Определение № 23118 от 04.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23118 гр. С., 04.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110108808 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от С. Д. Д., ЕГН**********, чрез адв, М. Л. Л., съдебен адрес: гр. С., п.к. ...............1, офис-партер, против „фирма“ АД, ЕИК: ........ (правоприемник на „фирма С.А., клон ////////////“ КЧТ) със седалище и адрес на управление: гр. С., район „........“, ул. „.............., представлявала от А.В.Я - изпълнителен директор и М.И.В. - прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт - М.М. , за установяване на вземането му в размер на 1400,00 лв., представляваща неоснователно заплатена сума от С. Д. Д. сума за такса ангажимент във връзка с Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителни кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS..................., оторизационен код //////////////, сключен на 21.09.2018 г. между ищцата С. Д. Д. и ФИРМА поради пълната му недейстителност/нищожност или евентуално - поради нищожност на клаузата, регламентираща в тежест на доверителната ми да заплати сумата от 1400 лв. за такса ангажимент, за които суми е издадена заповед № 9038/27.03.2023 г. по ч.гр.д. № 13769/2023 г. по описа на СРС, 90 с-в.

В исковата молба са налице твърдения, че на 21.09.2018 г., между заявителката - С. Д. Д. и праводателя на ответника - ФИРМА, е сключен Договор за потребителски паричен кредит /ДПК/, отпускане на револвиращ потребителки кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS..................., оторизационен код //////////////. По силата на Процесния ДПК, ФИРМА е предоставил заем на заявителя С. Д. Д. - парична сума в размер на 1

78600 лв. /главница/, тъй като от уговорените 80000 лв., още при сключване на Процесния ДПК ФИРМА е удържала сумата от 1400 лв. с основание „такса ангажимент”. Процесният ДПК е сключен при следните условия: размер на кредита - 80000 лв., такса ангажимент - 1400 лв., брой погасителни вноски - 120 бр., месечна погасителна вноска - 924,74 лв., ГПР - 7,48%, лихвен процент - 6,84%, обща стойност на плащанията - 110968,80 лв. В Процесния ДПК е изрично посочено, че не се предвижда застрахователна премия, което обаче не отговаря на извършените впоследствие плащания по кредита, тоест в окончателната стойност на плащанията е предвидена и застраховка, която не е съобщена на доверителката ми - потребител, не е включена в Процесния ДПК и тя не е давала съгласието си за сключване на допълнителен договор за застраховка на плащанията по Процесния ДПК.

Още към момента на сключване на Процесния ДПК, от общата заемна сума в уговорения размер на 80000 лв., е била удържана сумата от 1400 лв. под формата на такса ангажимент, тоест безспорно е, че тази сума - 1400 лв., е останала в патримониума на ФИРМА. След сключване на ДПК, доверителката ми С. Д. в качеството си на потребител се е възползвала от правото си на пълно предсрочно погасяване на кредита. Ищцата е заявила желанието си да погаси предсрочно кредита, като Банката е изготвила заявка за пълно предсрочно погасяване, която прилагаме като доказателство към настоящото заявление. Ищцата е изпълнила ангажимента си за предсрочно погасяване на кредита, като след извършеното от нея плащане съгласно уговореното, ФИРМА е издала удостоверение, че кредитът е изплатен и няма финансови претенции към С. Д., произтичащи от Процесния ДПК. Ищцата счита, че неоснователно е заплатила процесната сума в размер на 1400 лв.

!хиляда и четиристотин лева/, усвоени от ФИРМА при сключване на Процесния договор което се установява по безспорен начин от приложения към настоящото заявление Договор за потребителски кредит. Ищцата е заплатила сумата от 1400 лв. - такса ангажимент, без правно основание, тъй като на първо място, целият ДПК е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит поради обстоятелството, че не отговаря на ред законови изисквания за действителност на договорите за потребителски кредити, какъвто е процесният. При пълна недействителност на договор за потребителски кредит, потребителят дължи връщане само и единствено на чистата получена стойност /тоест сумата от 78600 лв., като не дължи заплащане на лихви, ТАКСИ и други суми, уговорени в нищожното споразумение, включително и таксата ангажимент.

Съдът следва служебно да изследва действителността/недействителността на договорите за потребителски кредити, но въпреки това негово задължение, навеждаме следните аргументи досежно пълната недействителност на процесния ДПК:противоречие със задължителните изисквания за действителност на Процесния ДПК с 2 материалния закон, а именно - Закона за потребителския кредит /ДПК не отговаря на изискванията за форма и шрифт, не съдържа погасителен план съгласно изискванията на ЗПК, не съдържа задължителен лихвен процент на ден/, което води до пълната му недействителност. Наред с горното, счита, че ГПР, независимо че формално отговаря на изискванията на ЗПК за максимален размер, не съдържа в себе си всички разходи по кредита, които се дължат от потребителя, тоест би следвало да е в по- голям размер обстоятелство, което не е било известно на кредитополучателя при сключване на ДПК. Видно от Споразумението за предсрочно погасяване, от ищцата са удържани и застрахователни премии, които не са включени в Процесния ДПК, тоест не е ясно какво е окончателното оскъпяване на заема. Счита, че ФИРМА е включил в окончателното оскъпяване и застрахователни премии, които обаче не участват цри формиране на размера на ГПР, както е посочен в ДПК - 7,48%. Не е ясно също така какво точно е включено в ГПР съгласно изискванията на ЗПК, който е посочен само като абсолютна стойност. При условие, че съдът приеме, че процесният ДПК е изцяло недействителен, кредитополучателят дължи на кредитора си връщане само на чистата стойност на; заема без никакви допълнителни тежести - лихви, неустойки, такси, др, под. Поради това счита, че ФИРМА е задържал сумата от 1400 лв.

- такса ангажимент, без правно основание, като с тази такса се е обогатил неоснователно и същата подлежи на кондициране;

Ищцата счита, че процесният ДПК е нищожен поради противоречие с добрите нрави и с него се цели заобикаляне на закона. Ето защо счита, че ФИРМА е действал недобросъвестно при сключване на договора и не би го сключил без клаузите, регламентиращи събиране на недължимата такса, както и клаузата, в която ГПР е посочена в размер, по-малък от реално дължимия, събирането на застрахователни премии без да е получил съгласие за това от ищцата. ДПК не съответства на добрите нрави и противоречи на задължителните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Поради това и на самостоятелно основание процесният ДПК е изцяло недействителен, като при това положение ФИРМА е усвоил и задържал от нея процесната сума в размер на 1400 лв.

В случай, че договорът не е изцяло недействителен, то уговорката, регламентираща заплащане на такса ангажимент в размер на 1400 лв. от ищцата още при сключване на Процесния ДПЬС, е нищожна. Клаузата за заплащането на такса ангажимент е нищожна и на самостоятелно основание, извън посочените такива за недействителност на целия договор за кредит.

Съгласно чл. 2 от условията по договора, срещу договорената такса ангажимент кредиторът се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1. т. 5 ЗПК. Посочено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа посочената в договора сума. От посоченото в договора не става ясно дали заплащането на тази такса е задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит. В случай, че се приеме, че таксата ангажимент е задължително условие за получаване на кредита, то същата има връзка с усвояването и управлението му, поради което не може да се приеме, 3 че попада в приложеното поле на чл. 10а„ ал. 1 ЗПК и претендирането й от потребителя противоречи на забраната на чл. 10а. ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за усвояване и управление на кредита. Ако пък се приеме, че таксата ангажимент не е условие за получаване на кредита, а е свързан с договора разход за допълнителна услуга по смисъла начл. 10а. ал. 1 ЗПК. както е отразено в представения СЕФ, то след като страните са договорили фиксиран лихвен процент, договорената такса не представлява възнаграждение за реално ползване на определена услуга, а представлява условие за изпълнение на договорно задължение на едната страна по договора спрямо другата страна. Това условие накърнява изискването за добросъвестност и води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което клаузата е недействителна на основание чл. 24 ЗПК вр. чл. 143. ал. 1 ЗЗП. Следователно и в двата случая, потребителят не дължи заплащането на такава такса, поради което ФИРМА неправомерно я е удържал от общата стойност на предоставения кредит. В резюме, и в двата случая - независимо дали процесният ДПК е изцяло недействителен или клаузата, вменяваща задължение за доверителката ми да заплати такса ангажимент в размер на 1400 лв., е нищожна, то процесната сума е получена от Банката без правно основание и подлежи на кондициране от правоприемника на кредитора - „фирма” АД с ЕИК .........

Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане за установяване на твърдените обстоятелства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „фирма” АД. Заявява, че изцяло неверни са твърденията на ищеца за пълна недействителност на процесния договор, като се сочи, че била начислена и удържана сума по застраховка, която не е посочена в договора и не е включена в оскъпяването по заема.

Ответникът не оспорва факта, че между С. Д. Д. и „фирма С.А., клон ////////////“ КЧТ е сключено горецитираното кредитно споразумение. Видно от стр. 1, раздел „Параметри и условия“ по Договор № PLUS-................... от 21.09.2018г. на кредитополучателя е отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 80 000 лева, на ред 2 „Размер на кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ е посочена стойност 0.00 лева, т.е. заем за финансиране на този тип услуга не е отпускан. Същото се доказва и от ред 4 на раздел „Параметри и условия“, където е посочен общ размер на кредита на стойност от 80 000 лева. Съгласно ред 3 на същия раздел от Договора не е налице дължима застрахователна премия, като в съответното поле е посочена стойност 0.00 лева. Същото е факт, тъй като не е налице сключвана застраховка „Защита на плащанията“. Общите условия на чл. 2, изречение второ и трето, касаещи сключена по желание на кредитополучателя застраховка, в настоящия случай не са приложими и не са произвели действие, тъй като застрахователно правоотношение не е възникнало. С исковата молба са представени документи, касаещи застрахователна закрила по кредитна карта. Не е налице активирана кредитна карта, издадена от „фирма С.А., клон ////////////“ КЧТ в полза на С. Д. Д.. Съгласно клаузата на чл.

4

12 от Договор № PLUS-................... от 21.09.2018 г., ако в определен срок не бъде издадена кредитна карта, настоящия раздел - „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта“, не произвежда действие и ефект между страните. Всички задължения, произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Видно от изречение последно, стр. 2 от Застрахователен сертификат за закрила на плащанията по кредитна карта, представен с исковата молба, ако „фирма С.А., клон ////////////“ КЧТ не издаде и не предостави на Застрахования кредитна карта застраховката не се активира и сертификатът се счита за невалиден. Застраховка по кредитна карта не съществува и от ищеца не са извършвани плащания по такава. Ако беше налице активирана кредитна карта и застраховка по същата, плащанията на застрахователната премия щяха да се реализират чрез удържане от кредитния лимит, достъпен по кредитната карта, каквато хипотеза в случая очевидно не е налице. Във връзка с гореизложеното твърденията на ищеца, че е налице платена от него застрахователна премия, която не е включена в оскъпяването по кредита са напълно неверни и недоказани. В настоящия случай застраховка не е налице нито по отношение на плащанията по паричния кредит, нито за кредитна карта, каквато не е получавана и активирана от кредитополучателя.