Определение № 248 от 27.04.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Варна, 26.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500147 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.122 от ГПК по спор за подсъдност между Окръжен съд – Варна и Районен съд – Варна, повдигнат с Определение № 1265/29.03.2023г., постановено по гр. д. № 107/2023 г. на ОС – Варна, за определяне на компетентния съд за произнасяне по исковете, предявени от ищците Н. О. К. и А. Б. Д. срещу ответницата Т. М.М.-Г.

За да се произнесе, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е било образувано пред РС – Варна по гр.д. № 12645/2022г. въз основа на подадена от А. Б. Д. и Н. О. К. искова молба против Т.М.М.Г.. В същата са изложени твърдения, че всеки един от ищците е собственик на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Македония“ № 32, в т.ч. и на съответните идеални части от общите части на сградата, както и че по силата на наследствено правоприемство и договор за дарение по нот.акт № 26, том VІІ, д.2684/1964г. в полза на наследодателя й, ответницата се легитимира като собственик на „студен етаж“, включващ съответни помещения и ид.части от стълбище, маза, избен коридор, водомер и покривна плоча, както и на 1/9 ид.ч. от дворното място. Твърдят, че въпросният студен етаж, към настоящия момент обособен като таванско помещение за живеене от ответницата, към датата на прехвърлянето е съставлявал обща част, поради което и договорът за дарение е нищожен, респ. наследодателите и ответницата не са придобили права на собственост.

Относно дарената 1/9 ид.ч. от дворното място се твърди, че праводателят по договора за дарение не е бил собственик, поради което и не е настъпил 1 вещно-прехвърлителния ефект. Съобразно тези твърдения са отправили искането си до съда за постановяване на решение, с което да приеме за установено, че ответницата не е собственик на въпросния тавански етаж и ид.ч. от дворното място.

В хода на установяване цената на исковете са представени данъчни оценки за дворното място и за процесния тавански етаж, който съобразно направените от ищците уточнения съставлява декларираното от Т.М.М.Г. жилище с площ от 52.35 кв.м. С оглед тези данъчни оценки на обща стойност 65 799.70 лева /3 455.20 лв. за земята и 62 344.50 лв. за таванския етаж/ РС – Варна е приел, че цената на иска е над 50 000 лева, поради което и на основание чл.118, ал.2 и чл.119, ал.1 вр. чл.104, т.3 ГПК е прекратил производството пред него и е изпратил делото на ОС – Варна.

В хода на образуваното пред ОС производство /гр.д. № 107/2023г./ и след дадени по реда на чл.129 ГПК указания ищците са оттеглили исковата си претенция досежно оспореното право на собственост върху дворното място, а по отношение на останалата искова претенция са направени уточнения за размера на притежаваните от всеки един от тях ид.ч. от общите части на сградата и е формулиран петитум за приемане за установено по отношение на ищцата А. Б. Д., че ответницата Т. М.М.-Г.не е собственик на 4687/9000 ид. ч. от процесния тавански етаж, а по отношение на ищеца Н. О. К., че ответницата Т. М.М.-Г.не е собственик на 4313/9000 ид. ч. от същия обект.

С оглед на така направените уточнения следва, че са предявени в условията на субективно и обективно съединяване искове от всеки един от ищците, цената на всеки един от които, определена съобразно чл.69, ал.1, т.2 ГПК е под 50 000 лева – 34 267.02 лева по иска на А. Д., преди оттегляне на претенцията досежно дворното място /участващо в преценката за родовата подсъдност/ и 31 532.68 лева по иска на Н. К.. Това обуславя и компетентността на районния съд като първа инстанция, която да разгледа спора, на основание чл.103 вр. чл.104, т.3 ГПК.

Изложените по повод дадените от ОС указания от ищците доводи за наличието на интерес всеки един от тях да иска отричане правото на собственост на ответницата в пълен обем не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Същите биха могли да бъдат обсъждани при евентуално постановено прекратително определение вр. допустимостта на исковите претенции за горницата над притежаваните от тях права в общите части, но не и в производството по подсъдността, при наличие на изрично очертан предмет от тях с уточнителната им молба от 23.02.2023г.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ за компетентен да се произнесе по предявените от Н. О. К. и А.

Б. Д. против Т. М.М.-Г.искове Районен съд – Варна.

2

ИЗПРАЩА делото на компетентния съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото определение да се изпрати на ОС – Варна, за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3