Решение № 2749 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2749 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330113871 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по чл. 235 от ГПК.

Постъпили са искови молби от В. Р. Т. против „Вивус.БГ“ ЕООД.

С определение № ............, постановено по делото, към настоящото производство са съединени гр. д. № ............, гр. д. № .................... по описа на Районен съд – гр. Пловдив, които се водят между същите страни и са с предмет отношения между страните, свързани със сключени помежду им договори за потребителски кредит.

Предявени са искове, както следва: с искова молба с вх. № .............. от ищеца против дружеството е предявен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за установяване на недействителността на договор за кредит № ............ сключен между страните, а при евентуалност – с пр. основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на клаузата в същия, предвиждаща заплащане на „такса за бързо разглеждане“; с искова молба с вх. № ............. от ищеца против дружеството е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена по сключения между страните недействителен договор за кредит № ............. г. парична сума в размер на ........... а при евентуалност – с пр. основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена по клаузата в същия, предвиждаща заплащане на „такса за бързо разглеждане“, парична сума в размер на 150 лева.

1 с искова молба с вх. № ............. от ищцата против дружеството е предявен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за установяване на недействителността на договор за кредит № ........... сключен между страните, а при евентуалност – с пр. основание чл.

124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на клаузата в същия, предвиждаща заплащане на такса „разглеждане“, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена по сключения между страните недействителен договор за кредит № ............. парична сума в размер на ............, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 19.09.2025 г., до окончателното плащане на сумата, а при евентуалност – с пр. основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена по клаузата в същия, предвиждаща заплащане на такса „разглеждане“, парична сума в размер на ................., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 19.09.2025 г. до окончателното плащане. с искова молба с вх. № ................от ищцата против дружеството е предявен иск с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за установяване на недействителността на договор за кредит № .............., сключен между страните, а при евентуалност – с пр. основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на недействителността на клаузата в същия, предвиждаща заплащане на такса „разглеждане“, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена по сключения между страните недействителен договор за кредит № ...............парична сума в размер на ............., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 19.09.2025 г., до окончателното плащане на сумата, а при евентуалност – с пр. основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена по клаузата в същия, предвиждаща заплащане на такса „разглеждане“, парична сума в размер на .............., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 19.09.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът В. Р. Т. твърди, че в качеството си на кредитополучател сключил с ответното дружество горепосочените договори за кредит (съгласно договор за кредит № ..............при ГЛП 40,99 % и ГПР 49,70 %; съгласно договор за кредит № ............ и анексите към него бил отпускат кредит от ............ при ГЛП 40,97 % и ГПР 49,70 %; съгласно договор за кредит № .................... бил отпуснат кредит от ..............; съгласно договор за кредит № ............ бил отпуснат кредит от ............. при ГЛП 40,97 % и ГПР 49,70 %). Във всеки от тези договори било уговорено, че кредитополучателят следва да заплати и „такса за разглеждане“ в съответни размери. Те съставлявали разход по кредита за потребителя и следвало да се включат при изчисляването на посочения в договорите ГПР, но това не било сторено в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Резултатът бил, че посоченият във всеки от договорите ГПР не отговарял на действителния, което съставлявало заблуждаваща търговска практика и водело до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, поради което и същите били недействителни. Евентуално, клаузите, предвиждащи такси за разглеждане, предвидени във всеки от договорите били недействителни, за 2 което са наведени множество основания при условията на алтернативност – на ищеца е все едно кое от тях ще възприеме съдът, стига да признае клаузите за недействителни. Плащането над чистата стойност (главницата) по договор за кредит № ............, договор за кредит № .............. и договор за кредит № ............. било недължимо поради недействителността им и платеното по всеки следвало да се върне до претендирания размер. Евентуално, плащането на таксите за разглеждане се явявало недължимо поради недействителността на същите и следвало да се върне платеното в претендирания размер. Иска се от съда да уважи претенциите. Претендират се разноски.

В срока за отговор са постъпили отговори от „Вивус.БГ“ ЕООД. Не се оспорва сключването на сочените от ищеца договори за кредит при посочените по-горе параметри. Не се оспорва, че таксите за разглеждане не са включени при изчисляване на ГПР по договорите, но се излагат подробни доводи защо това не е необходимо, заключващи се в тезата, че те не съставляват разход по кредита. Признава се получаването на претендираните от ищеца за връщане суми, платени над чистата стойност, по договор № .................. и договор № .............С молба-уточнение от ............ от ответника „Вивус.БГ“ ЕООД се признава и получаването на сума в размер на .............. освен чистата стойност по договор за кредит № ............ Иска се от съда да отхвърли исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, съобрази възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Няма спор между страните по делото, че са сключили договори за кредит № ................., договор за кредит № .............. договор за кредит № ............ и договор за кредит № ............ при съответните параметри. Безспорно е и че във всеки един от тези договори е била включена уговорка за заплащане на такса за разглеждане в съответен размер, която не е включена при изчисляване на посочения в тях размер на ГПР. Не е спорно също така, че по договори за кредит № .............., договор № .............. и № .............. ищецът Т. е платил на „Вивус.БГ“ ЕООД съответно: парична сума в размер на ............., освен чистата стойност на кредита; парична сума в размер на .............., освен чистата стойност на кредита; и ............., освен чистата стойност на кредита.

По правото:

По въпроса за недействителност на договорите за кредит:

Като взе предвид характеристиките на съглашенията и на страните по тях, съдът намира, че се касае до договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договорите за задоволяване на свои лични потребности: липсват данни да е действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителят-ищец, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

Доколкото разпоредбите на ЗПК са специални на тези на ЗЗП, които са 3 специални на тези на ЗЗД, що се касае до уредбата на недействителността на договорите, сключени с потребител, предявените възражения за недействителност са при условията на евентуалност – един договор не може да е изначално недействителен на повече от едно основание, освен ако от различните основания не произтичат различни последици (какъвто настоящият случай не е). Така, що се касае до договорите за кредит, първо следва да се разгледа наведеното основание за недействителност по чл. 22 от ЗПК (за което съдът следи и служебно – тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС). Едва при извод на съда, че на това основание не може да се установи недействителността на тези сделки, следва да се премине към разглеждане на другите наведени основания.

Съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК „ Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Явно е, че ГПР е величината, чрез която следва да се изрази по ясен и разбираем за потребителя начин оскъпяването на заетата сума. Ако в ГПР не са включени всички посочени разходи, то потребителят е в невъзможност да прецени финансовите последици от поемането на задължението. Посочването в договора за кредит на ГПР, който не отговаря на действителния такъв, води до нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Таксата за разглеждане/за бързо разглеждане съставлява допълнителен разход за потребителя, който съпътства задължаването му по договора.

Доколкото касае действия по отпускане на кредита, тя не съставлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, за която кредиторът има право да получи отделно възнаграждение. Понеже разглеждането на искането за отпускане на кредит е необходим и задължителен елемент от фактическия състав на сключването на договорите, то с вързаните с това разходи е следвало да се включат в ГПР, а понеже е сторено противното – посочените в тях размери на ГПР не отговарят на действителните такИ..

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Така, процесните договори за кредит са недействителни на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл е и решение на СЕС по дело С714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директИ. разходи (касае се до ДиректИ. 2008/48 на ЕП и Съвета), посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Предявените главни установителни искове следва да се уважат като се признаят за недействителни процесните договори за кредит.

4

По исковете за недължимо платено:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК). Принципно правило е, че при заявена кондикционна претенция по чл. 55 от ЗЗД без значение е основанието, на което ищецът смята да е плащал – искът е на извъндоговорно основание и ответникът следва да върне всичко, което му се търси като получено без основание.

Като бъдат съобразени горните фактически констатации, явно е, че ищецът е доказал, че по договор за кредит № ..............., освен главницата (която кредиторът винаги има основание да задържи); по договор за кредит № ................., освен главницата; а по договор за кредит № ..............., освен главницата. Ответникът следваше да докаже, че има основание да задържи посочените суми. Това не бе сторено, доколкото договорите се признаха за недействителни, което води до приложението на чл. 23 от ЗПК.