Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1445 от 04.06.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2104/2023
Вид
Определение № 1445
Подписан
04.06.2024
В сила
04.06.2024
Състав
Емилия Василева, Зорница Хайдукова, Анна Баева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1445 гр. София, 03.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20238002902104 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца М. М. М. срещу решение № 236 от 21.06.2023 г. по т.д. № 277/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 21 от 16.02.2023 г. по т.д. № 34/2022 г. по описа на ОС – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от М. М. М. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 02.08.2019 г. в Република Унгария, с участието на управлявания от Иван Ангелов лек автомобил Опел модел „Виваро“, рег. № Т 4764 АК, чиято отговорност е застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, и за сумата 4 984,80 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за извършено лечение, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2022 г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд е допуснал груби нарушения при оценка на събраните по делото доказателства, които са имали за последица постановяването на необоснован съдебен акт и в частност формиран неправилен извод от въззивния съд, че застрахованият при ответника водач не е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Излага, че по делото е доказано препятствието на пътя – аварирал автомобил, който е бил видим за застрахования водач и последният е следвало да съобрази скоростта 1 си на движение с тази опасност, а необосновано съдът е приел, че опасността не е била видима по причина на движещ се отпред друг автомобил. Допълва, че обсъденият от съда протокол, съставен във връзка с процесното ПТП, няма удостоверителен характер и неправилно е кредитиран от съда. По тези доводи и като поддържа, че предявените искове са доказани, моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Допустимо ли е съдът да обоснове решението си върху доказателства, които не са събрани в хода на съдебното дирене?

2. Следва ли съдът при мотивиране на решението си да обсъди всички доказателства в тяхната взаимовръзка и цялост, или е достатъчно да приеме изводите си единствено въз основа на едно от събраните доказателства?

3. Следва ли съдът, когато не възприема заключението, изготвено в хода на съдебното дирене, да изложи подробни мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за представляването му от юрисконсулт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с обжалваното решение е приел, че от представена справка от информационния регистър на Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че за лекия автомобил Опел Виваро, рег. № Т 4764 АК, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на покритие от 18.01.2019 г. до 17.01.2020 г., издадена от ответника, която покрива отговорността на водача на последния автомобил - Иван Ангелов, по повод на процесното ПТП.

Посочил е, че от представеното решение от 22.09.2020 г. за прекратяване на процедурата по разследване на Главно полицейско управление на окръг Чонград - Чанад, Дирекция на правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - гр. Сегед, Унгария, е видно, че наказателното производство е образувано за причиняване по непредпазливост на ПТП, от което е последвала смърт, на основание пар. 235, ал. 1 от Наказателния кодекс 2 на Република Унгария. Изтъкнал е, че видно от документа разследващите органи са установили, че на 02.08.2019 г., около 20:30 ч., Петър Чоканов е управлявал л. а. Мерцедес А160 с румънска регистрация, рег. № ВТ 3924 ХН, по автомагистрала М43, със скорост от около 80-85 км/ч, при нощна видимост, използвайки къси светлини, в проливен дъжд, при ограничена видимост и средно натоварен трафик на движение, като в протокола е описан и вида на магистралата - такава с по две ленти за движение в едната посока и една спирачна лента, като противоположните посоки на движение са разделени една от друга със стоманена мантинела. Счел е, че изводимо от същия документ разследващите органи от отдел „Пътна полиция“ - гр. Сегед, Унгария, са установили, че водачът Чоканов е управлявал пътното превозно средство с несъобразена скорост, поради което е изгубил управление над автомобила и се е блъснал в лявата стоманена мантинела със скорост от около 80 км/ч; от удара автомобилът се завърта обратно на часовниковата стрелка и спира на 27 метра от мястото на сблъсъка, напреки на пътя, заемайки цялата ширина на лентата за движение; Петър Чоканов и пътуващият с него Алексей Димитров слезли от автомобила, за да го обозначат за останалите участници в движението, като не носели светлоотразителни жилетки. Посочил е, че разследващите са приели, че след инцидента, в същата посока - на лекия автомобил Мерцедес А160, се движело ППС с неизвестни марка и регистрационен номер, а зад него - водачът Иван Иванов Ангелов, управляващ лек автомобил Опел Виваро, рег. № Т 4764 АК, на къси светлини с приблизителна скорост от около 100-110 км/ч. Последният, приближавайки към мястото на произшествието, след смяната на лентата за движение от непознатото, движещо се пред него, превозно средство, забелязал на пътното платно лекия автомобил Мерцедес А160, но поради закъснялата възможност да го забележи, се блъснал, без да натисне спирачка, в застаналия от лявата страна, пред предния калник на мерцедеса Петър Чоканов и в самия лек автомобил Мерцедес А160. От удара Петър Чоканов се заклещил под лекия автомобил Опел Виваро, който го влачил до крайното си местоположение, като в резултат на тежките травми, Чоканов починал на местопроизшествието. Приел е, че в документа е удостоверено, че травми с различен интензитет вследствие на ПТП са получили водачът Иван Ангелов и други лица, сред които и ищеца М. М.. Посочил е, че разследващите органи в резултат на извършените от тях действия по разследване на инцидента са приели, че отговорност за ПТП носи Петър Чоканов, тъй като с действието си е нарушил пар. 25, ал. 1 от Правилника за движение по пътищата, според който движението с превозно средство трябва да се извършва в съответствие с климатичните, пътните, както и условията за видимост, а също така и разпоредбите на пар. 21, ал. 12 от същия правилник, според който пешеходец, намиращ се извън населено място, на пътното платно, на лентата за спиране или в канавката, през нощта или в случай на ограничена видимост, трябва да носи светлоотразителна жилетка, като поради смъртта на водача Чоканов са счели, че наказателното производство против него следва да бъде прекратено.

Подчертал е, че разследващите органи са приели по отношение на водача Иван Ангелов, управлявал лекия автомобил Опел Виваро, че не е установено 3 нарушение на правило за движение по пътищата, нито закъснение в съобразяването и действието, поради което са посочили, че отговорността за ПТП е единствено на водача Петър Чоканов, който е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил тежки и леки телесни повреди на посочените в акта лица.

Въззивният съд е счел за верен довода на въззивника, че решението от 22.09.2020 г. за прекратяване на процедурата по разследване на Главно полицейски управление на окръг Чонград-Чанад, Дирекция на правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - гр. Сегед, Унгария, не е задължително за съда, доколкото няма характер на влязла в сила присъда /чл.

300 от ГПК/, но е подчертал, че то е част от доказателствата по делото, издадено е от компетентен орган, извършил разследване на причините за ПТП след събиране на информация от различни източници, и че документът следва да се цени и обсъжда наред с другите доказателства по делото.

Приел е, че другите събрани по делото доказателства - свидетелски показания и съдебна автотехническа експертиза - не установяват различни обстоятелства във връзка с механизма на ПТП, нито различни обстоятелства относно приетата от разследващите органи липса на противоправно поведение във връзка с ПТП на водача Ангелов. Посочил е, че свидетелите Силвия Мечкарска и Детелина Бошнакова дават показания, че са се движили с микробус от Пазарджик в посока Германия за работа, като на 02.08.2019 г. на магистралата в Унгария са претърпели ПТП. Зачел е, че според свидетелите водачът на буса е карал много бързо, говорел си с пътниците, обръщал се и пускал силно музика, но е подчертал, че не посочват да са забелязали каква е била скоростта на движение на Опела, не уточняват през цялото време ли е карал така или е намалил скоростта, когато се е стъмнило и е завалял дъжд. Изтъкнал е, че в решението за прекратяване на процедурата по разследване е посочена скорост на лекия автомобил около 100 -110 км/ч., която е по-ниска от разрешената за движение по магистралата - 130 км/ч.

Приел е, че субективните усещания на свидетелите не могат да бъдат доказателство за скоростта на движение. Добавил е, че съобразно показанията на свидетеля Бошнакова същата се е унесла в сън, усетила е трясък и е изпаднала в безсъзнание, от където е извел, че тя изобщо не е видяла пътната обстановка и ПТП, нито автомобила, в който са се ударили. Посочил е, че свидетеля Мечкарска дава показания, че е забелязала аварирала кола в лявото платно до мантинелата и човек с жилетка и триъгълник, който ръкомахал, че не е имало трафик и движението е било спокойно, но е приел, че обстоятелството, че този свидетел не е забелязал движещ се преди Опела друг автомобил, не означава, че такъв не е съществувал. Обосновал е извода си с доводи, че е било тъмно, валял е дъжд, жените в опела са били полегнали на седалките и е нормално в такава обстановка да не бъде забелязано движещо се пред лекия автомобил друго МПС.

Въззивният съд се е позовал на заключението по приетата съдебна автотехническа експертиза, в което е посочено, че този неизвестен автомобил е възприел своевременно катастрофиралия Мерцедес А160 и го е заобиколил в съседната лента. Посочил е, че съобразно заключението на вещото лице при 4 наличие на дистанция от около 60 метра между този автомобил и процесния, в момента, в който се е открила видимост към авариралия автомобил, процесният автомобил Опел Виваро би се намирал на разстояние 75-80 метра пред лекия автомобил Мерцедес, а при движение със скорост 110 км/ч са необходими 7.2 секунди, което време е недостатъчно той да спре преди авариралия автомобил. Въззивният съд е зачел заключението на експерта, че водачът би могъл да предприеме маневра „заобикаляне“, за което са необходими около 5 секунди, но и че липсват данни, от които да бъде направен обоснован извод относно възможната степен на ограничаване на видимостта на водача на Опел „Виваро“ от страна на неизвестния автомобил.