Решение № 90 от 31.05.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Разград, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233300600102 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Образувано е по въззивни жалби на защитниците на подсъдимите Р. А.

Н., Д. Г. С. и Ш. Ц. Л. против Присъда № 59/01.11.2022 г., постановена по НОХД № 605/2021 г. по описа на Районен съд – Разград.

С цитираната присъда подсъдимите Р. А. Н., Ш. Ц. Л. и Д. Г. С. са признати за виновни в това, че на 15.02.2019 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършители помежду си, по хулигански подбуди, причинили леки телесни повреди на четири лица - М. М. А., М.М.Р., А. А. А. и Р. Д. М. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

С присъдата тр им а та подсъдими са признати за виновни и в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 15.02.2019 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършители помежду си, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към 1 обществото, като по своето съдържание деянието се отличава с изключителна дързост.

За извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на подсъдимия Р. А. Н. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, а за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.

2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия Р.

А. Н. общо наказание от две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години.

За извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на подсъдимия Д. Г. С. е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, а за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.

2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия Д. Г. С. общо наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от пет години.

На непълнолетния към момента на извършване на деянията подсъдим Ш. Ц. Л. на основание чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК са наложени наказания една година лишаване от свобода за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т.

12 във вр. с чл. 130, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, и една година и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил на подсъдимия Ш. Ц. Л. общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.

69, ал. 1 от НК е отложил за срок от три години.

С Присъдата и тримата подсъдими Р. А. Н., Ш. Ц. Л. и Д. Г. С. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатото обвинение деянието хулиганство по квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 от НК да се отличава с изключителен цинизъм

Подсъдимите Р. А. Н., Ш. Ц. Л. и Д. Г. С. са осъдени солидарно да заплатят на М. М. А. сумата от 3505,00 лв., представляваща обезщетение за 2 причинените имуществени вреди, както и сумата 8000,00 лева, представляваща неимуществени вреди, в резултат на извършените престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12 и по чл. 325, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от 15.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 10 000 лева като неоснователен.

Всички подсъдими са осъдени да заплатят солидарно по сметка на ОДМВР – Разград сумата от сумата 852,45 лева, а по сметка на Районен съд Разград сумата 1102,10 лева, разноски в съдебното производство, от които 460,20 лева държавна такса върху уважения граждански иск.

Против присъдата са постъпили въззивни жалби както следва:

- от адв. С. Д., защитник на подсъдимия Р. А. Н.;

- от адв. Е. С., защитник на подсъдимия Д. Г. С.;

- от адв. Д. Д., защитник на подсъдимия Ш. Ц. Л..

В жалбата на адв. С. Д., защитник на подсъдимия Р. А. Н., присъдата се атакува в осъдителната си част като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснована, а наложеното наказание явно несправедливо. Според защитника неправилно съдът е приел, че е извършено отделно и самостоятелно престъплението едро хулиганство, както и ч е не е доказано по изискуемия несъмнен начин и престъплението по чл. 131, т. 4 и т.

12 от НК. В условията на алтернативност се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като несъобразено с разпоредбата на чл. 54 от НК и неотчитащо превеса на смекчаващи вината обстоятелства. С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени присъдата, като признае за невиновен и оправдае подсъдимия Р. Н. по повдигнатите обвинения, като на това основание отхвърли и предявените граждански искове. Алтернативно се иска изменение на присъдата с намаляване размера на наложеното наказание и редуциране размера на гражданския иск.

Жалбата на адв. Е. С., защитник на подсъдимия Д. Г. С., също е бланкетна, като отново се навеждат оплаквания, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон, а наложеното наказание несправедливо. С жалбата се прави искане въззивния съд да 3 отмени присъдата, като постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия С. за невиновен, и на това основание да отхвърли гражданския иск като неоснователен.

В жалбата на адв. Д. Д., защитник на подсъдимия Ш. Ц. Л., присъдата отново се атакува като постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и с наложено явно несправедливо наказание. Прави се оплакване за недоказаност на обвиненията, като според защитника и по двете престъпления, за които подзащитният му е признат за виновен, липсват елементите на деянието хулиганство. Излага се тезата за наличие на личен мотив за възникналия конфликт, което според практиката на ВКС изключва хулиганството. В условията на евентуалност се прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, при определянето на което първоинстанционния съд не е взел предвид младежката възраст на подсъдимия и наличието на превес на смекчаващите вината обстоятелства. С жалбата се прави искане въззивния съд да отмени присъдата в осъдителната й част и постанови нова, с която да признае за невиновен подсъдимия Л., или да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Алтернативно се иска въззивния съд да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание или освободи подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В гражданско осъдителната част се иска отмяна на присъдата с отхвърляне на гражданските искове, алтернативно намаляването им по размер.

С жалбите не са направени доказателствени искания.

След образуване на въззивното производство по делото е постъпило писмено възражение срещу депозираните жалби от частния обвинител и граждански ищец М. А., чрез повереник адв. Т. Д.. С възражението жалбите се считат за допустими, но изцяло неоснователни, като се моли съда да ги остави без уважение. Според повереника първоинстанционния съд е положил всички усилия да установи обективната истина по делото, като на съдебното следствие са били събрани категорични доказателства за вината на тримата подсъдими в извършване на престъпления по чл. 325, ал. 2 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК, осъществени в условията на идеална съвкупност.

Наложените наказания се преценяват като справедливи, а размера на 4 гражданските искове като съответен на причинените на пострадалия болки и страдания. С оглед изложените подробни съображения се моли съда да потвърди първоинстанционната присъда и осъди тримата подсъдими да заплатят солидарно направените от доверителя й разноски за въззивна инстанция.

Постъпили са и допълнителни съображения към жалбата на Р. А. Н., чрез защитника адв. С. Д.. В тях отново се изразява несъгласие с осъждането на подсъдимите и за едро хулиганство по чл. 325, ал. 2 от НК едновременно с осъждането им за нанасяне на телесни повреди по хулигански подбуди, като според защитника хулиганството се поглъщало от причинените по такива причини телесни повреди. В тази насока към писменото изложение се прилага съдебна практика и се предлага на съда, ако приеме, че има извършено престъпление, то да е по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 от НК, при което са налице условията за приложението на чл. 78а от НК.

В съдебно заседание въззивникът Д. Г. С., редовно призован, не се явява. Представлява се от редовно упълномощен защитник адв. Е. С..

Защитникът подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея. На първо място счита, че в мотивите към присъдата не са анализирани подробно събраните на съдебното следствие свидетелски показания, както и че в тях не е даден отговор на многобройните възраженията на защитата.

Навежда доводи за недоказаност и на двете обвиненията срещу подзащитния й, като изтъква, че повечето от пострадалите не са разпознали подс. С. като лицето, нанесло им телесните увреждания. Освен това според защитника от мотивите към присъдата не ставало ясно по какви критерии съдът е индивидуализирал наказанията на тримата подсъдими. Предвид всичко изложено моли съда да постанови оправдателна присъда по отношение и на тримата подсъдими.

Въззивникът Р. А. Н. се явява лично и с редовно упълномощен защитник адв. С. Д.. Защитникът подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени в нея. Според защитникът първоинстанционния съд е направил неправилен анализ на доказателствата по делото и е стигнал до незаконосъобразни изводи относно правната квалификация на деянията, описани в обвинителния акт. Отново застъпва становище, че с описаните в обвинителния акт действия не може да се приеме, че са извършени 5 едновременно престъплението едро хулиганство и нанасяне на телесни повреди по хулигански подбуди по чл. 131, т. 12 от НК. В покрепа на тезата си сочи съдебна практика, включително и ППВС № 2 от 1974 г., според което е налице поглъщане на престъплението хулиганство от престъплението причиняване на телесни повреди по хулигански подбуди. Изтъква като недостатък на мотивите на съда обстоятелството, че за да приеме квалификацията по чл. 325, ал. 2 от НК първоинстанционния съд е посочил деянието да е извършено само с дързост, докато законът изисква тази дързост да е изключителна. Предвид на това моли съда, ако приеме че подсъдимите са извършили престъпление, да ги признае за виновни само за такова по чл. 131 от НК, и предвид чистото им съдебно минало да приложи чл. 78а от НК и ги освободи от наказателна отговорност.

Подсъдимият Р. А. Н. поддържа становището на защитника си, като в лично изявление моли съда да отмени присъдата.

В последната си дума подсъдимият Н. моли за справедлива присъда.

Въззивникът Ш. Ц. Л. се явява лично и със защитник адв. Д. Д..

Защитникът излага своя версия за случилото се на инкриминираната дата, според която първопричина за инцидента е било провокативното поведение на две от момичетата от компанията на пострадалите. Последните открито флиртували с подсъдимите, което предизвикало момчетата от компанията им да се противопоставят на подсъдимите и така именно те предизвикали физическия сблъсак. И след като ухажването на момичетата било причина за конфликта, в случая бил налице личен мотив за свадата, който априори изключвал квалифициране на деянията на подсъдимите като хулигански.Освен това според защитника по делото нямало категорични данни как се е развило сбиването пред дискотеката и как неговия подзащитен е нанесъл телесни увреждания на повече от едно лице. На следващо място възразява срещу размерите на наложените на подс. Ш. Л. наказания, като несъобразени с непълнолетието му към момента на извършване на деянието и добрите му характеристични данни. Предвид на това предлага на съда ако приеме, че подсъдимият Л. е осъществил съставите на вменените му престъпления, да му наложи наказания обществено порицание или пробация.