Решение № 32 от 19.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Пазарджик, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220201342 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД, ЕИК 207946674, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „З.Ч.“ № 5, вх.Б, ет.4, ап.11 против наказателно постановление № ... от ... г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и се иска отмяната му.

В съдебно заседание управителят на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП в писмени бележки.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва 1 жалбата. Излага доводи за потвърждаване на издаденото НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател „С.“ ЕООД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, на ... г., около 18:00 ч., при извършена проверка в обект стопанисван от дружеството: ресторант „...“, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „Х. Б.“ № 61, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила и не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Д. С. Д., ЕГН **********.

По време на осъществената на ... г., около ... ч. проверка в гореописания обект от свидетелката С. А. и нейни колеги – инспектори в ДИТ – Пазарджик, съвместно със служители на ОД на МВР Пазарджик, установили, че освен назначените на трудови договори лица, на място имало и няколко лица, които работили в кухнята на ресторанта, като извършвали различна дейност по подготовка на храна. Ресторантът бил отворен и имало клиенти в него. Между работещите била и свидетелката Д. С. Д.. Тя режела домати и краставици за приготвянето на салати. След проверка на личните документи от органите на МВР, на лицата били раздадени декларации по чл.402 КТ. В попълнената лично от Д. С. Д. декларация, последната посочила, че работи в „р-т в х-л Ф.“ от „... г. – ... ч.“, на длъжност „готвач“ с работно време „от 16:00 ч. до 22:00 ч.“, „извикана съм за петък и събота“, трудово възнаграждение „10 лв. на час“, както и че не е получила копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

На място по време на проверката, присъствал от страна на дружествотожалбоподател управителят Д. З..

В хода на проверката е представен сключен трудов договор от ... г. между дружеството-жалбоподател и лицето Д. С. Д., ведно с длъжностна характеристика, декларация и уведомление. В хода на съдебното следствие те бяха предявени на свидетелката Д., след като същата посочи, че никога не е сключвала трудов договор с дружеството-жалбоподател. Свидетелката Д. заяви категорично, че подписите под тези документи не са нейни, като въобще 2 не е виждала приложения по делото трудов договор.

Като приела, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, свидетелката А. съставила АУАН с № № ... от ... г., надлежно предявен и връчен на управителя на дружеството. Въз основа на съставения АУАН, директорът на „ДИТ“ Пазарджик издал атакуваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в показанията на свидетелите С. А. и Д. Д.. Показанията на свидетелите относно съставомерните обстоятелства на извършеното нарушение съдът кредитира изцяло като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото. Те са дадени от лица, които реално не са заинтересовани от изхода на делото. Д. в попълнената лично от нея декларация е посочила, че работи в „р-т в х-л Ф.“, визирайки именно ресторант „...“, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „Х. Б.“ № 61. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д. по отношение на това, че е работила в кухнята и не имала, както и никога не е сключвала трудов договор с дружеството-жалбоподател, включително и представения такъв с дата след извършената проверка не е подписан от нея. Тя сочи, че е попълнила и подписала декларацията по време на проверката от ДИТ на място, с което пък потвърждава като достоверна информацията, съдържаща се в нея.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес да инициира производството и е процесуално допустима. Видно от разписката по делото, НП е връчено на лице, което по никакъв начин не е обозначено какво качество има в дружеството-жалбоподател. Дори лицето да е дъщеря на управителя на дружеството, то това не означава, че по този начин НП е надлежно връчено. Когато става въпрос за връчване на ЮЛ родствените връзки нямат значение. Съгласно чл.180, ал.5 НПК връчването на ЮЛ става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. В случая дъщерята на управителя нито е длъжностно лице, нито има данни да е 3 натоварено да поема книжа, нито е въобще надлежно упълномощена да ги приема, поради което съдът приема, че процесното НП е нередовно връчено и подадената срещу него жалба е процесуално допустима и подадена в срок, като следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на дружеството-жалбоподател. Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им закон.

В обжалваното НП е ясно посочено, че дружеството-жалбоподател се явява „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. Съответно правилно е определен видът на наложената санкция - имуществена санкция, каквато се налага на юридически лица или еднолични търговци.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

В случая е ирелевантно дали лицето Д. Д. престира труд от самия ден на проверката или от преди това. Без значение за доказване на нарушението е дали се касае за един или няколко работни дни, доколкото е установено полагането на труд преди сключването на писмен трудов договор в деня на проверката. При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установява извършването на нарушение от страна на работодателя на разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото безспорно се установи, че Д. Д. е престирала труд в полза на дружеството-жалбоподател. Под каква форма е този труд и дали той е специализиран също е ирелевантно в случая. Дали работникът извършва специализирана дейност, за която се изискват определени знания и умения или е общ работник в кухнята на ресторанта е без значение. Важното е в случая, че работникът полага труд в полза на работодателя, а съгласно закона и еднопосочната и безпротиворечива съдебна 4 практика, тогава винаги се приема, че е налице трудово правоотношение.

При тези данни съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна на работодателя „С.“ ЕООД на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. Положеният в полза на дружеството труд е бил при параметри, характерни за трудовите правоотношения: работно време, място на работа, длъжност и трудово възнаграждение.

Не е налице маловажност на случая. Неслучайно законодателят е предвидил състави за всяко отделно нарушение, което би могло да възникне при създаване на трудово правоотношение. При нарушаване на правилата за създаване на такова правоотношение се ощетява както работника/служителя, като не му се плаща реално възнаграждение и не е осигурен по надлежния ред, така и фиска със съответните данъци и осигуровки. Именно защото с тези действия на работодателя се накърняват особено значими обществени отношения законодателят е определил завишени санкции за тяхното регулиране. Поради това е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажност на случая. Още повече, че самият законодател изрично е предвидил в чл.415в, ал.2 от КТ, че нарушенията на чл.62, ал.1 от КТ не са маловажни. Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В тази насока има многобройна съдебна практика: Решение № 493 от 13.06.2022 г. на АдмС Пазарджик по к. а. н. д. № 438/2022 г., Решение № 472 от 7.06.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 460/2022 г., Решение № 424 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 436/2022 г., Решение № 423 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 446/2022 г., Решение № 421 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 437/2022 г., Решение № 176 от 9.03.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1415/2021 г., Решение № 174 от 9.03.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 34/2022 г. и други.

Отчитайки спецификата на конкретното нарушение и като се вземе предвид, че законодателят изрично е изключил възможността за него да се прилага разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съдът стича, че на още поголямо основание не са налице предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК. Предвид обстоятелството, че подобен тип нарушения са често срещани при 5 извършването на работа в ресторанти и подобен тип обекти за хранене, то те следва да бъдат и адекватно санкционирани.

Предвид гореизложеното АНО е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН, като е отчел степента на обществената опасност на нарушението и дееца, взел е предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, и в този смисъл правилно е определил имуществена санкция в размер от 2000 лева, малко над минималния такъв, посочен в закона, съобразено и с отегчаващите обстоятелства, установени по делото. Съгласно чл.414, ал.3 КТ имуществена санкция или глоба са в размер от 1500 до 15 000 лв. за всяко отделно нарушение. Видно от събраните по делото доказателства, на място са заварени да полагат труд без трудови договори няколко лица, установени са и немалко други нарушения на трудовото законодателство, съгласно протокола за проверка, приет по делото, като са издадени пет НП (видно и от разписката за връчването им на дружеството-жалбоподател). Ето защо съдът намира, че санкцията е съобразена с обществената опасност на деянието, както е и съобразена с дееца и обстоятелствата по извършване на нарушението, поради което така определената санкция в размер малко над минималния ще изпълни целите на чл.12 ЗАНН и не следва да бъде изменяна в посока намаляването й.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а жалбата на „С.“ ЕООД - оставена без уважение, като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в минимален размер на 80 лева с оглед проведеното само едно открито съдебно заседание с участието на процесуалния представител на ответника и изготвянето на писмена защита. С оглед разпоредбите на чл.11-13 ЗВЕРБ следва сумата да се превалутира в евро по официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лева. Следователно следва да се осъди дружествотожалбоподател да заплати сумата от 40,90 евро на ДИТ Пазарджик.