Определение № 341 от 16.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20265000500353 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 24787/23.09.2025г. от Г. В. К. против определение № 15562/18.08.2025г.,постановено по гр.д.11129/2024г. по описа на СГС I-26 ГС , с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените от К. искове. Заявява се искане обжалваното определение да бъде отменено.Заявен е и отвод на съдията докладчик и искане за предоставяне на правна помощ.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Пред СГС е предявена искова молба от Г. В. К.,която ,след уточнение, става ясно да е насочена към АП-София и САС с искане да му бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 000 евро. Изложил е твърдение АП- София с отказа си да образува досъдебно производство против съдиите от девети наказателен състав на САС да е нарушила ЗОДОВ и чл.6 от ЕКЗПЧ,а САС от своя страна като го е лишила от задължителна адвокатска защита по ВНОХД 643/2022 г. и създал негативна кампания в пресата по отношение на ищеца също да е нарушил правата му ,както и презумпцията за невиновност .Позовал се е на чл.2 в от ЗОДОВ ,чл.3,6 ,13 от ЕКЗПЧ ,чл.47 и 48 ХОПЕС ,както и на Конституцията на Р.България.

Съдът ,с обжалваното определение ,е прекратил производство по делото като е приел исковите претенции са недопустими поради това, че искът е насочен срещу прокуратурата и съд като възложители на работата на прокурори, съответно - съдии, които в кръга на правомощията си са 1 постановили актове, от които се твърди да са настъпили вреди като се е позовал на функционалния имунитет на магистратите ,против които иск по чл..45 от ЗЗД е изначално недопустим.

На следващо място е приел предявените искове да не попадат и в никоя от предвидените в ЗОДОВ хипотези, които са предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни актове на правораздавателните органи /прокуратура, респ.съд/. като е посочил формалното позоваване на норми на ХОПЕС и ЕКЗПЧОС да не може да обоснове явно и съществено нарушение на ПЕС по смисъла на чл.2в ЗОДОВ.

И на трето място е посочил исковете да са недопустими поради това,че същите съставляват злоупотреба с право ,тъй като при служебна справка е констатирано в периода до 18.08.2025г. ищецът да има заведени 223 дела пред СГС със сочени различни ответници - Прокуратурата, СРС, СГС, САС пр.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение , с което съдът е приел исковете за недопустими и поради това е прекратил производството по същото да е преждевременно постановено.

На първо място принципно е вярно ,изхождайки от функционалния имунитет на магистратите ,иск против тях по чл.45 от ЗЗД да е недопустим .В случая обаче исковете не са предявени против конкретен магистрат,в който случай биха били недопустими ,а против АП-София и САС с твърдения за конкретни допуснати от тях нарушения, с които ищецът счита,че му се накърняват правата.

На следващо място действително формалното позоваване на норми на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС не обосновават явно и съществено нарушение на правото на ЕС по смисъла на чл.2в от ЗОДОВ ,но това не прави исковете недопустими ,а сочи на това исковата молба да е останала нередовна доколкото ищецът не е посочил и обосновал с твърдените от него нарушения от ответниците кои конкретни негови гарантирани от правото на ЕС права са накърнени и в какво се изразява увреждането .При това положение и тъй като исковата молба страда от нередовности ,които не е било направен опит да бъдат отстранени ,към настоящия момент не може да се прецени и каква е търсената от ищеца защита и в този смисъл дали тя преследва легитимна цел ,а от тук и налице ли е превратното упражняване на субективни права , укоримо с оглед обществения интерес и имащо за последица отказ от защитата им.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира ,че обжалваното определение следва да бъде отменено като делото се върне на СГС за преценка редовността на исковата молба и продължаване на съдопроизводствените действия .

По искането за предоставяне на правна помощ следва да се отбележи ,че съдът вече се е произнесъл с влязло в сила определение №

17322/30.10.2024г. и доколкото жалбоподателят не се позовава на ново 2 настъпили обстоятелство ,то произнасяне не се дължи,а що се отнася до искането за отвод на съдията докладчик ,постановил обжалваното определение ,то същото е извън компетентността на настоящата инстанция.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 15562/18.08.2025г.,постановено по гр.д.11129/2024г. по описа на СГС I-26 ГС И ВРЪЩА делото на същия съд и състав за преценка редовността на исковата молба и продължаване на съдопроизводствените действия .

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3