Определение № 965 от 14.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 965 гр. София, 14.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л. М. М. като разгледа докладваното от Л. М. М. Частно наказателно дело № 20241110200981 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на адв. А. Т. срещу постановление на прокурор при СРП от 15.08.2023 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15128/2020 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 30675/2020 г. по описа на СРП, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното постановление на СРП. Излагат се подробни съображения за неправилност и необоснованост на постановлението. Твърди, че са събрани доказателства за съставомерност на деянието от обективна страна, че нормата на чл. 172б НК не поставя специални изисквания към субекта на престъплението. Сочи се, че прокурорът погрешно тълкува законовите разпоредби, включително и относно необходимостта от търговско качество на субекта на деянието. Счита се, че изводът за недоказаност на обвинението, базиран на съждения относно обективната и субективната страна на деянието, влиза в противоречие със събраните доказателства и с приложимото право.

Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:

Производството по досъдебно производство № 15128/2020 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 30675/2020 г. по описа на СРП е образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК.

1

С атакуваното постановление от 15.08.2023 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 15128/2020 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 30675/2020 г. по описа на СРП, като е прието, че не са събрани достатъчно доказателства, че инкриминираните вещи са били използвани в търговската дейност от О. Ю.

А., т.е. че не е доказано деянието от обективна страна, както и е изложен довод, че деянието е несъставомерно. От друга страна прокурорът твърди, че субект на престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК може да бъде само лице, което притежава качеството търговец или по занятие осъществява търговска дейност и че О. Ю. А. не може да бъде субект на престъплението. Счита се, че отсъстват и доказателства за субективната страна на деянието.

От материалите по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 24.07.2020г. полицейски служители при 05 сектор при ОИП-СДВР – инспектор М. П. и инспектор И. С. са провели оперативно-издирвателно наблюдение на лек автомобил марка „П.“. В хода на наблюдението установили, че шофьорът товари в автомобила различни по обем сакове, които получил от шофьор на автобус, осъществяващ международен превоз. П. и С. спрели автомобила за проверка, като водачът е установен като О. Ю. А.. В СДВР пред свидетеля К. К., инспектор към ОИП-СДВР, О. Ю. А. заявил, че се занимава с онлайн търговия с маркови спортни обувки, които предлага посредством профили в „И.“. Заявил пред св. К., че стоката получава от Република Турция по автобуси, като се уговаря с шофьорите им къде и как да получи стоката. Заявил, че търгува посредством куриерска фирма „Е.“, че няма регистрирана фирма за тази дейност и документи за стоките – обувки.

Установено е, че О. Ю. А. живее под наем на адрес в гр. София, ул. „***'' *, *, където лицето е заявило, че държи стоката. С протокол за доброволно предаване артикулите – маратонки с различни надписи, установени в лекия автомобил, са доброволно предадени от О. Ю. А., като са подробно описани в протокола. На 24.07.2020г. е извършено претърсване и изземване на адрес в гр. София, ул. „***'' *, *, като в резултат на процесуално-следственото действие, извършено в присъствие на поемни лица, които са разпитани като свидетели, са иззети вещи, подробно описани в протокола. Протоколът за претърсване и изземване е одобрен от СРС. Веществените доказателства са били предмет на оглед. Назначена е и съдебно-маркова експертиза, от заключението на която се установява, че е налице сходство между знаците, 2 поставени върху веществените доказателства и регистрираните марки, действащи на територията на РБ, подробно описани в раздел 4 от експертизата. По отношение на знаците, поставени върху веществени доказателства – 2 чифта дамски обувки с ток, неозначени със знак, не са открити идентични или сходни регистрирани марки. Установена е идентичност и сходство между веществените доказателства и стоките, за които регистрираните марки се ползват със закрила на територията на РБ, подробно описана в раздел 4 от експертизата. Вещото лице приема, че съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с регистрираните марки, подробно описана в раздел 4 от експертизата. Открити са вписани лицензионни договори за горепосочените марки, описани в раздел 4, с които се преотстъпва правото на ползване. Разпитана като свидетел е Л. Б., която представлява изброените в протокола й за разпит собственици на търговски марки, от която се установява, че маркопритежателите не са предоставяли под каквато и да е форма съгласието си търговските марки, които притежават, да бъдат използвани под каквато и да е форма в търговската дейност от лицето О. Ю.

А.. Разпитан като свидетел е и А. Т., от показанията на който се установява, че О. Ю. А. не е получавал съгласие на притежателите на права върху марките „***“ и „***“ да използва същите в търговска дейност. Изискана е справка от Агенция по вписвания, видно от която О. Ю. А. към 31.01.2022г. няма данни за участие в управлението и собствеността на вписаните в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска дейност дружества. Изготвена е съдебно-оценителна експертиза на веществените доказателства. Изготвена е съдебно-техническа експертиза с предмет на изследване 1 бр. мобилен телефон със сим карта, като извлечената информация се съдържа на приложен към експертизата диск.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и необосновано.

Съдът споделя доводите на жалбоподателя в жалбата.

На първо място се споделя доводът, че е налице несъответствие и неяснота в прокурорското постановление дали се приема от правна страна, че деянието е несъставомерно от обективна страна или че същото е недоказано.

В тази насока е налице абсолютно противоречие, доколкото първо се излага 3 довод, че не се доказва, че вещите са били използвани в търговската дейност, а веднага след това е налице твърдението, че деянието е несъставомерно. По този начин не може еднозначно да се установи дали прокурорът приема недоказаност на изпълнителното деяние или изначална обективна несъставомерност на деянието, за което се води досъдебното производство.

От обективна страна за доказване състава на престъпление по чл. 172б, ал.

1 НК е необходимо установяване наличието на няколко обективни признака – изпълнителното деяние се изразява в използване в търговска дейност, липса на съгласие на притежателя на изключителното право, което в процесния случай е марка.

Липсата на съгласие в случая от страна на маркопритежателите безспорно е установена чрез разпита на свидетели. Единствено правопритежателят или негов представител могат да направят изявление относно този елемент от фактическия състав на чл. 172б НК – налице ли е съгласие една марка да бъде използвана по смисъла на чл. 13 ЗМГО. Такова изявление е направено от представляващите маркопритежателите и категорично е установено, че те не са предоставяли съгласие за използване на марките в търговска дейност от страна на О. Ю. А..

Налице е неправилно тълкуване от страна на прокурора относно изпълнителното деяние – използване в търговска дейност на марка.

Търговската дейност не е правно понятие и тя обхваща стоково-паричните отношения в обществото, като юридическата форма са сделките. Чл. 172б НК е бланкетна норма и препраща към специалния закон ЗМГО. Понятието търговска дейност по смисъла на чл. 172б, ал. 1 НК уточнява начина, по който може да се наруши правото на правопритежателя върху марка. То подлежи на тълкуване единствено в контекста на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗМГО, като за всяка от формите на използване се изисква съгласие на притежателя на изключителното право. Липсата на съгласие за която и да е от формите на използване – поставяне на знака, предлагане на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, внос, износ и т.н, изпълнява от обективна страна деянието по чл. 172б, ал. 1 НК. Търговска дейност по смисъла на ЗМГО няма нищо общо с понятието „търговец“ по смисъла на ТЗ. Съдът счита, че по делото са събрани доказателства за осъществяване от обективна страна на изпълнителното 4 деяние по чл. 172б, ал. 1 НК. Категорично не може да се говори за несъставомерност на деянието от обективна страна. Съдът не може да указва на прокурора на кое лице, дали и за какво престъпление да бъде повдигано обвинение, но не се споделят доводите за липса на доказателства за изпълнително деяние предвид показанията на св. К. К., протокола за доброволно предаване, протокола за претърсване и изземване и заключението на съдебнотехническата експертиза.

Преценката на съда е, че събраните в хода на досъдебното производство доказателства установяват липса на съгласие на правопритежателите, форма на използване, предвидена в чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО, използване на знаци, сходни на чужди търговски марки върху веществените доказателства – стоки, които са идентични на тези, за които марките са защитени.

Не се споделят и доводите на прокурора, че престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК има специален субект. Осъществяването на търговска дейност по ЗМГО не е обвързано с наличието или липсата на търговско качество за субекта на деянието. Субект на престъплението по чл. 172б НК е всяко наказателноотговорно лице. Всеки, който предлага стоки със знак, регистриран като марка, идентичен или сходен с нея, е длъжен да се съобразява със забраната тя да се използва без съгласието на носителя на изключителното право върху марката. Придобиването на такива вещи не осъществява престъпен състав, но предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тази цел, осъществява състава на престъплението по чл. 172б НК.

По изложените съображения атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство от 15.08.2023г. следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на прокурор при СРП от 15.08.2023 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15128/2020 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 30675/2020 г. по описа на 5

СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред СГС в 7-дневен срок от съобщаването му на СРП и на адв. А. Т..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6