Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 208 от 20.10.2026, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 959/2026
Вид
Решение № 208
Подписан
20.10.2026
Състав
ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • член 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • член 178а, ал. 10, предл. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Монтана, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно наказателно дело № 20261630200959 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 32-0000106 от 18.08.2026г. издадено от началник на ООАА - М., на И. П. Н. ЕГН ********** от гр. М.. ж.к. „П.“ блХХ, вх.ХХ, ет.ХХ, ап. ХХ, за нарушение член 43а, ал. 1, т. 3, буква „а”, Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание член 178а, ал. 10, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 255,65 евро.

Недоволен от така издаденото Наказателно постановление Н., обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител – адв. Н. Б. от АК М., която поддържа изложеното в жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.07.2026 година служителят на ООАА - М. Л. С. К. – свидетел по производството, извършил проверка на КТП за извършване на ПППТИ на ППС, стопанисван от фирма „Т.” ООД, находящ се в град М., ул. П.Д.Ц.В.

№ХХХ. Пункта притежавал разрешение № 699 валидно до 17.01.2028г. При проверката свидетелят К., установил, че жалбоподателят Н., в качеството си на председател на комисия за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС съгласно протокол № 43317616/16.07.2026г.

1 при извършване на проверка за техническа годност на МПС - автобус И. с рег.

№ ХХХХ от категория МЗ не е направил снимка на километропоказателя, монтиран в автобуса. Направена е снимка на показанията на километрите на допълнително оборудване /тахограф/, който е имал същите показания като киломотропоказателя. За така установеното на Н. бил съставен АУАН № 347565, за нарушение на член 43а, ал. 1, т. 3, буква „а”, Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

След запознаване с материалите по преписката АНО счел нарушението за доказано и издал атакуваното НП № 32-0000106 от 18.08.2026г., с което на И. П. Н. ЕГН ********** от гр. М.. ж.к. „П.“ блХХ, вх.ХХ, ет.ХХ, ап. ХХ, за нарушение член 43а, ал. 1, т. 3, буква „а”, Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание член 178а, ал. 10, предл. 1, ЗДвП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 255,65 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Съдът кредитира с доверие разпитания в хода на производството свидетел – К., тъй като неговите свидетелски показания не са в противоречие с приложени в писмени доказателства от АНО.

Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно отговаря на изискванията на процесуалния закон.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания при издаването на двата административни акта относно техните задължителни реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за законосъобразното ангажиране на предвидена в

ЗАНН административнонакзателна отговорност на виновното лице.

Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Касае се за извършено нарушение на член 43а, ал. 1, т. 3, буква „а”, 2

Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, вменяващ задължение на председателя на комисията, извършваща годишния технически преглед на ППС, когато на него е монтиран километропоказател, да направи снимка на показанията на километропоказателя. В конкретния случай безспорно е установено, че жалбоподателя Н. в качеството на председател на комисия, извършила годишен технически преглед на автобус И. с рег. № ХХХХ от категория МЗ не е направил снимка на километропоказателя, монтиран в автобуса.

Направена е снимка на показанията на километрите на допълнително оборудване /тахограф/, който е имал същите показания като километропоказателя.

Като взе предвид гореизложеното настоящият съд намира, че макар към 16.07.2026 година формално жалбоподателят да не е направил снимка на километропоказателя на премиващото ГТП ППС, то не би следвало да се квалифицира като нарушение на член 43а, ал. 1, т. 3, буква „а”, Наредба № Н32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, поради обстоятелството, че Н. е направил снимка на тахографа, който и имал същите показания като киломотропоказателя. В конкретния случай АНО е следвало да приложи разпоредбата на член 28 от ЗАНН, тъй като случая значително се отличава от характерните нарушения от конкретния вид, както и с оглед липсата на каквито и да било вредни последици.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005г. на НК, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона, административнонаказващият орган е приел, че констатираното нарушение следва да води до санкциониране на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление, с оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че не са причинени вредни последици и не са застрашени охраняваните обществени отношения. При тези обстоятелства и след съблюдаване на критериите по чл.

93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, което е основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай въззивният съд счита, че освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.

В хода на производството разноски не са претендирани.

3

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд - М.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 32-0000106 от 18.08.2026г. издадено от началник на ООАА - М., с което на И. П. Н. ЕГН ********** от гр. М.. ж.к. „П.“ блХХ, вх.ХХ, ет.ХХ, ап. ХХ, за нарушение член 43а, ал. 1, т.

3, буква „а”, Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание член 178а, ал. 10, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 255,65 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-М. в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4