Решение № 331 от 11.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Стара Загора, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500535 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл.269- 273 и чл.498, ал.2 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.

Въззивното дело е било образувано въз основа на подадена в законния 2седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 2400/23.01.2025г. от ответника /пълнолетния български гражданин/ М. М. К. от гр.К. срещу негативната за него част от постановеното първоинстанционно Решение № 1096/23.01.2025г. по приключеното гр.д.№ 4631/2023г. по описа на РССт.Загора, с което е бил уважен частично против него ревандикационния иск по чл.108 от ЗС на ищцата /пълнолетната българска гражданка/ Т. И. Т. /също от гр.К./. Счита, че постановеното първоинстанционно Решение в атакуваните му части е изцяло процесуално недопустимо, неоснователно и недоказано, като излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Поради което моли настоящия въззивен съд да постанови Решение, с което да обезсили или алтернативно да отмени в негативната за него част от първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора, и по същество да отхвърли предявения против него ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, със законните последици от това. Претендира всички свои направени разноски за двете съдебни инстанции. Не е имал свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител - адвокат, както и писмената му Защита по делото.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен 1

Отговор вх.№ 9389/24.03.2025г. на първоначалната въззивна жалба от другата страна /ищцата/ - пълнолетната българска гражданка Т. И. Т. от гр.К., която счита тази възивната жалба за неоснователна и недоказана, в атакуваната му част постановеното първоинстанционно Ре ш е н и е за валидно, законосъобразно, добре мотивирано и правилно. Поради което моли на осн. чл.272 о т ГПК настоящия въззивен съд да постанови Решение, с което да потвърди изцяло в обжалваната му част първоинстанционното Р ешение, със законните последици. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. Претендира да разноските си по делото пред настоящата въззивна инстанция.

По делото в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена и въззивна жалба вх.№ 3792/05.02.2025г. от ищцата /пълнолетната българска гражданка/ Т. И. Т. от гр.К., която счита, че решението в атакуваните му части е процесуално допустимо, но неоснователно и недоказано, като излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли настоящия въззивен съд да постанови свое Решение, с което да отмени в негативната за нея част от първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора, и по същество да уважи предявения от нея против ответника М. М. К. от гр.К. ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, ведно с всички законни последици от това. Претендира направените от нея разноски за двете съдебни инстанции. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител - адвокат по делото. Не е представила писмена защита в дадения й от въззивния съд 1- седмичен срок.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор вх.№ 13482/30.04.2025г. на втората въззивна жалба от ответника /пълнолетният български гражданин/ М. М. К. от гр.К., който счита тази възивната жалба на ищцата за неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение за правило, законосъобано, добре мотивирано в тази му част. Поради което моли на осн. чл.272 от ГПК настоящия въззивен с ъ д да постанови въззивно Решение, с ко е т о д а потвърди изцяло в обжалваната му част първоинстанционното Р ешение, със законните последици. Няма свои нови доказателствени искания пред настоящата въззивна инстанция. Претендира да разноските си по делото пред този въззивен съд.

В законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК е постъпила и ч.жалба вх.№ 16516/29.05.2025г. от ищцата /пълнолетната българска гражданка/ Т. И. Т. от гр.К., против постановеното в з.з. негативно за нея Определение № 1221/25.04.2025г. по същото първоинстанционно дело, с което е била отхвърлена изцяло молбата й за изменение на Решението в частта му за разноските й, като излага подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли настоящия въззивен съд да отмените изцяло това негативно за нея първоинстанционно Определение и да постанови свое ново такова, с което да уважи изцяло исканията й за присъждане на 2 направените от нея разноски пред РС, със законните последици от това.

В законния 1- седмичен срок по чл.276, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор вх.№ 22303/16.07.2025г. на ч.жалба, подаден от ответника /пълнолетния български гражданин/ М. М. К. от гр.К., който възразява против направените в ч.жалба оплаквания, счита ги за неоснователни и недоказана, а атакуваното Определение за изцяло законосъобразно, мотивирано, законосъобразно и правилно. Поради което моли то да бъде изцяло потвърдено, със законните последици. Претендира разноските си пред въззивната инстанция.

Въззивният ОС- Ст.Загора счита, че процесните 2 бр. въззивни жалби и 1 бр. ч.жалба се явяват процесуално допустими, родово и местно подсъдни на настоящия въззивен ОС- Ст.Загора.

Постановеното първоинстанционно Решение се явява валидно постановено, от местно и родово определен надлежен първоинстанционен съд, в кръга на неговите законови правомощия, в изискуемата се законова писмена форма.

Поради което настоящия въззивен съд следва да се произнесе по всички направени в 2 бр. в.жалби и 1 бр. ч.жалба фактически и правни оплаквания, с които е бил своевременно и надлежно сезиран от всяка една от страните в процеса.

Разгледа по същество относно процесните общо 3 бр. жалби на всяка една от двете страни по делото, за същите въззивният ОС- Ст.Загора счита следното:

Видно от всички приложени приключени граждански и изп.дела и материали по тях, налице е вещно- правна искова претенция по специалния текст на чл.498, ал.2 във вр. с чл.124 от ГПК във вр. с общия текст на чл.108 от ЗС.

Първоинстанционният РС първоначално е бил сезиран със специален установителен собственички иск по чл. 498, ал.2, изр.2 във вр. с чл.124 от ГПК за признаване по отношение на ответника, че е била собственица на целия самостоятелен обект на собственост, представляваща обособена част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.К., която представлявала кафе- сладкарница с приблизителна площ от 42, 60 кв.м., находяща се в западната част на обекта от страна на ул.

„Републиканска“ в гр.К..

В хода на доста продължителното първоинстанционно производство по делото, въз основа на депозирана писмена Молба за изменение на иска вх.№ 4687/06.06.2022г. от тогавашния РС- гр.Димитровград, обл.Хасковска е било допуснато изменение на иска при въведен при условията на евентуалност и нов петитум,като по реда на чл.214 от ГПК ищцата е поискала освен по първоначално предявения иск, съда да постанови и решение в условията на евентуалност, с което да признаете за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на съответните 45.24/96 ид.ч. от целия недвижим имот, представляващ самостоятелен обект на правото на собственост.

3

Въззивният съд счита, че допуснатото изменение на иска е процесуално допустимо, своевеременно направено, същото е материално относимо към предмета на разглеждания по делото правен спор и при него няма никакво съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като при първоначално заявена искова претенция за собственост върху 100 % от целия недвижим имот няма пречка да се предяви алтернативно и такава за по-малка идеална част от същия, а именно 45.24/96 ид.ч. от целия недвижим имот. Още повече, че това позитивно съдебно Определение на РС- Димитровград не съдържа отказ и не подлежи на самостоятелно въззивно обжалване пред по- горен съд. Поради което в тази й част въззивната жалба на ответника се явява неоснователна и недоказана, със законните последици от това.

В тази връзка, при установено и доказано по несъмнен и безспорен начин със събраните от решаващия първоинстанционен РС- Ст.Загора писмени и гласни доказателства, както и от приетите без никакво оспорване заключения на съдебните експертизи по делото, добросъвестно довностно владение на ищцата само върху една обособена част от целия процесен общ недвижим имот, напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е постановил своето атакуваното с първата в.жалба на ответника съдебно Решение. При извършената въззивна проверка от ОС- Ст.Загора не бяха установени и доказани пред тази съдебна инстанция изложените във в.жалба на ответника/купувач от публичната продан на съдебния изпълнител/ оплаквания за съществени процесуални нарушения и за нарушавания на материалния закон от РС- Ст.Загора в мотивите и в диспозитивите на атакуваното му Решение. Същото се явява мотивирано, доказано, обосновано, законосъобразно и правилно, поради което в.жалба на ответника следва се остави изцяло без уважение, ведно със законните последици от това.

Относно направените оплаквания във втората в.жалба на ищцата, че тя е била призната за собственик само 45.24/96 ид.ч. от целия недвижим имот по чл.108 от ЗС, а не на целия такъв /100 %/ или на ползваната и придобита по давност обособена част от целия имот- въззивният съд счита, че видно от събраните от решаващия РС- Ст.Загора писмени и гласни доказателства, както и от неоспорените заключения ва вещите лица, ищцата е осъществявала необозпокоявано непрекъснато пряко и непосредствено владение само върху едната обособена част от целия процесен обект /а не върху целия такъв/.

Поради което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно първоинстанционния съд е приел, обосновал и присъдил на ищцата придобитото от нея право на собственост въз основа на добросъвестно владеене повече от 10 г. върху именно тази обособена част от целия общ обект/недвижим имот/, представляваща съответните 45.24/96 ид.ч. от целия процесен недвижим имот. При извършената въззивна проверка не бяха сочени, установени и доказани никакви конкретни допуснати съществен нарушения на съдопроизводствени правила, никакви нарушения на материалния закон и не е налице твърдяната във втората в.жалба на ищцата необоснованост на обжалвания от нея първоинстанционен съдебен акт.

4

Въззивният съд констатира, че по подобни казуси е налице продължителна, константна и непротиворечива като цяло съдебна практика на ВКС- София, съгласно която при наличие на правна конверсия /каквато безспорно е налице в процесния случай/ е напълно възможно, допустимо и правилно добросъвестното владение на една обособена идеална част от целия недвижим имот да доведе до придобИ.е по давност на съответната идеална ачст от целия недвижим имот. В този смисъл са и поредица от постановени Решения на ВКС- София : Решение № 325/23.04.1993г. по гр.д.№ 963/1992г. на Първо ГО, Решение № 599 по гр.д.№ 766/2009г. на Първо ГО, Решение № 599/26.07.2010г. на Първо ГО, Решение № 532/25.05.2011г. по гр.д.№ 532/2010г. на Първо ГО, Решение № 215/04.11.2016г. по гр.д.№ 1543/2014г. на Първо ГО, Решение № 3/21.04.2020г. по гр.д.№ 759/2019г. на Първо ГО, Решение № 50015/29.02.2024г. по гр.д.№ 1545/2022г. на Второ ГО, Решение № 432/09.07.2025г. по гр.д.№ 596/2024г. на Първо ГО на ВКС- София, както и много други подобни такива. Следователно втората въззивна жалба на ищцата се явява напълно неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли изцяло, ведно с всички законните последици от това.

Относно направените оплаквания в процесната ч.жалба от ищцата против негативното за нея Определение № 1221/25.04.2025г. по същото първоинстанционно дело, въззивният съд счита, че в мотивите си РС напълно обосновано, законосъобразна и правилно е обсъдил фактическите и правните страни на спорния въпрос, обосновал е обстойно, законосъобразно, доказано и пълно своите фактически и правни констатации и изводи, и е постановил един напълно законосъобразен съдебен акт, който не страда от никои от сочените в ч.жалба пороци и недостатъци. Поради което ч.жалба следва да се остави изцяло без уважение, като напълно се потвърди атакуваното с нея Определение, ведно с всички законни последици от това.

Разпечатката съдържа 32 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/273114a7-9aa0-43f3-b2bf-12b039f176eb