Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 05.04.2022, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 1/2021
Вид
Решение № 78
Подписан
05.04.2022
В сила
29.08.2023
Състав
Райна Русева

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.218 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 43, ал. 1, т. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • §7, ал.1, т.4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 3, ал. 2, т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл.65 · Закон за общинската собственост
  • чл. 7, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл.19 · Закон за устройство на територията
  • чл. 200 · Закон за устройство на територията
  • чл.56 · Закон за устройство на територията
  • §6, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • §8 · Закон за устройство на територията
  • §85 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. С., 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20215440100001 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от С.К. К. и Н.К. К. срещу ответника Община С. с правното основание на чл.124, ал.1 от ГПК и чл.54, ал.2 ЗКИР да бъде признато за установено по отношение на ответника Община С., ЕИК ***, с адрес: гр.С., бул.”***, представлявана от К., че към момента на предявяване на исковата молба ищците са собственици на основание чл.***, ал.1 от ЗС при равни права на част с площ от 82 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., целият с площ от 3 542 кв.м,, представляваща реално обособена част - дворно място от поземлен имот с пл.№***, кв.39 по плана гр.С., кв.У., одобрен със заповед № РД 1002/06.10.19*** г. на К. на Община С., при граници на спорната част съгласно извадка от регулационния план на гр.С., кв.У. от 19*** г.: от изток, север и запад - улица и от юг - УПИ II - ***, както и да бъде установено, че кадастралната карта не отразява вярно статута и границите на имота и тази площ е неправилно заснета като част от Поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответника.

В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №***, том 2, дело №***/28.07.1993г. на РС- С. и нотариален акт за дарение на недвижими имоти № *** г. на М. К. - нотариус с рег.№166 по регистъра на НК, вписан в Службата по вписвания С. с вх.№38***/16.12.2009 г. акт №43, том II, дело №2101/2009г. ищците са собственици при равни права на поземлен имот с 1 идентификатор *** по КККР на гр.С., одобрени със заповед №300-5-66/11.10.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК С., с площ от 284 кв.м., с административен адрес: гр.С., ул. ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: ***, при съседи на имота: имоти с идентификатори ***, *** и ***, който имот образува УПИ I I - ***, кв.39 по действащия устройствен план на гр.С., кв.У., одобрен със заповед № РД 1002/06.10.19*** г. на К. на Община С., както и на съответните самостоятелни обекти от построената в имота жилищна сграда с идентификатор ***. Съгласно регулационния план УПИ II - ***, кв.39 е образуван от поземлени имоти пл.№ ***, пл.

№ ***, пл.№ ***, пл.№ ***, пл.№ *** и пл.№ ***.

Дареният от родителите им имот е придобит от тях чрез дарение - част от имот пл.***, съгласно нотариален акт № ***/05.12.1975 г. на РС - С. и по регулация - части от имоти пл.№ ***, пл.№ ***, пл.№ ***, пл.№ *** и пл.№ ***, съгласно нотариален акт № ***/16.03.1982 г. на РС С.. Освен придадените по регулация 26 кв.м. от имот пл.

№***, кв.39, на основание давностно владение, считано от 16.03.1982 г. родителите им са придобили и останалата част от този имот с площ около 82 кв.м., който е наследствен, собственост на дядото на тяхната майка - М. Р. К.. От тогава имота се владее и ползва от родителите ни като градина, част от двора към къщата ни, в който е била изградена и временна постройка - гараж. Целият поземлен имот ***, включително и процесната част, е ограден с трайна ограда, както към съседните имоти, така и към улица „***“ - поземлен имот с идентификатор ***.

Към момента на одобряване на кадастралната карта и регистри със заповед №300-5- 66/11.10.2004 г. на ИД на АГКК С., поземлен имот с идентификатор *** е отразен по съществуващите на място материализирани граници и права на собственост.

Впоследствие по неясни причини, без правно основание и без съгласие на родителите ни граница между имота ни и поземлен имот с идентификатор *** е променена, като част от имота е присъединена към поземлен имот с идентификатор *** - улица „***“, собственост на община С.. Актът, с който е извършено това изменение на кадастралната карта е незоконосъобразен, което следва да се констатира по реда на чл.17 от ГПК. В нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР към настоящия момент имотът не е изобразен в кадастралната карта по същия начин и статут съобразно отменения кадастрален план и съществуващите на място материализирани граници, видно от представената извадка от плана на кв.У. от 19*** г. Въпреки това родителите на ищците са продължили да владеят имота и да плащат данъци за него. От 16.12.2009 г. - датата на направеното в тяхна полза дарение на имот *** и до настоящия момент, процесния имот се владее от ищците. Изграденият от родителите им временен гараж е премахнат и на негово място ищците са поставили фургон.

Ищците сочат, че до началото на месец ноември 2020 г. никой не е оспорвал 2 владението и правата им на собственост върху ПИ с идентификатор ***, включително частта от бившия имот пл.№***, която попада в уличната регулация по плана на кв.У., одобрен със заповед № РД 1002/06.10.19*** г., съгласно материализираните на място граници на имота. По повод молба за учредяване право на преминаване през нашия имот в полза на поземлен имот с идентификатор *** получили писмо от община С.

№ОС000906 от 02.12.2020 г., в което се сочи, че неправомерно са завзели част от уличната регулация в кв.39 по плана на кв.У., гр.С., и ако в едномесечен срок не се освободи заетия терен ще се приложи чл.65 от ЗОС.

Налице е спор за материално право, тъй като ответника община С. неоснователно оспорва правата им на собственост върху описаният имот.

Предвидената за имот пл.№***, кв.39 по плана от 19*** г. улица не е реализирана от общината. Не са реализирани и мероприятията предвидени с предходните регулационни планове, поради което процесният имот не е публична общинска собственост. Към момента на утвърждаването на плана от 19*** г. е действал ЗТСУ /отм/, който нормативен акт е предвиждал провеждане на процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците, каквато за имота не е извършена. Тъй като липсва специална уредба за плановете за обществени мероприятия по чл.22 от ЗТСУ (отм.), заварени от ЗУТ, за тях следва да се отнася общото правило на § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ, че те запазват действието си. Според нормата на чл.22 от ЗТСУ (отм.) планът за обществени мероприятия няма непосредствено отчуждително действие. При него собствеността на имотите, отредени за обществено мероприятие, се запазва до приключване на отчуждителното производство. Това означава, че до приключване на отчуждителното производство собствениците на имоти, отредени с плана за обществено мероприятие, могат да ги прехвърлят на трети лица, да ги делят, да ги придобиват по давност. В случая собствеността върху процесната част от имот пл.

№***, кв.39 по плана от 19*** г., попадаща в нереализирана улична регулация, отразена като част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.С. към момента на нейното одобряване, е придобита от ищците на основание чл.*** от ЗС въз основа на давностно владение, изтекло в периода 16.12.2009 г. - 10.11.2020 г., което владение продължава и до настоящия момент. При условията на 82 от ЗС към владението на ищците е присъединено и владението, осъществявано от техните родители.

В хода на делото от ответната страна Община С. са предявени насрещни искове срещу С.К. К. и Н.К. К. с правното основание на чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане им да предадат владението на Община С. върху частта от 82 кв.м., представляваща част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., както и да бъдат осъдени да заплатят сумата в размер на 120,00 лева обезщетение за ползване на процесната част от имота с площ от 82 кв.м. за периода от 02.12.2020г. до 22.02.2021г., ведно със законната лихва

3

В съдебно заседание за ищците С. К. и Н. К. процесуалният им представител адв.К. поддържа исковете. Оспорват се насрещните искове, като с отговора на насрещната искова молба се правят възражения, че имота се владее от тях и родителите им спокойно, трайно, необезпокоявано от никого, считано от 16.03.1982г. Позмеления имот *** е обективиран на място, като същият, включително и процесната част е ограден с трайна ограда , както към съседните имоти, така и към улицата „***“поземлен имот с идентификатор ***. Предвидената за имота улица не е реализирана от Общината. Не са реализирани и мероприятията, предвидени с предходните регулационни планове, поради което процесният имот не е публична общинска собственост. Към момента на утвърждаването на плана от 19***г. е действал ЗТСУ /отм./, който е предвиждал провеждане на процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците , каквато за имота не е извършена. Следователно, статута на имота и конкретното му предназначение не е променяно през годините с оглед основанията за преминаване на обекти бивша държавна собственост в общинска , визирани в §7, ал.1, т.4 от ЗМСМА. След като Общината не се легитимира като собственик на процесните 82 кв.м., неоснователен е и иска за заплащане на обезщетение в размер на 120,00 лева за ползването им.Представя се и писмена защита.

За Община С. юриск.К. поддържа насрещните искове и оспорва претенциите на С. К. и Н. К.. Представя писмена защита.С отговора, внесено от Община С.. С отговора оит Община С. се оспорва твърдението, че спорната част 82 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. С., целият с площ от 3542 кв.м., представлява реално обособена част - дворно място от поземлен имот с пл.№***, кв.39 по плана гр. С., кв. У. и може да се придобие по давност, защото за процесният имотът съществува забрана и не може да бъде придобит на основание давностно владение , като представлява публична общинска собственост и за нея съществуват ограниченията, предвидени в императивните норми на чл. 59 ЗТСУ. (отм.); , чл. 1***, ал. 1 ЗТСУ. (отм.); чл. 200 ЗУТ. При това и видно от представените доказателства за претендирания имот ищците не могат да се легитимират като собственици по давностно владение, предвид статута на имота и от 16.03.1982 г. до подаване на исковата молба не е изтекъл необходимия законов срок. Частта претендирана за придобита по давност от ищците е част от улица, т.е. публична общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, във вр. § 7, ал. 1, т. 4, пр.

2 от ПЗР ЗМСМА.

В чл. 7, ал.1 от ЗОС (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., бр. 54 от 2008 г., изм., бр. 19 от 2011 г., в сила от 9.04.2011 г.), също е установена забрана за придобиването по давност на имотите и вещите - публична общинска собственост.

В тази връзка следва извод, че липсва правен интерес от предявяване на иска.

Видно от Акт за държавна собственост №1008 от 10.08.1971 г., по отношение на 4 празно дворно място съставляващо имоти № *** с площ 13 кв.м. и имот №*** с площ 183 кв.м. по плана на кв. У. е извършена отчуждена процедура за улица. Като от 10.08.1971 г., до настоящия момент имота представлява първоначално държавна, а в последствие публична общинска собственост и се ползва по предназначение. В тази връзка община С. е придобила на валидно правно основание имота и същия се владее и ползва от страна на общината.

С Протокол от 10.07.19*** г., Протокол от 8.10.19*** г. ведно с обяснителна записка към него, както и придружаващите ги разписки за извършени плащания с цел уреждане на финансовите отношения между заинтересованите лица, скица на имота на жалбоподателите и разписка за получаване на Протокол от 8.10.19*** г. от Д. К.дарител на ищците, то имота на С.К. К. и Н.К. К. е с уредени имотни параметри, респ. граници през 19*** г. По силата на действащия тогава ЗТСУ и вследствие на Заповед № 444/16.06.19*** г. на председателя на общинския народен съвет по регулационен ред са били придадени съответни части от съседни имоти към парцел № П-***, кв. 39собственост на ищците, като след внимателен анализ и пресмятане на придадените части се налага извод, че площта на парцела на ищците е в размер на 2*** кв. м. и е почти напълно идентична с посочената в Скица № 15-1125701-02.12.2020 г. на ПИ с идентификатор *** по КККР на град С. (284 кв. м.), който имот е идентичен със имот № П-***, кв. 39. Този извод се извежда от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***/1975 г., където площта на дареното дворно място е 162 кв. м., като след извършване на процедурата по придаване на части от съседни имоти в размер общо на 117 кв. м. то площта на имота на ищците вече възлиза на 2*** кв. м. Следователно няма място и е напълно неоснователна претенцията за наличие на право на собственост върху процесиите 82 кв. м., които на практика са част от улица „ ***“ и са завладени неправомерно от ищците.