Решение № 206 от 06.07.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Перник, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско дело № 20221700500291 по описа за 2022 година

С Решение №260089/04.03.2022г., постановено по гр. д. №1456/2021 г. по описа на РС – Перник е осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на Б. М. Б., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми, представляващи застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Обща гражданска отговорност, секция I „Отговорност на работодателя“, обективиран в застрахователна полица № *** от ***, между „ОЗК – Застраховане“ АД и „Електрисите” ЕООД: сумата от 2690,56 /две хиляди шестстотин и деветдесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща нетния размер на дължимо трудово възнаграждение за м. февруари 2016г., сумата от 819,13 /осемстотин и деветнадесет лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 25.03.2018 г. до 24.03.2021 г.; сумата от 227,51 /двеста двадесет и седем лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща имуществени вреди за направени съдебни разноски по гр.д. № 8137/2017г. по описа на РСПерник, сумата от 104,34 /сто и четири лева и тридесет и четири стотинки/ лева, представляваща имуществени вреди за направени съдебни разноски по в.гр.д. № 560/2018 г. по описа на ОС-Перник и сумата от 44,33/четиридесет и четири лева и тридесет и три стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата в общ размер от 331,82 лева за присъдените разноски, за периода от 30.11.2019г. до 24.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от подаване на исковата молба25.03.2021 г. до окончателното им изплащане.

Със същото решение са отхвърлени предявените от Б. М. Б., ЕГН **********, срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул.“Св. София“ 7, искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ да заплати на Б. М. Б. разликата над сумата 1 от 819,13 лева до целия предявен размер от 1364,06 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 2690,56 лева, за периода от 26.03.2016г. до 24.03.2018г., разликата над сумата от 227,51 лева до целия предявен размер от 941,51 лв., представляваща имуществени вреди за направени съдебни разноски по гр.д. № 8137/2017г. по описа на РСПерник, разликата над сумата от 44,33 лева до целия предявен размер от 139,74 лв., представляваща законна лихва за забава върху тази сума за периода от 30.11.2019г. до 24.03.2021г., сумата от 427,49 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неизплатено нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни през 2016 г., ведно със сумата от 143,80 лв., за законна лихва върху тази главница, считано от 30.11.2017 г. до 24.03.2021 г. и сумата от 8977,26 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо от работодателя, ведно със сумата от 3019,86 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба срещу работодателя - 30.11.2017 год. до 24.03.2021г., последните като погасени по давност.

Със същото решение е осъдено „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на Б. М. Б., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 514 /петстотин и четиринадесет/ лева– направени разноски по делото.

Със същото решение е осъден Б. М. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗКЗастраховане“, с ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св.

София“ 7, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 72,00 /седемдесет и два/ лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в неговата отхвърлителна част е постъпила въззивна жалба от Б. М. Б., чрез неговия процесуален представител адв. В., с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново такова, с което исковете да бъдат уважени в пълните им предявени размери. Възразява се, че първоинстанционният съд не е отчел спирането на погасителната давност, поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., /обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г., загл. изм. с ДВ, бр.

44 от 13.05.2020г. Поради неотчитане на процесното спиране първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите като погасени по давност.

По отношение на дължимите се лихви върху главниците, за които е приложима кратката 3-годишна давност, се изразява становище, че давността не е погасена за периода от 24.01.2018 г. до 24.03.2021 г., като размера на лихвата върху главницата от 8977,26 лв. е 2882,70 лв., а върху главницата от 427,49 лв. е 137,27 лв.

Относно лихвата върху сумата от 2690,56 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.февруари 2016 г., за която началният момент е 26.03.2016г. се излага твърдение, че отхвърлителната част следва да е само за периода от 26.03.2016 г. до 23.01.2018 г., като бъде присъдена лихва за периода от дата 24.01.2018 г. до 24.03.2021 г. в размер на 863,98 лв., вместо присъдената сума от 819,13 лв.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият – ответник ЗАД „ОЗК-Застраховане“ не е подал отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемата страна ЗАД „ОЗК-Застраховане“ иска да бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като иска и присъждане на направените разноски пред въззивна инстанция.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността на същото в обжалваната му част въз основа на наведените в жалбата доводи:

2

Предявени са искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В настоящето производство е безспорно установено наличието на застрахователни договори „Обща гражданска отговорност - отговорност на работодателя“ между „Електрисите“ ЕООД и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, отнасящи се за 2016г.

Жалбоподателят Б., който е ищец в първоинстанционното производство е застраховано лице, тъй като е сключило споразумение към трудов договор за предоставяне на основание чл. 107с, ал. 2 КТ временна работна ръка във ***.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение по гр. д. № 8137/2017 на ПРС има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т. е същото се ползва със сила на пресъдено нещо между насрещните страни Б. М. Б. и трето лице- помагач "ОЗК-Застраховане" АД. В настоящето производство е безспорно установено, че няма плащане от работодателя на присъдените с решението суми.

В обжалваното решение е прието, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и обезщетението за неспазен срок на предизвестието са доказани по основание, но са погасени по давност. Съответно неоснователни са и обезщетенията за законни лихви върху тях.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка.

Настоящият въззивен състав намира, че направеното с въззивната жалба възражение за неправилно прилагане на института на погасителната давност в първоинстанционното производство е основателно. С решение на Народното събрание от 13.03.2020г. е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г., а с решение от 03.04.2020г. на Народното събрание, срокът на извънредното положение е удължен до 13.05.2020г. Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 3, т. 1 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по определени производства, съгласно приложение, в което производствата по реда на чл. 47 от ЗМТА не са посочени. От друга страна § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето предвижда, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от 14.05.2020г.

Следователно за периода 13.03.2020г.-20.05.2020г. спират да текат сроковете, а от 21.05.2020г. продължават да текат процесуалните срокове. В този смисъл са Определение № 76 от 31.03.2021г. на ВКС по т. д. № 1508/2020 г., II т. о., ТК, Определение №15/29.01.2021г. по ч.г.д.№4042/2020г. на ВКС, I г.о. и др.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над сумата от 819,13 лева до целия предявен размер от 1364,06 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 2690,56 лева, за периода от 26.03.2016г. до 24.03.2018г. Предвид подаване на исковата молба на 25.03.2020г. и горепосочените задължителни указания на ВКС по прилагане института на давността по време на извънредното положение съдът намира, че процесната тригодишна давност е изтекла на 19.01.2018г. В съответствие с диспозитивното начало и доколкото обжалваното решение се обжалва за периода след 24.01.2018г., то и съдът намира, че следва да уважи жалбата за периода 24.01.2018г. /посочен във въззивната жалба/- 24.03.2018г. /отхвърлен в обжалваното решение/. След използване на общодостъпен онлайн калкулатор съдът намира, че дължимата се законна лихва върху главницата от 2690,56 лева, за периода 24.01.2018г. - 24.03.2018г. е в размер на 44,84лв.

Поради това и в тази част обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което искането да бъде уважено.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен иска за сумата от 427,49лв., представляваща застрахователно обезщетение за неизплатено нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три дни през 2016г., ведно със сумата от 143,80 лв., за законна лихва върху тази главница, считано от 30.11.2017г. до 24.03.2021г. С влязло в сила 3 решение по гр.д. № 8137/2017г. по описа на РС-Перник, е признато за установено, че тези суми се дължат на работника. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение по гр. д. № 8137/2017 на ПРС има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т. е същото се ползва със сила на пресъдено нещо между насрещните страни Б. М. Б. и трето лице- помагач "ОЗК-Застраховане" АД. В настоящето производство е безспорно установено, че няма плащане от работодателя на присъдените с решението суми. Поради това и съдът намира, че обезщетението за неплатен отпуск е доказано по основание. Изискуемостта за плащане на това застрахователно обезщетение е настъпила на 01.03.2016г., като по изложени по- горе съображения към предявяване на исковата молба на 25.03.2021г. не е изтекла петгодишната давност. Поради това и въззивната жалба е основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено в тази и част, като исковата претенция бъде уважена.

Върху застрахователното обезщетение за главница в размер на 427,49лв. се дължи и законна лихва. В съответствие с диспозитивното начало и доколкото обжалваното решение се обжалва за периода след 24.01.2018г. то и съдът намира, че следва да уважи жалбата за периода 24.01.2018г. /посочен във въззивната жалба/- 24.03.2021г. /отхвърлен в обжалваното решение/. След използване на общодостъпен онлайн калкулатор съдът намира, че дължимата се законна лихва върху главницата от 427,49 лева, за периода 24.01.2018г. 24.03.2021г. е в размер на 137,27лв. Поради това и в тази част обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което искането да бъде уважено.