Решение № 179 от 11.09.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Варна, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Анета Н. Братанова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20263001000222 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба, подадена от името на К. Г. Д. срещу решение № 117/12.03.2026г. по електронно дело 20243100900659 (ТД № 659/2024 г.) на Окръжен съд – Варна, с което е бил отхвърлен иска на въззвиника за установяване по реда на чл. 422 ГПК на оспорено от длъжника му „ЕКО ЕГС“ООД вземане по заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12529/2024 г. на Районен съд – Варна, в размер на сума от 135 492,35 евро с левова равностойност 265 000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 18.01.2024 г. с падеж 10.09.2024 г., дължимо на осн. чл. 481, ал. 1 вр. 538, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва, считано от сезиране на заповедния съд и са разпределени разноски.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 298/01.06.26г., неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт. При подготовката си съдът е разгледал посочените във въззивната жалба нарушения по изготвяне на доклада на първата инстанция, като е констатирал липса на доказателствена активност на самия ищец е приел, че позоваването следва да се възприема само като оплакване за неправилно установяване на фактите поради погрешно разпределяне на тежестта на доказване.

Въззивникът К. Д. – заявител в заповедно производство и кредиторпоемател по записа, чрез пълномощника адв. Г. е обосновал жалбата си с 1 всички възможни пороци на първоинстанционния акт. Позовава се на допуснато процесуално нарушение при изготвяне на доклада по делото, в който не били обявени безспорни и спорни, както и подлежащи на допълнително доказване обстоятелства, като същевременно макар и указана в доклада, възложената на ответника доказателствена тежест била игнорирана при решаването на спора. Сочи, че въпреки допуснатите множество доказателства, не са били установена именно посочена от ответника - издател и подлежащи на доказване от него причина за издаването на ценната книга: уговорката между дружеството „Еко Егс“ ООД и поемателя К. Г. Д. за упражняване на правата по ценната книга за сметка на съдружника А Р А и във вреда на другия съдружник с цел декапитализация на дружеството, както и фактът, че именно тази договореност представлява основанието за издаване на процесния запис на заповед. Изводи за такава причина са направени без да е изследвана и доказана действителна воля на управителя Р, а само въз основа на задбалансовите счетоводни записвания на самия ответник и неотносимите към спора данни за лични отношения между съуправителите му(отчитани като „поредица от индиции“), като е пренебрегнат единствения относим факт на издаване на редовна ценна книга от дружеството, чието съществуване и автентичност са безспорни. Сочи, че коментираните от съда обстоятелства (поемане на задължение без насрещно изпълнение, което е в ущърб на дружеството и неговите кредитори) са извън предмета на спора, доколкото не изключват самото задължение, а евентуално биха имали значение за пораждане на право на увреден кредитор по чл. 135 от ЗЗД, или отговорност на управителя спрямо увреденото дружество.

Според въззивника, в отклонение от съдебната практика, съдът е приложил превратно закона, като всъщност е възложил в тежест на кредитора по абстрактната сделка да доказва съществуване на обезпечено каузално вземане(каквото е приел, че липсва, макар че е установил причина за издаване на записа) и го е санкционирал с отхвърляне на иска, въпреки че ответникът не е доказал никакво относително възражение, изключващо задължението, породено пряко от самото изявление на издателя на ценната книга.

В писмено становище, депозирано в заседанието на въззивната инстанция, със същите доводи пълномощникът на въззивника пледира за отмяна на обжалваното решение в цялост и уважаване на основателната претенция на кредитора-заявител по издадената заповед за изпълнение.

Въззиваемата страна - длъжник по издадената заповед „ЕКО ЕГС“ООД, чрез адв. Д. е оспорила оплакванията в жалбата с доводи за правилно и обосновано постановяване на обжалвания акт. Позовава се на подробно разгледани възражения срещу доклада, изключващи нужда от допълване или промяна, излагат се и доводи по установените (с редица косвени, но взаимно свързани доказателства) факти относно предназначението на ценната книга (включително и обясненията на самия поемател) като средство за декапитализация на дружеството – издател, въз основа на строго лични и прикрити договорености между единият управител и зависим от него ремитент.

Изложени са подробни аргументи по съществото на спора с коментиране на събрани доказателства, относими към антидатиране на ценната книга, абсолютната и персонална симулативност на сделката, 2 нищожността й поради противоречие с добрите нрави при недобросъвестност на кредитора по записа и липсата на каквато и да е еквивалентност на насрещна облага за издателя, която да служи като причина за задължаване (житейско основание, което обуславя всяко имуществено разместване).

Позовава се на установените (с предимно косвени доказателства, но в убедителна съвкупност) лични и прикрити договорености между управителя А Р А, задължил „Еко Егс“ ООД посредством съставения от него запис на заповед, и ищеца К. Г. Д. – привиден поемател по същия, като тези договорености са свързани с отношения, основаващи се донякъде на доверие, но най-вече на зависимостта на ремитента(привиден кредитор) от лицето, което едновременно му е възложило да поеме платежното средство и е създало задължението на дружеството по него. Посочва се и липсата на формирано у легитимирания с документа поемател на съзнание, че е кредитор, въпреки съгласието му да упражнява правата по него срещу задълженото юридическо лице, чрез довереник на самия А. Подробно са посочени и обосновани антидатиране на ценната книга, предназначена да декапитализира дружеството, в случай на неблагоприятно за издателя развитие на възникналите спорове между съдружниците и връзката между А и пълномощниците на този и друг, също обвързан с трудово правоотношение привиден кредитор, легитимиран аналогично с друга ценна книга. Счита, че с обосноваване на конкретните възражения по действителността на сделката и при призната липса на каквото и да е, дори бъдещо или евентуално, очакване за насрещна престация от страна на ищеца К. Д., защитата на длъжника не представлява общо възражение, неизискващо допълнително доказване на друга, различна от посочената от ответника причина, която да не противоречи на добрите нрави. Позовава се и на правилното отграничаване на процесният случай от типичните възражения за гаранционен характер на ценна книга, съпътстваща валидно каузално задължение(които са били предмет на тълкуването в ТР № 4/2013 г. на ОСГТКТ) хипотези.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция въззиваемата страна поддържа доводите си за правилното отхвърляне на претенцията на кредитора и моли за потвърждаване на обжалвания акт.

Насрещните страни са заявили искания за определяне на разноски за настояща инстанция, конкретизирани в подробни списъци ( л. 52 и л. 57), като само въззивникът е оспорил бланкетно размер на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещна страна и съответно въззиваемият е обосновал адекватността му с обема на извършената услуга, ориентирите по НВАР и значителната фактическа и правна сложност на казуса.

За да се произнесе по въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите на ТРОСГТК № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявен иск за установяване на вземане, за което е била издадена конкретно индивидуализирана заповед за изпълнение по твърдения на кредитор за парично задължение, удостоверено в частен документ (чл. 417 т.10 ГПК).

Обжалваният установителен диспозитив визира главницата на дълга по ценна 3 книга, като предметът на установяване точно възпроизвежда менителнично вземане, поискано в цялост, така както е въведено с твърденията на заявителя – поемател на издаден от длъжника запис на заповед при първоначалното сезиране на заповедния съд.

В рамките на служебната проверка за допустимост след справка с приложеното ЧГД № 12529/2024 г. на Районен съд – Варна, се констатира идентичност на задължението на издателя на ценната книга, удостоверено в издадената заповед № 5661/10.10.2024 за незабавно изпълнение за цялата главница в размер на 265 000 лв. въз основа на документ по чл. 417 т. 10 ГПК (запис на заповед, издаден на 18.01.2024 г., с падеж на 10.09.2024 г.), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 04.10.24г.

(погрешно обозначена в заповедта като 27.08.2024г.) до окончателното плащане на дълга. Оспорването на приведеното в изпълнение изпълнително основание с бланкетно възражение по реда на чл. 414 ГПК, регистрирано на 28.10.24г. и подадено от един от самостоятелно действащите законни представители на дружеството- длъжник, поражда интерес на взискателя да получи съдебна защита на спорното материално право. С предявяване на иска по реда на чл. 422 ГПК, в указания от заповедния съд срок, кредиторът упражнява допустимо процесуално право като съхранява и действието на нестабилния изпълнителен титул. Не се констатират процесуални пречки за възникване и упражняване на правото на установителен иск, постановеният установителен диспозитив по съществуване на изпълняем менителничен дълг е допустим.

В исковата молба на кредитора оспореното от длъжника изпълняемо задължение е обосновано само с изявлението на длъжника, издал процесният запис на заповед като редовен от външна страна менителничен документ, чрез своя законен представител и пропускането на посочения в документа падеж 10.09.2024 г. за изпълнение на така поет по абстрактна сделка паричен дълг.

Други обстоятелства относно причината, поради която ценната книга е била издадена не са посочени от този кредитор, дори и след като ответникът е конкретизирал с редица обстоятелства своите твърдения за такъв повод. В отговора си, търговското дружество – длъжник, чрез представляващ управител Л Я е обявило, че документът е съставен от другия управител А А, но не за да гарантира някакво имуществено отношение (каквото изобщо не е било уговаряно между дружеството и поемателя), а само да създаде привидна легитимация на контролирано от него лице, в рамките поредица от действия и сделки, които този управител е предприел целенасочено, след възникване на вътрешен конфликт между съдружниците, за да повлияе изкуствено на управляваното от него, наред с другата съдружничка имущество. Посочено е, че поемателят също е знаел, че документът се издава в негова полза без действителната воля на дружеството да е такава, но е приел да участва в организираната от управителя симулация поради собствената си зависимост като нает служител от управленските решения именно на този управител.

Наред с тези обстоятелства, изключващи добросъвестността на приносителя на ценната книга, ответното дружество се е позовало и на опорочаване на самата сделка, като е заявило твърденията си за абсолютна симулативност на изявлението на управителя А, който е антидатирал писмения документ към дата, предхождаща разрива в средата на 2024г. между двамата 4 управляващи(живели на съпружески начала до този момент и вложили значителни средства, включително и чрез лично гарантирани от тях кредити, в дейността на общото им дружество, развИ.а от 2010г.). Личният конфликт се проявил и в дружествените отношения, като се изразил в насрещни опити за взаимно изключване през октомври 2024г., съответно оспорване на еднолични решения по реда на чл. 74 ТЗ и предявяване на иск за прекратяване на дейността поради отпадане на доверието между съдружниците. Посочени са и множество факти, индикиращи намерението на А да „занули“ ответното дружеството, като прехвърли фактически дейността му към регистрирано от него през август 2024г. ново дружество (получило ползване на производствената база по дългосрочен договор със „символичен“ наем) и трансформира финансови активи в задължения към контролирани от него лица: още от юли 2024г. еднолично А събирал в брой и не отчитал дружествени парични вземания; организирал усвояване на обезпечения кредит и предоставянето му по симулирано от него основание в края на 2024г. на доверен цесионер, който да го ползва за плащане на цена за придобИ.е на банковите вземания, а в последствие и да ги реализира принудително от имуществото на дружеството и това на гаранта Я; договорил със същото доверено лице и друго задължение с признание за дължима неустойка по необявен в предприятието договор и осуетил защита на самото дружество срещу този кредитор, като оттеглил възражението, депозирано от Я срещу дълга. Ответното дружество сочи и процесния запис като част от тези действия на „източване“ чрез подставени лица, предприети именно след конфликта, като двама от служителите на длъжност шофьор-снабдител (ищеца К. Д. и Д Я), са били легитимирани като титуляри на вземания на значителни суми с идентично съставени, антидатирани записи на заповед със сходни падежи, които били предявени със заявления за издаване на изпълнителни листи от адвокат, представлявал в дружествените спорове само управителя А, едва след като Я стартирала процеса за принудителна ликвидация на дейноста (чл. 155 т.1 ТЗ), а в последствие исковата защита и на двамата подставени кредитори е поета от адвокат, познат на А.