Решение № 11256 от 29.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11256 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110162443 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявен от „Дженерали застраховане“ АД срещу ЗД “Евроинс“ АД иск с правно основание чл.411 от Кодекса на застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът твърди, че на 27.10.2017г., в гр. София, в района на бул. „Ц. Б.” №...., локално платно, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „БМВ“ с рег. № ...., застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него – л.а.

„Пежо 301“ с рег. № СА 2592 ТР е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско на МПС“ по полица №:..., валидна към датата на ПТП. Твърди, че водачът на л.а. „БМВ“ с рег. № ... е виновен за настъпване на ПТП-то, тъй като при паркиране не се е съобразил с отстоянието и габаритите на собственото си МПС, при което удря паркирания пред него л.а. „Пежо 301“ и го уврежда.

Поддържа, че е поканил ответника да репарира вредите, възлизащи в общ размер на 3757.04 лв., от които 3742.04 лв. платено застрахователно обезщетение и 15.00 лв. ликвидационни разноски, но плащане не е постъпило. С оглед на изложените факти, предявява иск по чл.411 КЗ за сумата от 4901.99лв., представляваща главница в размер на 3757.04 лева, включваща заплатено застрахователно обезщетение по щета № ......... ведно с ликвидационните разноски /15.00 лева/, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба -17.11.2022г., до окончателното й изплащане, и мораторна лихва за периода 17.11.2019г. – 17.11.2022г. в размер на 1144.95 лева. Представя 1 доказателства и прави доказателствени искания за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с документ за гаранция на л.а. „Пежо 301“ , за допускане на автотехническа експертиза и за разпит на свидетел. Претендира разноски.

Ответникът признава, че между него и собственика на л.а. „БМВ“ с рег. № ..... е налице валидна към датата на твърдяното ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва извършеното от ищеца плащане на застрахователно обезщетени за л.а. „Пежо 301“, както и че ответникът е бил поканен да репарира вредите от ищеца. Оспорва наличието на причинна връзка между вредите по л.а. „Пежо 301“ и деянието с довод, че същите не е възможно да се получат от описания механизъм на ПТП.

Възразява срещу претендирания размер на заплатеното обезщетение за увреденото МПС с довод, че не съответства на действителната стойност на вредите. Прави искане за допускане на свидетел при режим на призоваване и допълване на автотехническата експертиза .

Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите (вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.

По делото е представена застрахователна полица № ........, от която се установява че ищецът е сключил договор за имуществено застраховане „Каско“ – „Пълно Каско“ с период на валидност 22.03.2017г. – 21.03.2018г. за л.а. „Пежо 301“ с рег. № ......... . Съгласно ОУ, приложими към договора, всички вреди по застрахованата вещ, произтекли от пътнотранспортон произшествие, се покриват от застрахователя – раздел II от ОУ.

Приет е констативен протокол за ПТП от 27.10.2017г., подписан от двамата водачи, които са постигнали съгласие за механизма на инцидента и констатираните на място вреди.

Очертано е в схемата на протокола движението на автомобилите и мястото на удара им. От протокола се установява, че участници в ПТП-то са л.а. „БМВ 775К“ рег. № ...... и л.а. „Пежо 301“ с рег. № .......... Отбелязано е, че л.а. „Пежо 301“ с рег. № ......... е бил в паркирано състояние, а л.а. „БМВ 775К“ рег. № ...... е правил маневра за паркиране. Протоколът 2 съдържа описание на увредите – за л.а. „Пежо 301“ с рег. № .......... щетите са пукната задна броня, пукната предна броня, изкривен преден капак, задния багажник не се затваря, а за л.а.

„БМВ 775К“ рег. № ...... – пукната предна броня.

Видно от приложено искане до ищеца за обезщетяване на вредите по „Пежо 301“ с рег.

№ ...... /л.20/ ПТП-то се е случило при удар на този лек автомобил, докато е бил паркиран.

Установява се, че за л.а. „БМВ 775К“ рег. № ..... е била валидна застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на която ответното дружество се е задължило да покрие вреди, нанесени от противоправното и виновно поведение на деликвента при управлението на автомобила. За удостоверяване на този факт е приложена и справка от информационната система на Гаранционен фонд /л. 35/.

Представена е преписка по щета № 210275211/2017г. на ищеца, от която се установява, че л.а. „Пежо 301“ с рег. № .... е бил на оглед при застрахователя-ищец за опис на вредите и оценка. Стойността на щетите била определена на 3742.04 лева, заплатени от „Дженерали застраховане“ АД на 08.12.2017г. - платежно нареждане, л.34 от делото.

Приложена е покана от ищеца до ответника /л.36-38/, от която се установява, че сумата, ведно с направените ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, т.е. общо 3757.04 лева, е била предмет на регресна претенция, получена от адресата на 12.01.2018г. В отговор на поканата няма доказателства по делото ответникът да е платил търсената сума или част от нея.

Прието е като доказателство удостоверение от „София Франс Ауто“ АД, от което се установява, че л.а. „Пежо 301“ с рег. № ... е произведен на 03.01.2012г., а гаранцията на автомобила е за периода 22.03.2013г.-21.03.2018г. и пробег 1000000км.

Разпитан като свидетел е водача на л.а. „БМВ 775К“ рег. № ..... – Ц. Л. П.. В показанията си свидетелят разказва за инцидента, Спомня си, че се е случил в локалното на бул. „Цар Борис“ при паркиране на нейния автомобил и движение напред рязко е ударен друг паркиран лек автомобил. След инцидента се свързали със собствениците и съставили двустранен констативен протокол, който носи подписа на свидетеля в графа А. Свидетелят не си спомня дали при удара увреденият автомобил се е придвижил напред и ударил в други автомобили. В тази част показанията на свидетеля се приемат за обективни. В останалата част, показанията на свидетеля не се ценят като обективно дадени, тъй като не се подкрепят от доказателствата по делото. Не е установен технически проблем на л.а. „БМВ 775К“, който да провокира движение напред при положение, че автомобилът е поставен на „паркинг“.

Изслушана е автотехническа експертиза, вещото лице по която е описало механизма и е дало заключение, че поради упражнен недостатъчен контрол над управлението от водача на л.а. „БМВ 775К“ рег. № ........, реализира ПТП със спрелия л.а. „Пежо 301“ с рег. № ......

Посочено е, че в причинна връзка с инцидента за л.а. „Пежо 301“ с рег. № ........ са настъпили вреди, чиято стойност по средни пазарни цени възлиза на 3387.52 лева с ДДС, а по цени за възстановяване във фирмен сервиз с направена отстъпка от стойността на труда 30% и 3 стойността на новите части – 15% възлизат на 3742.04 лева с ДДС лева, а стойността за възстановяване, определена по средни пазарни цени с приложени 10% отстъпка за труд и материали и 15% отстъпка на авточасти – 2966.21 лева. В обстоятелствената част на заключението е описан механизма, като е прието, че следствие на удря л.а. „Пежо 301“ рег.

№ .... се премества и с предната част удря паркираното ППС. Описано е, че към датата на събитието този лек автомобил е бил на 4 години, 7 месеца и 5 дни след пускане в експлоатация. Посочено е, че стойността на ликвидационните разходи е 15.00 лева. В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и заявява, че няма какво да промени след разпита на свидетеля.

При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.

По делото е поставен спор за механизма на ПТП-то, но съдът приема, че същият е установен по делото със събраните гласни, писмени доказателства и заключението на вещото лице. Движението на автомобилите е описано в протокола за ПТП и отразеното в него не се променя от свидетелските показания. В протокола за ПТП е отразено също, че пред увредения автомобил е било паркирано друго ППС, което дава основание на съда да приеме, че увредите по автомобила са тези, описани в там. Освен това, в заключението на вещото лице е установена причинната връзка между инцидента и вредите и е отговорено, че същите могат да се получат следствие на такъв удар. При тези доказателства се извежда, че вина за произшествието носи водача на л.а. „БМВ 775К“ рег. № ......., който с поведението си – маневра за паркиране и движение напред, е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неупражнен достатъчен контрол върху управлявания от него лек автомобил, в резултат на което е предизвикал удар с намиращия се пред него в паркирано състояние л.а.

„Пежо 301“. Възражение за съпричиняване не е въведено, нито се оспорва вината на водача на л.а. „БМВ 775К“ рег. № ............. При все това и в допълнение, всеки водач на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли само /виж чл. 96 ЗДвП/.

Относно размера:

Спорният по делото въпрос е какъв е размера на вредите, причинени на застрахования при ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се 4 надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.