Решение № 582 от 31.10.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Враца, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500525 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 260421/21.9.2022 г. по описа на Районен съд - Мездра, на Н. Д. Д., с ЕГН ********** от гр. София, съдебен адрес: *** - ответник в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 19.9.2022 г., чрез процесуалния си представител адв. И. В. В. САК против Решение №260040/11.8.2022 г. на Районен съд - Мездра, Гражданско отделение 1-ви състав по гр.д. 310/2019 по описа на Районен съд - Мездра, допълнено с Решение №260025 от 22.6.2023 г. с което се признава за установено на основание чл.

108 от ЗС в отношенията между В. Г. К. и Н. Д. Д., че В. Г. е собственик на реална част от 81.45 кв.м. от УПИ Парцел I пл. № 67 кв. 19, както и 51.68 кв.м. в югоизточната част, както и осъжда Н. Д. Д. да отстъпи собствеността и предаде владението върху посочената реална част с площ 81.45 кв.м. от УПИ Парцел I пл. № 67, кв. 19, както и 51.68 кв.м. в югоизточната част, както и в частта е която жалбоподателят е осъден да заплати на В. Г. направени разноски в размер на 1 100 лева.

Жалбоподателят обжалва изцяло решението като недопустимо, постановено с процесуални нарушения и в протИ.речие с материалния закон.

Твърди, че ищецът В. К. е предявил иск по реда на чл. 108 ЗС обективно съединен с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, каквато била и възприетата от РС правна квалификация. Излага, че в искова молба няма коректно формулиран петитум, а и в диспозитива на самото решение липсва произнасяне по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Жалбоподателят поддържа, че правния спор по делото касае установяване на граници между два съседни имота - В. К. е собственик на имот, представляващ УПИ Парцел II, пл. № 67, кв. 19 по плана на с. ***, общ. Мездра, а жалбоподателят е собственик на УПИ Парцел I пл. № 67, кв. 19 по плана на с. ***, общ. Мездра. Твърди, 1 че е придобил имота по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 109, том I, дело 122/ 2003 г., вписан в СлВп с вх. peг. № 185/ 27.03.2003 г., акт № 109, том I дело № 122/ 2003 г.

Излага, че видно от нотариалния му акт имотът, който е придобил е с площ от 1 700 кв.м., като при изповядване на сделката са представени нотариален акт за собственост от 2002 г., данъчна оценка, както и скица на имота.

От датата на придобиване на имота по нотариалния акт в продължение на 16 години го владял като свой.

Оспорва въззивамият ищец да е доказал с писмени доказателства, че е налице непълнота или грешка при нанасяне на имот в службите по геодезия, картография и кадастър поради което намира предявения иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за неоснователен, а доколкото по делото не са представени писмени доказателства обжалваното решение било неправилно.

Намира и предявения иск по чл. 108 ЗС за неоснователен, доколкото правата му на собственост като ответник изключват претенциите на ищеца.

Излага, че границите между двата имота са установени още през 1931 г., когато е бил одобрен и приет кадастралния и регулационен план на с. ***. От тази дата и до сега, двата съседни имоти са сменяли своите собственици, като нито един от собствениците не се е протИ.поставил на приетата регулация, уреждаща големината на двата имоти и техните граници.

Оспорва индивидуализирните и цитираните в диспозитива на решението площи от „81,45 кв.м. от УПИ Парцел I пл. № 67, кв. 19, както и 51,58 кв.м. в югоизточната част“, доколкото от заключението на вещото лице не може да се напраив извод за такива площи.

Предвид на изложеното моли съда да отмени ИЗЦЯЛО Решение от 11.08.2022 г. постановено по гр.д. № 310/ 2019 г., I-ви граждански състав по описа на Мездренски районен съд, тъй като същото е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради неговата необоснованост.

С жалбата се прави доказателствено искане за допускане изготвяне на нова съдебно-техническа експертиза, която след като изследва всички налични документи, включително и нотариалните актове за собственост на Н. Д. Д. и В. Г. К., да определи площта, местоположението и границата между съседните имоти, представляващи УПИ Парцел II, пл. № 67, кв. 19 по плана на е. ***, общ. Мездра и УПИ Парцел I пл.

№ 67, кв. 19 по плана на с. ***, общ. Мездра. Прави се искане и за допускане на двама свидетели при условията на довеждане за установяване на владението от ответника на процесната част от имота.

Не претендира направените разноски.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата В. Г. К., с ЕГН ********** от с. ***, община Мездра ищец в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №260181 от 7.8.2023 г., по описа на Районен съд - Мездра, , подаден директно в регистратурата на съда на 7.8.2023 г. чрез процесуалния си представител адв. К. Т.-АК Враца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа, че претенцията е признаване на собствеността и предаване владението върху идеална част от 200-300 кв.м от УПИ I пл. № 67 от кв. 19 по плана на с. ***, която по указание на съда с молба-уточнение въззиваемите е конкретизирана като реална част от 81.45 кв.м. в югозападната част и 56 кв.м в югоизточната част на УПИ I-67, която незаконно е била заградена от ответника. Твърди, че този петитум е съобразен с обстоятелствената част на ИМ.

Уточнява, че с доклада по делото от 21.08.2019г., Протокол от 04.12.2019 2 година, неоспорен от страните, е посочено че е предявен иск за собственост по чл. 108 от ЗС.

Уточнява, че не са предявявали иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, съдът не е приемал за разглеждане такъв иск и затова не се е произнасял по него. Твърди, че дори и да е предявен такъв иск непроизнасянето по него било основание за обжалване от ищеца, а не от ответника.

Излага, че в решението подробно МРС е обсъдил защо искът по чл. 108 от ЗС е допустим, без да е необходимо да се предхожда от иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /с позоваване на т. 4 от ТР 8/2014г. на ВКС/.

Въззиваемият твърди, че с писмени, гласни доказателства и две СТЕ бе доказано безспорно, че искът с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и доказан, поради което същият бе уважен.

Поддържа, че по делото било доказано бе, че ищецът и неговите праводатели са владеели претендираната реална част от имота, като регулацията от 1931 г. не е била прилагана, и едва през 2018г. ответникът е разрушил част от оградата и е завладял процесната реална част.

Твърди, че спорните кв.м. не са били завзети от ответника и неговите праводатели към датата на влизане в сила на ЗУТ и след изтичането на сроковете по §8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява. Т.е. към 2018г. и към момента на приключване на устните състезания ответникът не е имал правно основание да владее процесните 81.45 кв. м.

Въззиваемият уточнява, че изрично съдът е посочил кой проект на в.л. приема вариант първи на л. 173 от делото.

По тези съображения въззиваемият намира изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

ПротИ.поставя се на искане за събирането на нови доказателства - нова СТЕ, която да определи площта, местоположението и границите на двата имота ,тъй като приетите от PC експертизи не давали категорично становище по отношение на площите на двата съседни имота, тяхното местоположение и границите между тях;

- двама свидетели при режим на довеждане за установяване давностно владение на ответника.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Възразява, че исканите доказателства не са нито новооткрити, нито нововъзникнали. Същевременно ответникът е имал възможност да сочи и представя тези доказателства пред първата инстанция, но не се е възползвал от него, така че правата му не са били нарушени от МРС.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените пред въззивната инстанция по делото разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила и въззивна жалба вх. № 260186 /11.8.2023 г. по описа на Районен съд - Мездра, на Н. Д. Д. , с ЕГН ********** от ***, съдебен адрес: *** от - ответник в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда на 11.8.2023 г., чрез процесуалния си представител чрез процесуалния си представител адв. Б. И. - САК против допълнително Решение 3

№260025 от 22.6.2023 г. на Районен съд - Мездра, Гражданско отделение 1-ви състав по гр.д. 310/2019 по описа на Районен съд – Мездра.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в протИ.речие с материалния закон.

Твърди, че молбата за допълване на решението на ищцовата страна не е съобщена на ответника, за да може да изрази становище и подаде отговор в едноседмичен срок.

Отбелязва, че в диспозитива на решението е посочено, че е налице искане от процесуалния представител на ищеца за допълване на Решение №260040 от 11.08.2022 г. по гр. дело №310/2019 г. по описа а Районен съд Мездра като се впишат ЕГН на страните по делото в диспозитива на решението.

Констатира, че няма искане да се допълни решението в диспозитива, че признава ищеца В. Г. К. за собственик на процесния имот по вариант първи от заключението на вещото лице на л. 173 по делото.

Въззиваникът излага, че независимо от това съдът се е произнесъл по молбата като освен, че е вписал ЕГН на страните по делото - ищец и ответник е вписал в диспозитива, че ищеца В. Г. К. с ЕГН: ********** е собственик на реална част от 81, 45 кв. метра от УПИ парцел I, пл. №67, кв.19, както и 51, 68 кв. метра в югоизточната част по вариант първи от заключението на вещото лице на лист 173 от делото.

Намира, че освен неуведомяването на ответната страна за исканото допълване на решението и лишаване от възможността да подаде отговор по молбата е налице и различие между поисканото с молбата от ищеца допълване на решението и самото допълване на решението, което прави същото незаконосъобразно.

С оглед на посочените по - горе съществени процесуални нарушения моли съда да отмени Допълнително Решение №260025 от 22.06.2023 г. постановено по гр. дело №310/2019 г. по описа на Районен съд Мездра като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата В. Г. К., с ЕГН ********** от с. ***, община Мездра ищец в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №260202 от 11.9.2023 г., по описа на Районен съд - Мездра, , подаден директно в регистратурата на съда чрез процесуалния си представител адв. К. Т.-АК Враца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Твърди, че допълнителното решение е надлежно и редовно връчено.

Поддържа, че допълнително решение напълно кореспондира с първоначално постановеното такова по делото и допълва и конкретизира същото именно в неговия смисъл и значение.

Въззиваемият намира, че добавения израз по вариант първи от заключението на вещото лице на лист 178 от първоинстанционното дело уточнява смисъла на приетия в основното решение диспозитив, препращайки към заключението на вещото лице според което ищеца е собственик на реална част от 81.45 кв.м. от УПИ I, пл.67, кв.19, както и 51.68 кв.м. в югоизточната част.

С оглед на горното моли съда да потвърди Допълнително Решение № 260025 от 22.06.2023 година, постановено по гр.д. № 310/2019г. по описа на PC.