Решение № 417 от 20.11.2025, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. гр. Лом, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20251620100738 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 237 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от К. Е. Г., чрез адвокат Д. Г. против „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485, с която моли съда да постанови решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че договор за потребителски кредит № ******* от 23.04.2024г. сключен между ищеца и ответника е недействителен поради неточно посочено в него ГПР.

От гореизложеното според ищеца поражда и неговият правен интерес, като се иска от съда да постанови решение, с което обяви процесния договор за недействителен.

Претендира и разноски.

Представят писмени доказателства към исковата молба.

На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата молба ведно с приложенията на ответниците, който в указания едномесечен срок са подали писмен отговор, в който отговор ответника заявява, че признава иска.

С определение, постановено в закрито заседание на 04.07.2025 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и насрочил делото за открито съдебно заседание . В първото по делото съдебно заседание, ответника е редовно призован, но не се явява.

1

С нарочна молба до съда заявяват , че признава иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността съдът да постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът, намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Ответника следва заплати направените от ищеца разходи в производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като такива се претендират.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Макроадванс“ АД ЕИК 201127485, че Договор за потребителски кредит № 250134 от 23.04.2024г. сключен между К. Е. Г. ЕГН ********** и „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 е недействителен поради неточно посочено ГПР.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД с ЕИК 201127485 да заплати на адв. Д. Г.

АК - Ловеч, с № ********, съдебен адрес: гр. Т************ сумата от 300,00 лв. /триста лева/ – за процесуално представителство по настоящето дело.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОКРЪЖЕН СЪД – Монтана в двуседмичен срок от датата на връчването му, на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 2