр.д. № 62180/2023 г. на СРС, 29 с-в.
Предвид изложеното, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и липсата на спор между страните относно подлежащите на доказване факти, настоящият съдебен състав достигна до извод за основателност на предявената искова претенция.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, след съобразяване на настъпилите след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а именно – извършеното от ответника цялостно погасяване на претендираната от ищеца сума в деня на образуване на настоящото гражданско дело, съдът намира, че предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски /с оглед извода за основателност на предявения иск/, право на разноски има единствено ищецът в производството.
Същият е претендирал в исковата молба заплащането на суми в общ размер на 2489.28 лева, от които: 882 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, 40 лева – държавна такса в обезпечителното производство, 59.12 лева – заплатени такси към ЧСИ, 1296 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство и 212.16 лева – заплатена държавна такса в исковото производство. /Сумата от 53.82 лева с ДДС – разноски за превод от немски език, посочена в представения от страната списък по чл. 80 ГПК не се 3 претендира от страната в хода на процеса, поради което съдът не дължи произнасяне/.
По отношение на претендираните разноски за исковото производство:
Съдът намира, че извършването на разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство е надлежно доказано по делото, при съобразяване на разясненията, дадени в тълкувателно решение № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като основанието и размерът на заплатените суми се установява от представените фактури и платежни нареждания. С оглед на това, в тази си част претенцията за възмездяване на разноски се явява изцяло основателна.
По отношение на разноските в обезпечителното производство:
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от тълкувателно решение № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
В конкретния случай, не е спорно между страните, че за обезпечаване на предявения иск е било образувано ч.гр.д. № 62180/2023 г. по описа на СРС.
В обезпечителното производство ищецът е направил следните разноски – 40 лева, платена държавна такса и 882 лева с ДДС, платено по банков път адвокатско възнаграждение, видно от представените фактура и платежно нареждане.
По отношение на претенцията за сумата от 882 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, ответникът своевременно е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед сложността на производството по обезпечаване на бъдещ иск и реално извършената от процесуалния представител на страната работа.
С оглед на това, съдът намира, че размерът на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 882 лева с ДДС следва да бъде намален на сумата от 559.30 лева с ДДС, изчислена по правилата чл. 7, ал. 7 от Наредба 1/09.07.2004 г.
По отношение на сумата от 59.12 лева – такси към ЧСИ, съдът намира искането за недоказано по основание /независимо от представеното по делото платежно нареждане с получател ЧСИ С.Х./, доколкото по делото не са представени доказателства за образуване на изпълнително делото с посочения номер именно по издадената обезпечителна заповед срещу ответника, а данни за наличие на изпълнително делото с този номер при този съдебен изпълнител не могат да се изведат и от подадения отговор на исковата молба. С оглед на това, в тази си част претенцията на ищеца се явява неоснователна като недоказана.
Предвид изложеното, ответникът в производството следва да бъде осъден да заплати разноски за исковото производство в общ размер на 4
1508.16 лева /сбор от заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение/ и разноски в обезпечителното производство в общ размер на 599.30 лева /сбор от заплатена държавна такса и намалено поради прекомерност адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Германиа“ ООД, ЕИК 201517112, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ срещу „Микс Маркт София 1“ ООД, ЕИК 206356546 /с актуална фирма и правноорганизационна ф о р м а „ПИС 2024“ ЕООД/ за сумата от 5 304.00 лева с ДДС, представляваща неизпълнено задължение по сключен между страните Договор за извършване на счетоводни услуги и данъчни консултации от 01.12.2022 г., във връзка с което е издадена фактура № 0007298/24.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 22.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата – поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Микс Маркт София 1“ ООД, ЕИК 206356546 /с актуална фирма и правноорганизационна форма „ПИС 2024“ ЕООД/ да заплати на „Германиа“ ООД, ЕИК 201517112, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1508.16 лева – сбор от заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство, както и, на основание чл.
78, ал. 1, вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, сумата от общо 599.30 лева - сбор сторени разноски в производство по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. № 62180/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Разпечатката съдържа 45 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2738cf15-a7f4-448d-be1b-de21c07df427