Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 58 от 29.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 423/2025
Вид
Протокол № 58
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 58 гр. Варна, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900423 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:03 часа се явиха:

Ищцата М. И. Б., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, явява се лично и с адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „Фарм – Роса“ ЕООД, представлявано от Р. Г.а Н.а, редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, представлява се от адв. Т.

И., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещите лица Б. С. Б. и Р. Х. К., редовно призовани, не се явяват.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. Б.: Поддържаме исковата молба и допълнителната искова молба.

Запознати сме с проекта за доклада по делото. Принципно нямаме възражение по същия.

Единствено ще имаме искане във връзка с доказателствата. В частност ще искаме съдът да преразгледа определението си в частта, в която не са ни допуснати част от исканите доказателства, а именно тези касаещи разкриването на Б.ата тайна, по което искане не видях да има произнасяне 1 като цяло, както и искането за издаване на съдебни удостоверение, с което да се снабдим със справка от Регистъра на нотариалната камара, относно обстоятелството за издадено пълномощно от името на Г. У., в качеството на управител на ответното дружество в полза на неговата дъщеря Р. Н.а, която е настоящия управител на дружеството. В действителност по делото има представено пълномощно, но същото е от Г. У. в лично качество и касае разпореждане с наличности по Б.и сметки в „Банка ДСК“, а не в „УниКредит Булбанк“, където са сметките на ответното дружество. А и доколкото не видяхме вещото лице да е правило подобни искания, нашата молба е да преразгледате това определение, като бъде разкрита Б.ата тайна и да ни бъде издадено исканото съдебно удостоверение. Считаме, че същото е относимо към предмета на делото и ще спомогне за изясняването.

Адв. И.: Поддържам изцяло отговора на исковата молба, както и становището по допълнителната такава.

По отношение проектодоклада по делото, нямам забележки и моля същият да бъде приет.

Що се отнася до изразяване на становище по доказателства, ще изразя становище на следващ ход от заседанието и исканията направени в неточния момент.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1536 от 22.10.2025 година:

Постъпила е искова молба от М. И. Б., с ЕГН **********, против “Фарм-Роса“ ЕООД, с ЕИК 120520422, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата, в качеството й на наследник на Г. К. У., бивш съдружник във “Фарм-Роса“ ООД, сумата от 26000лв., съставляваща частична претенция от общо дължимите 87557.75лв., представляващи припадаща се на ищцата част, съобразно наследствената й квота от 1/3 ид.ч. от равностойността на дружественият дял на наследодателя в размер на 98% от капитала на дружеството, определена към края на месеца, в който е прекратено членственото правоотношение със смъртта на съдружника и намалена със заплатената на 08.11.2025г. сума от 10115.58лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на 2 подаване на исковата молба-02.07.2025г. до окончателно погасяване на задължението, както и сумата от 2232.90лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, изчислено върху главница от 26000лв. за периода от 08.11.2024г. до 01.07.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата е съпруга и наследник на Г. К. У., който е починал на 07.02.2024г., като до смъртта си същия е имал качеството на съдружник в ответното търговско дружество “Фарм-Роса“ ЕООД, с предходна правноорганизационна форма ООД. Сочи се, че приживе Г. У. е притежавал 490 дяла или 98% от стойността на вписания капитал на търговското дружество. Сочи се още, че наследници на У. са и двете му децаК. У. и Р. Н.а, като последната има и качеството на съдружник в ответното дружеството. Твърди се, че в началото на 2024г. здравословното състояние на У. се влошило, поради което той спрял да се занимава дружествени дела.

Излага се, че малко преди смъртта му, взаимоотношенията между покойният и ищцата, от една страна и Р. Н.а, от друга страна, са се влошили до степен, че съпрузите У.и инициирали производство за незабавна закрила по реда на ЗЗДН пред Районен съд Варна спрямо Р. Н.а. Твърди се, че в хода на проведено производство по повод на оспорени вписвания в ТРРЮЛНЦ по партидата на търговското дружество, се установило, че междинен баланс към края на м.февруари не е съставян и не е представян на наследниците на Г. У..

Поддържа се, че ищцата е отправила нотариална покана с peг.

№6931/16.10.2024г. по описа на нотариус с рег.№195 при НК, която е връчена на Р.Н.а на 01.11.2024г. и която съдържа искане да бъде представен счетоводен баланс към датата на прекратяване на участие на наследодателя в търговското дружество, както и да се заплати ликвидационен дял в размер от 97673.33лв., съответстващ на наследственият й дял. Твърди се, че в дадения с нотариалната покана срок, не е представен междинен счетоводен баланс, като на 08.11.2024г. на ищцата е изплатена сумата от 10115.58лв. Сочи се, че по партидата на ответното дружеството в ТРРЮЛНЦ е заявен за обявяване Годишен финансов отчет за 2023г., според който към 31.12.2023г. счетоводната стойност на активите е в размер на 299000лв. Твърди се, че търговското дружество притежава 4 недвижими имота-търговски обекти, находящи се в гр.Смолян, бул.“България“ №61, както следва: обект с идентификатор ***, с предназначение за търговска дейност, с площ 114.12кв.м.; обект с идентификатор ***, с предназначение за търговска 3 дейност, с площ 21.950кв.м.; обект с идентификатор ***, с предназначение за здравни и социални услуги, с площ-94.350 кв.м. и обект с идентификатор ***, с площ 4.750 кв.м. Поддържа се, че описаните имоти са отдавани под наем на “Радка Хаджихристева-Ради“ ЕООД, с ЕИК 200985129, на “Панацея-Тони“ ЕООД, с ЕИК 120540948 и на ЕТ “Бисера Канева“, с ЕИК 120550579. Сочи се, че към момента на смъртта на Г.У., ответното дружеството е притежавало и лек автомобил “Форд Екоспорт“, с peг.№******, придобит на 26.07.2018г. Твърди се, че на основание чл.9, ал.1 от ЗН ищцата е наследила 1/3 идеална част от 490 дружествени дяла, освободени от наследодателя, равняващи се общо на 98% от капитала на търговското дружество. Поддържа се, че с оглед настъпила смърт на съдружник в ООД, следва да бъде извършено разпределение на притежаваните дялове от наследодателя, съразмерно с припадащите се на наследниците идеални части от имуществените права по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ. Твърди се, че до настоящият момент ищцата не е получила изцяло полагащият й се дял от наследството, тъй като изплатената й сума не е резултат от изготвен междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпила смъртта на Г. У.. Сочи се относима съдебна практика и се излагат съображения за условията, при които следва да се определи паричната равностойност на дружествените дялове. Поддържа се, че претендираната с нотариална покана сума е опредена на база данните за активите на дружеството в ГФО на “Фарм-Роса“ ЕООД за 2023г. Поддържа се още, че изплащането на 10115.58лв. е признание за основателността на претенцията, като поради забавеното изпълнение на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи мораторна лихва за периода от 08.11.2024г. до пълното изплащане на ликвидационния дял. В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответното дружеството е депозирало отговор на искова молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Оспорва се твърдението на ищцата, че отношенията между съдружниците-баща и дъщеря, са се влошили, напротив с оглед добрите им отношения на 28.12.2023г. У. е съставил нотариално заверено пълномощно, с което е овластил дъщеря си да се разпорежда с негови активи. Не се оспорва, че след м.01.2024г. Г. У. е бил изолиран, съответно че не се е срещал с близките си и те не са го посещавали, но това е станало в резултат от действията на ищцата и с оглед силно влошеното здраве на У.. Сочи се, че след смъртта на Г.У., в съответствие с 4 разпоредбата на чл.137, ал.3, изр.3 от ТЗ и в реализация на правомощията си на единствен съдружник, Р. Н.а е взела решения за по-нататъшното развитие на ответното дружеството като на проведено на 21.03.2024г. Общо събрание, е решено, че няма да се приемат нови съдружници, както и че след изчисляване на дължимите суми, въз основа на междинен баланс, паричната равностойност на дружествените дялове на починалия съдружник, ще са на разположение на наследниците за получаване. Сочи се, че в изложените в исковата молба твърдения е допуснато смесване на понятията “дружествен дял“ и “ликвидационен дял“, които обаче не са идентични. Поддържа се, че в полза на ищцата не се дължи ликвидационен дял определен на база пазарна цена на активите, а уреждането на имуществените последици с оглед прекратяване на участието на съдружника поради смъртта му, става единствено въз основа на баланса на дружеството. Твърди се, че наследниците на съдружника имат право да получат паричната равностойност на неговия дружествен дял, без това да засяга способността на дружеството да продължи бъдещата си стопанска дейност, тъй като е недопустимо при работещо предприятие да се извърши фактическо осребряване на имуществото по пазарни цени с цел удовлетворяване на прекратилия участието си съдружник.

Ето защо се поддържа, че претенциите за изплащане на дял, изчислен по балансова стойност към 31.12.2023г. са неоснователни, тъй като към този момент ищцата не е имала право на такъв дял. Твърди се, че ищцата, като един от тримата наследници на починалия съдружник, има право да получи паричната равностойност на 1/3 от имуществото на дружеството, изчислено по балансовата стойност към края на месец февруари 2024г., когато е настъпила смъртта на съдружника-наследодател. Поддържа се, че изчислена по посоченият начин, полагащата се на ищцата сума възлиза на 10115.58лв., като тя е заплатена на 08.11.2024г. Поддържа се още, че като последица от неоснователността на главния иск, неоснователен е и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Оспорват се доказателствените искания на ищцата като са развити подробни съображения за тяхната недопустимост и неотносимост.

С подадената в срок допълнителна искова молба, се оспорват доводите и възражения на насрещната страна. Сочи се, че разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ придава на наследниците качеството на кредитор, поради което те имат правото да бъдат осведомени за финансовото състояние на своя длъжник и да получат на междинен баланс, с оглед реализация на притезанията си.

5

Доразвити са съображенията за настъпило влошаване на отношения между Г.У. и дъщеря му Р.Н.а, като се оспорва достоверността на твърденията на ответната страна за наличие на доверителна връзка между тях. Доразвити са и доводите за реда и условията, при които следва да се извърши оценка на активите на ответното дружеството, съответно се оспорва достоверността на изготвеният баланс към 29.02.2024 г.

В срока по чл.373 от ГПК ответното дружеството е депозирало отговор, с който се оспорват твърденията и възраженията, изложени в допълнителната искова молба, като се развиват насрещни такива. По конкретно се излага, че нормата на чл.125, ал.3 от ТЗ е императивна и не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става по пазарната цена на активите. По отношение на твърдението за антидатиране на счетоводния баланс, се излага, че същият е средство на счетоводството за обобщаване в парично изражение, към даден момент и в определен порядък, на стопанските средства на един отчетно обособен субект, според техния имуществен състав и източниците на тези средства – по произход и целево предназначение, а балансовата стойност е преносна стойност – разликата между отчетната стойност на амортизируем дълготраен материален актив и начислената до момента амортизация. С оглед изложеното се поддържа, че по дефиниция междинният счетоводен баланс не може да бъде антидатиран.