Решение № 194 от 28.06.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ № 152

№ 194 гр. С., 28.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20251870100960 по описа за 2025 година

С.ският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от застрахователно акционерно дружество „А. Б.“ АД, ЕИК *********, срещу Агенция „П. И.“, ЕИК *********, в обстоятелствената част на която се твърди, че на 14.03.2023 г., на път ІІ-62, в посока от гр. К. към гр. С., застрахования при ищеца лек автомобил, с марка „М. К. С“, рег. № СВ **** МА, управляван от Н. В. К., е реализирал ПТП, преминавайки през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, вследствие на което са нанесени материални щети по предна дясна гума и предна дясна джанта на лекия автомобил. За настъпилото събитие, ищецът твърди, че е образувал щета с № 0300/23/797/500255, по която е изплатило обезщетение в размер на 266,04 лв., като тази сума е изплатена на 18.04.2023 г. На това основание, ищецът поддържа, че е встъпил в правата на застрахования и има вземане за посоченото, като изплатено застрахователно обезщетение срещу ответника, тъй като произшествието е реализирало на път - част от Републиканската мрежа, за чието изграждане, ремонтиране, направление и поддържане, има отговорност АПИ.

1

Дружеството ищец, твърди също, че е изпратил регресна покана за сумата от 266,04 лв., получена от ответника на 15.06.2023 година.

При така изложените факти, ищецът моли ответника да бъде осъден да му заплати посоченото обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на разноските. Претендира се и сумата 67,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.06.2023 г. до завеждане на исковата молба на 17.04.2025 г., както и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото - Агенция „П. И.“, оспорва иска по основание и размер. Прави възражение относно материалната доказателствена сила на представения по делото протокол за ПТП. В тази връзка твърди, че същият e непълен, неточен и противоречив и следва да бъде изключен от доказателствата по делото, както и че нямал материална доказателствена сила нито за механизма на ПТП, нито за вредите по МПС, тъй като не е съставен от служители на КАТ, съответно местопроизшествието не е посетено на място от служители на МВР, а евентуалното произшествие не било извършено в присъствието на актосъставителя, както и липсвало снимков материал на твърдяното препятствие. Протоколът за ПТП не бил подписан от страна на ответника, като възпроизвеждал единствено твърденията на водача, който е заинтересован от изхода на делото, с оглед обезщетяването на собственика за вредите по застрахования автомобил. Също така не бил посочен размерът на препятствието нито в протокола, нито в схемата на ПТП, което следвало да се приеме като противоречие в механизма и причината за реализирането на ПТП.

На следващо място се твърди, че водачът се е движил при нарушаване на разпоредбите на ЗДвП и по –конкретно на чл. 20, ал.2 и чл. 179, ал. 2 от посочения закон, като застрахователят не е събрал данни в тази връзка.

Ответникът твърди още, че ищецът не е извършил проверка относно установяване на обстоятелствата при възникване на евентуално застрахователно събитие, като са били нарушени и разпоредбите на КЗ относно задължителните реквизити на договора за застраховка. Поддържа, че наред с това от ищцовото дружество не са събрани доказателства за настъпване на ПТП, съответно на вредата в резултат на изключени по застраховката рискове, в т.ч. управление на водача под въздействието на 2 алкохол или упойващи вещества, техническа неизправност на МПС или умишлени действия. Останалите писмени документи, представени от ищеца – Уведомление за щета по МПС и други, били частни свидетелстващи документи, изготвени от служители на застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателя им факти, поради което не доказвали по безспорен начин реализирането на процесното ПТП. Прави се възражение за съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат, доколкото се е движел със скорост, която е допринесла за настъпване на ПТП и по този начин е нарушил нормата на чл.20, ал. 2 ЗДвП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ангажирането на отговорността по 410 К З вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки:

1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно.

Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай съдът приема за установено наличието на валиден договор за имуществено застраховане между трето неучастващо в спора лице и застрахователното дружество-ищец, доколкото по делото е представена застрахователна полица № 22-0300/301/5002963, с обект на застраховката – 3 лек автомобил марка и модел „М. К. С“, с рег. № СВ****МА, собственост на „У. Л.“ ЕАД и срок на застрахователното покритие от 27.07.2022 г. до 26.07.2023 година. По силата на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочените в договора сума и срок, имуществените вреди, които би претърпял застрахования в качеството му на собственик на процесното МПС, като е уговорено покритие по „Пълно Каско“. Така сключеният договор е действителен – съгласието на страните е обективирано в предвидената писмена форма, и е породил действие, като неоснователно е възражението на ответника, че същият не отговаря на изискванията на КЗ. В тази връзка следва да се посочи, че договорът е сключен при Общи условия, които са представени на застрахования, същият ги е приел, получил и се е съгласил с тях. Видно от представения по делото екземпляр на ОУ за застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, уговореното между страните покритие по „Пълно Каско“ включва всички рискове, посочени в т. 7. 1 от ОУ, като в т. 7.1.2. е посочено, че се покриват вреди вследствие на ПТП. Съгласно определенията дадени в ОУ, пътно-транспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътното превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други нематериални щети. Безспорно попaдане в дупка при движение по пътното платно, се покрива от посочената дефиниция и представлява покрит застрахователен риск. С оглед посочено следва неоснователност и на възражението на ответника за липса на покритие на застрахователната полица по отношение на настъпилото увреждане. Следва да се посочи и че от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства, от които да се установи наличието на обстоятелства, представляващи изключен риск по представените ОУ.

Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП № 1833702 от 14.03.2023 г. процесното МПС движейки се по второкласен път 62, в частта му по ул. „М.“ в гр. С., с посока от гр. Д. към гр. С. и срещу завод „С.

Х.“, попада в непредвидимо препятствие на пътното платно (необозночена и обезопасена) дупка, в резултат на което са нанесени материални щети по предна дясна гума и джанта. Протоколът е съставен от пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ, 4 относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място, като въз основа на собствените си преки наблюдения е констатирало наличието на необозначена и необезопасена дупка в пътното платно, както и настъпилите имуществени вреди. Поради това протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, възприети лично от длъжностното лице съставило акта – а именно за констатираното и възпроизведено в документа положение на процесното МПС, наличието на необозначена и необезопасена дупка, и претърпените вреди.

В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. В. К., както и заключението на съдебно автотехническата експертиза.

От показанията на свидетеля К. се установява, че на 14.03.2023 г. управлявайки автомобил с марка и модел „М. К. К.“ попада в необезопасена дупка на пътното платно, находяща се на пътя между гр. Д. и гр. С..

Свидетелят посочва, че при реализиране на ПТП се е намирал на територията на населено място – гр. С., като се е движил с ограничението от 50 км/ч. или най-много с 55 км/ч. Според свидетеля пътното платно не е било в добро състояние, като е имало доста нарушения, а участъкът от пътя е бил сух, но с недобра видимост. Свидетелят посочва още, че е бил сам в колата и единствен участник в движението, поради което няма други очевидци на случилото се.

След реализиране на ПТП сигнализирал органите на КАТ, които посетили мястото и съставили представения по делото протокол за ПТП, а на следващия ден – подал щета при застрахователя. По отношение на настъпилите увреждания по автомобила свидетелят заявява, че предната дясна гума е била напълно разрушена, а предната дясна джанта е била изкривена.

От заключението по приетата САТЕ се установява, че обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието са следните: на 14.03.2023 г. около 23.10 ч., процесният лек автомобил се движил по ул. „М.“ с посока от гр. Д., към гр. С. и срещу хлебозавод „С. Х.“, превозното средство преминава през непредвидимо препятствие на пътното платно (необозначена и обезопасена дупка). Вещото лице заключва, че всички увреждания по лекия автомобил се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на 5 процесното събитие, като могат да настъпят при контакт с остър ръб на дупка на пътното платно. Според експерта стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 330,62 лева.

Съдът намира, че от съвкупният анализ на посочените доказателства се установява по безспорен начин настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин, вкл. механизма на настъпване на уврежданията попадането в дупка, нейното местоположение на пътното платно при движение в посока от гр. Д. към гр. С., по републикански път II-62, в частта му по ул. „М.“ в гр. С. (срещу завод „С. Х.“), претърпените вреди и връзката между ПТП и настъпилото увреждане. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват, че уврежданията по процесния автомобил, са настъпили по друг начин, поради което възражението на ответника във връзка с механизма на произшествието и липсата на причинна връзка, съдът намира за неоснователно.

С настъпването на застрахователното събитие, а именно - реализираното на 14.03.2023 г. ПТП, при което застрахованият автомобил е претърпял вреди, за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение.