Решение № 33 от 24.03.2025, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Административно наказателно дело 810/2024
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 24.03.2025
- В сила
- 21.07.2025
- Състав
- Петър Славов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.303, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Несебър, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20242150200810 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Д.К.“ ЕООД, ЕИК 207*****, със седалище и адрес на управление: град С.В.*******, община Несебър, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К.И.В., срещу Наказателно постановление № 02-2400524 / 08.10.2024г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда му е наложена Имуществена санкция в размер на 2 500 лева за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано. Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му административно нарушение, а изложеното в обстоятелствената част на постановлението не отговаря на истината. Твърди, че при проверката заварената в обекта Д.Б. не е била на работа и не е изпълнявала трудови задължения като служител на дружеството като същата е била при свой родственик, който работил като готвач в ресторанта за да обядва с него. Д.Б. е заявила това на проверяващите, но те са я принудили да подпише диктувани сведения. Наред с това Д.Б. е непълнолетна и е следвало да дава сведения само в присъствието на педагог или служител на Отдел „Закрила на детето“ при съответната Дирекция „Социално подпомагане“. Д.Б. е постъпила на работа едва след изпълнение на формалностите, предвидени в закон. Наред с това проверката е извършена един ден преди издаване на Разрешение по чл.303, ал.3 от КТ за постъпване на работа на непълнолетното лице, което 1 означава, че проверката е била преднамерена и целта й е била налагане на санкция, а разрешението било забавено умишлено, не е било издадено в срок. Моли за отмяна на постановлението.
Дружеството-жалбоподател не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито от процесуален представител.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна. Намира административното нарушение за доказано по категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, тъй като е установено, че непълнолетното лице е заварено за извършва трудова дейност във вътрешно работно помещение на проверявания обект, и което лице самостоятелно и саморъчно е декларирало, че работи за дружеството при конкретни параметри на трудово правоотношение и то от по-рано преди датата на проверката, при която е установено това обстоятелство. Това трудово правоотношение следвало да бъде уредено с писмен трудов договор, който да бъде надлежно регистриран в НАП, след което да бъде допуснато до работа. Работодателят обаче не е изпълнил това свое задължение, тъй като е допуснал лицето да упражнява труд преди трудовият договор да е бил надлежно регистриран, като това е станало след часа на извършване на проверката от контролния орган, което означавало, че това констатирано нарушение следвало да се квалифицира по чл.63, ал.2 от КТ. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.07.2024г. „Д.К.“ ЕООД, чрез управителя, е отправил искане по чл.302, ал.2, вр. чл.303, ал.3 от Кодекса на труда до Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас за издаване на разрешение за приемане на работа на непълнолетната Д.О.Б. с ЕГН ********** на длъжност „помощник кухня“ в ресторант „В.“ град С.В..
На 15.07.2024г. служители на Д „ИТ“ – Бургас, а именно: Донка Д.а Русева – „Главен инспектор“ и И. Т. Д. – „Инспектор“, са извършили проверка на ресторант „В.“, находящ се в град С.В., улица Б.№*, стопанисван от „Д.К.“ ЕООД, ЕИК 207*****, по спазване на трудовото законодателство. Поводът за проверката е бил подаден сигнал от Т.Х.Д. от град С., която е бивш служител на дружеството и също е работила в обекта, за това, че не са били изплащани трудови възнаграждения, като в сигнала се съдържали и твърдения, че в ресторанта работи дете с име Д., която е 9-и клас, без трудов договор и без документ от родителите за работа, работи до 12 часа на ден, обитава един от апартаментите на работодателя, а когато има проверка, я крият или я уговарят да казва, че е дошла да види вуйчо си. Проверката в ресторанта е започнала на в 13:25 часа, като първо проверяващите посетили кухнята на ресторанта, където заварили три лица. Една от тях е била Д.О.Б., която в този момент е режела зеленчуци. Била й е предоставена за попълване декларация по чл.402 от КТ, в която тя попълнила, че работи за „Д.К.“ ЕООД в ресторант „В.“, град С.В., в студена кухня, от 05.07.2024г., по силата на сключен писмен трудов договор, с уговореното месечно 2 трудово възнаграждение в размер на 933 лева, с работно време от 13:00 часа до 21:00 часа, с един почивен ден в седмицата.
Била е връчена призовка по чл.45, ал.1 от АПК, с която управителят на „Д.К.“ ЕООД е бил задължен да се яви на 22.07.2024г. в 10:00 часа в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, където да представи пълни трудови досиета на работещите на обекта, Справки от ТД на НАП – Бургас, инструктажни книги и заповеди за инструктажите, присъствени форми и графици за периода от месец май 2024г. до проверката, ведомости за заплати за периода от месец май 2024г. до проверката, оценка на риска, Договор със СТИ, Правилник за вътрешния трудов ред, Правила за организация на работната заплата, Досиета на прекратени правоотношения със служители от месец юли 2024г.
В деня на проверката – 15.07.2024г., и след нейното приключване е бил сключен трудов договор, който е антидатиран, като в него е посочена дата на сключване 12.07.2024г., и според който работникът Д.О.Б. е следвало да постъпи на работа на 16.07.2024г.
Трудовият договор е бил заявен от работодателя „Д.К.“ ЕООД в НАП на 15.07.2024г., на която дата в 14:47 часа е било изготвено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
На следващия ден – 16.07.2024г., въз основа на отправеното от „Д.К.“ ЕООД искане, от Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас е издадено разрешение за приемане на работа на Д.О.Б. с ЕГН ********** на длъжност „помощник-кухня“ в ресторант „В.“ в град С.В., улица Б., при спазване условията на чл.305, чл.137, ал.1, т.2, чл.140, ал.4, т.1, чл.147, ал.1, т.1 от КГ и Наредба № 6/24.07.2006г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години.
На 13.08.2024г. Донка Д.а Русева и И. Т. Д. са съставили протокол за извършена проверка № ПР2427409, в който като едно от констатираните нарушения (т.3) е посочено, че при извършена проверка на 15.07.2024г. в 13:25 часа на място в обект: ресторант „В.“, находящ се в град С.В., улица Б.№*, стопанисван от „Д.К.“ ЕООД, ЕИК 207*****, се установи, че лицето Д.О.Б. с ЕГН **********, извършва трудова дейност в обекта като „помощник-кухня“ – приготвя храна в кухнята на ресторанта. В декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, лицето собственоръчно декларира, че работи да „Д.К.“ ООД на обект ресторант „В.“ с работно време от 13:00 часа до 21:00 часа, с един почивен ден в седмицата, с уговорено трудово възнаграждение 933 лева. При преглед на представените на 13.08.2024г. документи в Д „ИТ“ Бургас – трудов договор № 015/12.07.2024г., справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с изх. № 02388243074821/15.07.2024г. в 14:17:04 ч. и др. се установи, че „Д.К.“ ЕООД, в качеството си на работодател на 15:07.2024г. в 13:25 ч. е допуснал до работа в стопанисвания от дружеството обект ресторант „В.“, находящ се в град С.В., улица Б. 25, лицето Д.О.Б. с ЕГН ********** на длъжност „Помощник кухня“, преди да бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП, с което е нарушен ччл.63, ал.2 от КТ.
По този начин нарушението е описано и в съставения от И. Т. Д. – „Инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, в който акт също е посочено, че е нарушен 3 чл.63, ал.2 от КТ. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от управителя на „Д.К.“ ЕООД – К.И.В., на която е връчен препис от акта срещу разписка.
Възражения срещу акта не са направени нито при съставянето му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Разпитани в съдебно заседание в качеството им на свидетели, актосъставителят и свидетелят по акта и нарушението, потвърждават направените от тях констатации, описани в акта, и обстоятелствата, случили се при проверката на проверявания обект.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е извършено и е издал обжалваното постановление, с което е наложил санкцията. И според него дружеството е извършило нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, а като дата на извършване на нарушението е посочена 15.07.2024г., която съвпада с датата на извършване на проверката.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по ччл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 18.11.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 02.12.2024г.
По делото категорично се установи, че на 15.07.2024г. около 13:25 часа, т.е. по времето, през което е била извършена проверката в обекта, отношенията по полагане на труд от страна на Д.О.Б. в полза на дружеството-жалбоподател, не са били уредени с писмен трудов договор, макар последната да е декларирала обратното в справката по чл.402 от КТ.
Установи се също, че трудовият договор, според който непълнолетната Д.О.Б. е следвало да се яви на работа на 16.07.2024г., когато действително е било издадено разрешението разрешение за приемане на работа на Д.О.Б. в обекта на длъжност „помощник кухня“.
Съответно по силата на този представен трудов договор Д.О.Б. не е следвало да полага труд в проверявания обект на 15.07.2024г. След като обаче правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че Д.О.Б. е работила на 15.07.2024г., е следвало да приемат също, че това не е станало в изпълнение на сключеният трудов договор, който е сключен или след приключване на проверката на 15.07.2024г., когато е деклариран, или на посочената в него дата – 12.07.2024г., но според уговореното в него правата и задълженията обвързват страните от 16.07.2024г. Това би означавало първо, че отношенията през този ден не са се уреждали въз основа на сключен в писмена форма трудов договор, което навежда на друг вид нарушение (напр. по чл.62, ал.1 от КТ), и второ, след като трудът е полаган не въз основа на трудов договор, за работодателя не може да възникнат задължения, респ. да се иска от него да бъдат спазвани тези, предвидени в чл.62, ал.3, чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. В тази насока е позицията и на процесуалния представител на наказващия орган, изразена в хода по същество на делото, а именно, че трудовото правоотношение е следвало да бъде уредено с писмен трудов договор, който да бъде надлежно регистриран в НАП, след което да бъде допуснато до работа, но работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като е допуснал лицето да упражнява труд преди трудовият договор да е бил надлежно 4 регистриран, като това е станало след часа на извършване на проверката от контролния орган.
Това обосновава извод, че дружеството-жалбоподател не е извършил нарушение по чл.63, ал.2 от КТ на 15.07.2024г. Както според актосъставителя, така и според наказващия орган датата на извършване на нарушението съвпада с датата на извършена проверка в обекта – 15.07.2024г., който извод обаче е направен единствено въз основа на справката от15.07.2024г. от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, без да са изяснили изцяло фактите и не са обсъдили поотделно нито в съвкупност доказателствата по делото и фактите, които те установяван.