Решение № 116 от 01.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Кюртова при участието на секретаря Мая Крушева като разгледа докладваното от Росица Кюртова Търговско дело № 20255300900123 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ТЕХНОКОМ“ООД, ЕИК 114625568, седалище и адрес на управление гр.П., бул.“Русе“ №19, ет.5, представлявано от К.А.Х., чрез пълномощник адв.Х. П., твърди, че между страните е сключен договор за изработка на арматура, по който ищецът е изпълнител, а ответникът – възложител на работата. Арматурата е предназначена за построяването на нова училищна сграда в гр.П.. Твърди, че е изработил възложеното, във връзка с което е издал пет на брой фактури в периода от 23.01.2024 г. до 05.04.2024 г. на обща стойност 44 439,23 лв. Възнаграждението за изпълнената работа не е заплатено от ответника. Същото е платимо в срок до 30 дни от датата на издаване на фактурите. Въз основа на изложените фактически твърдения, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 44 439,23 лв. – неплатено възнаграждение по горния договор за изработка, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и да му заплати сумата 4 006 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от 29.03.2024 г. до 21.11.2024 г. Претендират се деловодни разноски, в т.ч. разноските за заповедното производство.

Ответникът „ИФТ“ООД, ЕИК 207296319, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хан Аспарух“ №15, представлявано от В.Р.А.., оспорва да съществува твърдяното правоотношение. Възразява, че представеният от ищеца договор не е подписан от възложител, поради което съгласие за твърдяното от него не се установява. Възразява и, че в договора е уговорено предварително плащане, поради което не е спазена формата по чл.334, изречение първо от Търговския закон. Възразява да му е предадена твърдяната арматура. Възразява, че представените от ищеца фактури не са подписани от ответника.

1

Поради неоснователността на главния иск, счита за неоснователна и акцесорната претенция за мораторно обезщетение. Евентуално възразява, че в договора е уговорена неустойка за забава в размер не повече от 5 % и с това размерът на отговорността е лимитиран, като приложението на чл.86 ЗЗД е изключено. Възразява се, че не са представени отчетни документи от изпълнителя, както изисква договорът. По изложените съображения ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и оспорва претенцията за разноски на ищеца, в т.ч. за разноски в заповедно производство, като изтъква, че не е ставал повод за завеждане на делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е като писмено доказателство по делото договор №07122023/2023 г. с предмет изработка на арматура по представена заявка (спецификация) за обект – нова училищна сграда в УПИ ІІІ, кв.107 по плана на гр.П., надстрояване на сграда с идент.660.887.3 и топла връзка между тях. Ищецът е изпълнител по договора, а ответникът – възложител. Договорът не е подписан от представител на възложителя.

Установява се, че ищецът е издател на следните фактури с получател ответното дружество: ф-ра №0005002043/23.01.2024 г. с падеж 23.02.2024 г. на стойност 6 220,08 лв.; ф-ра №0005002042/23.01.2024 г. с падеж 23.02.2024 г. на стойност 9 255,71 лв.; ф-ра №0005002093/29.02.2024 г. с падеж 01.03.2024 г. на стойност 9 120,24 лв.; ф-ра №0000012361/29.03.2024 г. на стойност 14 996,88 лв.; и ф-ра №**********/05.04.2024 г. на стойност 4 846,32 лв. Всички фактури са с предмет „заготовка арматура“. Отбелязани са количество в мерна единица „кг“ и единична цена. Фактурите са подписани само за издател.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което при ищеца, освен описаните по-горе фактури, се съхраняват и са счетоводно отразени експедиционни и кантарни бележки за измерено и доставено количество. Фактурите са осчетоводени от ищеца като вземане към ответника в общ размер 44 439,23 лв. Ответното дружество не е предоставило достъп на вещото лице до счетоводството си, поради което не е извършена проверка относно счетоводното отразяване на фактурите при ответника – възложител.

Вещото лице е извършило справка за отразяване на фактурите в дневниците за покупки на ответника и е констатирано, че всички процесни фактури са отразени в справки-декларации по ЗДДС и в дневниците за покупки, подадени от ответника пред НАП, ТД Пловдив, за данъчни периоди м.м.01, 03 и 05.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От приложените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен начин, че между страните е възникнало правоотношение по силата на договор за изработка на арматурни заготовки, по което ищецът е изпълнител на работата, а ответникът – неин възложител. Вярно е, че приложеният по делото договор за изработка не е подписан от възложителя. Не са подписани за получател и издадените от ищеца фактури.

2

Същевременно, обаче, същите тези фактури са били отразени в дневниците за покупки и справки-декларации по ЗДДС на ответното дружество, като по тях последното е ползвало данъчен кредит. В тази връзка съдът изцяло кредитира заключението на счетоводната експертиза, което е компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните. От него се установява, че фактурите са отразени от ответника в отчетните документи по ЗДДС със записаната върху тях стойност. Според трайно установената съдебна практика по въпроса фактурата, съдържаща елементите на договор за изработка (предмет на изработеното и стойност на дължимото възнаграждение), и индикираща страните по правоотношението, се ползва с доказателствена стойност относно неговото съществуване, щом е осчетоводена и/или отразена в подадените от страната, която оспорва правоотношението, декларация и дневник по ЗДДС. Последното, както и ползването на данъчен кредит по фактурите, съставлява извънсъдебно признание на възложителя относно съществуването на правоотношението по договор за изработка, чиито елементи се установяват от всяка фактура, а така също и относно изпълнението на договора от страна на изпълнителя (в случаите, когато фактурата не е издадена при авансово плащане). Настоящите фактури не са за авансово плащане, поради което и с оглед изложеното съдът намира, че възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение е доказано. Доказано се явява и изпълнението на задълженията на изпълнителя по правоотношението.

Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да плати възнаграждението за приетата работа. От приетите по делото фактури, които, както се каза, макар и неподписани от ответника се считат потвърдени по смисъла на чл.301 ТЗ, се установява, че за изработената от ищеца заготовка за арматура е уговорено възнаграждение в общ размер 44 439,23 лв., равняващо се на сбора от стойността на всички пет на брой фактури. Вземането за възнаграждение е падежирало според отразеното във фактурите, а в тези от тях, в които няма посочен падеж – от датата на издаване на съответната фактура (арг.от чл.303а, ал.3 ТЗ).

При възложена на ответника тежест да докаже пълно и главно, че възнаграждението е платено в срок, доказателства за това не са ангажирани. Ето защо, съдът намира, че главният иск се явява доказан и основателен в пълен размер, поради което следва да бъде уважен като се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата 22 721,42 € (равняваща се на 44 439,23 лв.), ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното й плащане.

По въпроса следва ли да се присъди обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, ако страните са уговорили в договора неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение, е отговорено по реда на чл.280, ал.1, т.2 ГПК с решение на ВКС по т.д.№450/2011 г., І т.о. В това решение е указано, че уговорената в договора неустойка за забава принципно не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния размер. В този смисъл са изложени съображения и в Решение № 230/13.07.2011г. по т.д.№ 1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда на чл.290 ГПК. Единствено е недопустимо да се претендират както обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, така и договорната мораторна 3 неустойка за едно и също неизпълнение. Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи и при наличието на клауза за неустойка в договора между страните, ако претенция за неустойката не е предявена и длъжникът не е заплатил уговорената неустойка. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право на избор и договорната неустойка не му се дължи. В аспекта на изложеното и доколкото не се установява в полза на ищеца да е присъдена неустойка, нито пък да е претендирана такава в друг процес, следва да се приеме, че искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е допустим, а по размер същият се установява от приетата по делото счетоводна експертиза, според която мораторната лихва върху неплатените суми по процесните фактури е в общ размер 4 766,89 лв. Ищецът претендира по-малко, следователно искът му е изцяло доказан и основателен и следва да се уважи, като се осъди ответника да му заплати и сумата 2 048,24 € (4 006 лв.), представляваща обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от 29.03.2024 г. до 21.11.2024 г.

При този изход на спора и с оглед направеното от страната искане, ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 1 937,71 лв., за възнаграждение на вещо лице в размер 300 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер 1 945,58 лв. (л.5), платено изцяло в брой според представения договор за правна защита и съдействие. Общият размер на разноските на тази страна е 4 183,29 лв., равняващи се на 2 138,88 €, които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. Не следва да бъдат присъждани разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение за заповедното производство, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е отхвърлено.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А „ИФТ“ООД, ЕИК 207296319, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хан Аспарух“ №15, представлявано от В.Р.А.., да заплати на „ТЕХНОКОМ“ООД, ЕИК 114625568, седалище и адрес на управление гр.Плевен, бул.“Русе“ №19, ет.5, представлявано от К.А.Х., сумата 22 721,42 € (двадесет и две хиляди седемстотин двадесет и едно евро и 42 е.ц.), ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 26.02.2025 г., до окончателното плащане, представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработка на заготовка за арматура, във връзка с който са издадени ф-ра №0005002043/23.01.2024 г. на стойност 6 220,08 лв.; ф-ра №0005002042/23.01.2024 г. на стойност 9 255,71 лв.; ф-ра №0005002093/29.02.2024 г. на стойност 9 120,24 лв.; ф-ра №0000012361/29.03.2024 г. на стойност 14 996,88 лв.; и ф-ра №**********/05.04.2024 г. на стойност 4 846,32 лв.; както и да му заплати сумата 2 048,24 € (две хиляди четиридесет и осем евро и 24 е.ц.) – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение, дължимо за периода от 29.03.2024 г. до 21.11.2024 г.; както и да му заплати сумата 2 138,88 €, (две хиляди сто тридесет и осем евро и 88 е.ц.) – деловодни разноски в производството по т.д.№123/2025 г. по описа на ПОС, ХVІ състав.

4

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

5