Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 14.01.2022, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 361/2021
Вид
Решение № 5
Подписан
14.01.2022
В сила
02.03.2022
Състав
Николай Светлинов Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Сливница, 14.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20211890200361 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. В. В., с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 236/30.06.2021 г., издадено от инж. С. Ц. Т. – директор на Регионална дирекция по горите София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, във вр чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и заповед № 363 от 19.04.2018 г.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явяв, но се представлява от адв. Динев, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна РДГ- София се представлява от юрисконсулт Сариев, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбоподателката Д. В. ВЛ. заемала длъжност лесничей при ТП ДГС – Сливница и съгласно заповед № РД-07-43 от 07.06.2018 г. на Директора на ТП ДГС – Сливница била оправомощена да издава позволителни за сеч за горски територии държавна собственост в обхвата на стопанството или за горки територии, за които има сключен договор за управление. На 09.10.2020 г. в качество си на лесничей и въз основа на посочената заповед, жалбоподателката издала позволително за сеч № 0581610 от 09.10.2020 г. в полза на лицето О. С., представител на фирма „Дърводобив Брезник“ ЕООД.

1

Със заповед № ЗАП-806/07.10.2020 г. на ИД на ИАГ е била отнета регистрацията на посочената фирма за извършване на дърводобивни дейности по чл. 241 от Закона за горите. На 15.08.2018 г. между ТП ДГС Сливница и „Дърводобив Брезник“ ЕООД бил сключен договор за добив на дървесина № ПО-01-34 от 15.08.2018 г. На 13.01.2020 г. бил сключен анекс към договора, с което е удължен срока за сеч до 31.11.2020 г.

На 10.03.2021 г. свидетелите Н. АНГ. Н. и СЛ. ХР. П. и техният колега В.С. Н. – служители при РДГ – София извършили проверка по документи в сградата на ТП ДГС – Сливница в гр. Сливница, ул. „Александър I Батенберг“ № 2. При проверката свидетелите установили, че жалбоподателката в качество си на лесничей била издала посоченото по-горе позволително за сеч № 0581610 от 09.10.2020 г. За извършената проверка бил съставен протокол от 10.03.2021 г.

На 10.03.2021 г. свидетелят Н. АНГ. Н., на длъжност главен експерт при РДГ- гр. София, в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението В. С. Н. и СЛ. ХР. П., съставил на жалбоподателя АУАН сериен № 003603/10.03.2021 г., за това че в качеството си на лице по чл. 108, ал. 1, т.

1 от ЗГ е издала позволително за сеч № 0581610 от 09.10.2020 г., като е посочила О. С., получил позволителното за сеч и представител на „Дърводобив Бреник“ ЕООД. Установено е, че О. С. няма трудови правоотношения с дружеството, на което е била отнета регистрацията за извършване на дърводобивни дейности по чл. 241 от Закона за горите със заповед № ЗАП-806/07.10.2020 г. на ИД на ИАГ. Актосъставителят приел, че по този начин жалбоподателката е нарушила чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, във вр чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и заповед № 363 от 19.04.2018 г. Актът бил предявен на нарушителя за запознаване, като същият го подписал с възражения. В срок постъпили и писмени възражения от жалбоподателката.

Въз основа на така съставения АУАН, на 16.01.2020 г. инж. С. Ц. Т.директор на Регионална дирекция по горите - София издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателката било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН серия № 003603/10.03.2021 г., протокол вх. № 06-05-44 от 10.03.2021 г., позволително за сеч № 0581610/09.10.2021 г., заповед № РД-07-43 от 07.06.2018 г., постановление за отказ да се образува ДП от 24.06.2021 г. на РП-Сливница, трудов договор № 25 от 17.06.2020 г., договор за добив на дървесина № ПО-01-34 от 15.08.2018 г., заповед РД 49-199 от 16.05.2011 г., заповед № ЧР 12-380 от 02.12.2021 г., заповед № ЗАП-806 от 07.10.2020 г., заповед № ЗАП-795 от 07.10.2020 г., констативен протокол № 007193 от 10.03.2021 г., заповед № ЗАП-87 от 02.02.2021 г. както и от гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Н. АНГ. Н. и СЛ. ХР. П..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, 2 приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът даде вяра и на показанията на двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, доколкото същите са непротиворечиви и установяват обстоятелствата, от значение за предмета на делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Съдебният състав след извършването на служебна проверка счита, че в хода на образуваното административнонаказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по своя характер, при съставянето на АУАН и издаването на НП, като преценява, че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, присъствал при извършването или установяването на нарушението. Спазени са процесуалните изисквания за връчването на АУАН на нарушителя за запознаване със съдържанието и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне, респ. издаване на двата документа – АУАН и НП. Спазена е и материалната компетентност при съставяне на АУАН, съответно издаване на НП.

В АУАН, съответно в НП се твърди основно, че жалбоподателката е издала позволително за сеч в нарушение на закона, а нарушените разпоредби се твърди да са чл. 257, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ, във вр чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и заповед № 363 от 19.04.2018 г. По съществото на нарушението следва да се съобрази, че в разпоредбата на чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 2, пр. 3 от ЗГ е предвидено наказание глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно лице, което издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Според 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са 3 длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Такива правила се съдържат в Заповед № 363 от 19.04.2018 г. за утвърждаване на нови образци на позволително за сеч и заявление за достъп до информационната система на ИАГ, с която е утвърден нов образец на позволително за сеч. Освен това в чл. 108, ал. 2 от ЗГ е определено на кои лица се издава позволителното за сеч, а именно - на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3, но тази разпоредба не е посочена нито в АУАН, нито в НП.

В случая се твърди, че жалбоподателката е издала позволително за сеч № 0581610 от 09.10.2021 г. на лицето О. С., в качеството му на представител на „Дърводобив Брезник“ ЕООД. Това обстоятелство не се оспорва, а и се установява от самото позволително за сеч, което е представено по делото. На следващо масто по делото се установи, че на 15.08.2018 г. между ТП ДГС Сливница и „Дърводобив Брезник“ ЕООД бил сключен договор за добив на дървесина № ПО-01-34 от 15.08.2018 г. На 13.01.2020 г. бил сключен анекс към договора, с което е удължен срока за сеч до 31.11.2020 г. По делото е представена и заповед № ЗАП-806/07.10.2020 г. на ИД на ИАГ, с която е била отнета регистрацията на посочената фирма за извършване на дърводобивни дейности по чл. 241 от Закона за горите и е наредено отписването на „Дърводобив Брезник“ ЕООД от публичния регистър на ИАГ. Посочената заповед обаче подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й по реда на АПК и следователно към датата на издаването на позволителното за сеч посочената заповед не е била влязла в сила. Освен това тази заповед не подлежи на незабавно изпълнение. От това следва, че към датата на издаване на позволителното за сеч „Дърводобив Брезник“ ЕООД все още не е било отписано от публичния регистър на ИАГ и е отговаряло на условията по чл. 108, ал. 2 от ЗГ. На следващо място от представената по делото справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от 04.09.2020 г. се установява, че лицето посочено в позволителното за сеч като представител на „Дърводобив Брезник“ ЕООД – Огнян Огнянов Стоилов е било в трудово правоотношение с посочената фирма и е заемало длъжност „лесничей“.

Следователно жалбоподателката не е издала позволителното за сеч неправомерно.

На следващо място настоящият състав намира, че неправилно в АУАН и в НП като нарушена е посочена Заповед № 363 от 19.04.2018 г. за утвърждаване на нови образци на позволително за сеч и заявление за достъп до информационната система на ИАГ. Никъде в обстоятелствената част на АУАН и НП не се твърди да са допуснати нарушения свързани с образеца на позволителното за сеч или процедурата по неговото издаване. Нарушението, което се твърди да е извършено, е свързано с лицето, на което е било издадено позволителното за сеч, а именно, че то не отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Поради това би следвало в НП да е посочена тази разпоредба като нарушена, а това не е направено.

От изложените по-горе доводи се налага извод, че процесното 4 наказателно постановление следва да бъде отменено, доколкото неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката.

По разноските:

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е бил представляван от адвокат и е заплатил сумата от 400 лева, което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Ето защо на жалбоподателя се дължи заплащането на сторените разноски с оглед изхода на делото. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което съдът съобразявайки разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения намира за основателно и възнаграждението следва да бъде намалено на 300 лева.