Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1060 от 26.07.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 3894/2021
Вид
Решение № 1060
Подписан
26.07.2022
В сила
26.07.2022
Състав
Надежда Маринова Александрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. Русе, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда М. А. при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. А. Гражданско дело № 20214520103894 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от Т. АЙД. АЛ. против М. Р. АЛ..

Ищецът твърди, че на 28.09.2007 г. ответникът М.И. е сключила договор за кредит за текущо потребление с Банка ДСК ЕАД. По силата на контракта й е предоставен кредит в размер на 11 500 лева със срок на погасяване и при условия, съгласно договора. В него било договорено, че ще бъде обезпечен чрез поръчителство (т. 9). С договор за поръчителство от 28.09.2007 г. между ищеца и банката, като поръчител се ангажирал Т.А.. Поради неплащане на част от вноските по получения кредит от страна на ответника, банката- кредитор обявила за предсрочно изискуем целия отпуснат кредит, снабдила се с изпълнителен лист, издаден на 26.02.2010 г. от РС - Русе на основание 3аповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1191/2010 г. по описа на съда. След това банката образувала изпълнително дело № 20108330400291 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов срещу ищеца и ответника по настоящото дело като солидарни длъжници. По- късно банката цедирала вземането си по изпълнителното дело на ОТП Факторинг ЕАД.

Ищецът заявява, че в резултат на предприетите принудителни изпълнителни действия е заплатил следните суми:

- от удръжки от трудовото му възнаграждение 991.70 лева;

- от запор на банковите му сметки 856.23 лева или общата сума в размер на 1847.93 лева.

3а заплатените суми от страна на ищеца било издадено удостоверение с изх. № 29857/22.11.2019 г. по изп.д. № 20108330400291 от ЧСИ Венцислав Маринов. Посочените 1 по-горе суми са част от дължимото по изпълнителното дело. Вследствие извършеното плащане от ищеца, взискателят по изпълнителното дело го прекратил спрямо него.

Ищецът многократно търсил контакт с ответника с цел уреждане на възникналите парични задължения помежду им, свързани с част от дълга. В резултат на настоятелността на ищеца, ответникът на три пъти частично погасила част от дължимото: през лятото на 2016 г. заплатила 300 лева, през август 2019 г. - 200 лева, които са получени от сестрата на ищеца и през януари 2021 г. - 97 лева. След приспадане на платеното, ответникът остава да дължи на ищеца още 1250 лева. След заплащането на последната сума М.И. категорично заявила, че повече няма да плати нищо и Тунай да не я търси вече за пари.

Предвид поведението на ответника и неизплащане на остатъка от дължимите на ищеца суми, които последният е заплатил като поръчител по изпълнително дело № 20108330400291 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3001/02.03.2021 г. по описа на РС - Русе ищецът поискал от районния съд да му бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 1250 лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 02.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането върху главницата, както и да му бъдат присъдени разноските по заповедното производство. По подаденото заявление РС - Русе образувал ч.гр.д. № 1177/2021 г. и издал исканата заповед за изпълнение срещу ответника. В законоустановения срок М.И. подала възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия установителен иск.

На ответника е връчен редовно препис от исковата молба с приложенията на 27.09.2021 год. по месторабота чрез работодателя, като в законовия срок отговор не е постъпил. На 04.07.2022 год. ответникът редовно призована за съдебно заседание на основание чл. 47, ал. 5, вр. чл. 41, ал. 2 от ГПК на посочения от нея в молба вх. № 23497/18.11.2021 год. адрес. В проведеното на 12.07.2022 год. съдебно заседание ответникът не се яви и не е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, а ищецът желае да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по следните съображения:

Ответникът не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.

На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с разпореждането по чл. 131 от ГПК. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени доказателства- договор за кредит за текущо потребление от 28.09.2007 год., договор за поръчителство от 28.09.2007 год., общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, погасителен план и ГПР, удостоверение по изп.д. № 20108330400291 изх. № 29857/22.11.2019 г. на ЧСИ Венцислав Маринов, както и съдържащите се в приложеното 2 ч.гр.д. 1177/2021 год. по описа на РРС писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички, предвидени в закона предпоставки, за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед изхода от делото на ищеца следва да се присъдят и направените в настоящото производство разноски в размер 375.00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство в размер на 225.00 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на Т. АЙД. АЛ. , ЕГН **********, адрес: гр. Д.М., обл. Русе, ул. Х.Б. № 34, представляван от адвокат А.Г. срещу М. Р. АЛ. , ЕГН **********, адрес: гр. Русе, ж.к. З., бл. 81, вх. А, ет. 5 за сумата 1250 леваглавница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 02.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането върху главницата, което вземане е материализирано в заповед за изпълнение № 631/04.03.2021 год. по ч.гр.д. № 1177/2021 по описа на РРС.

ОСЪЖДА М. Р. АЛ. , ЕГН ********** да заплати на Т. АЙД. АЛ. , ЕГН ********** сумата 375.00 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата 225.00 лева- разноски в заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3