Определение № 14339 от 03.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14339 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100505045 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена на 29.01.2026 г. от длъжника „Юробанк България“ АД срещу разпореждане с изх. № 1699 от 20.01.2026 г. по изпълнително дело № 20259210401744 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, начислена и върху приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и постановено в противоречие с целта на закона. Неправилно е определена „събраната сума“ по смисъла на т.

26 ТТРЗЧСИ, тъй като законодателят е ограничил базата за изчисляване на таксата до паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви). Тезата се подкрепяла от Забележка № 4 към т. 26 ТТРЗЧСИ, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, тъй като по правната си природа авансовите такси и адвокатското възнаграждение имали идентичен характер - и двата вида представлявали разноски по изпълнителното производство и следвало да бъдат третирани еднакво. В допълнение, тъй като таксите по ТТРЗЧСИ представлявали публичноправно задължение, те подлежали на стриктно и ограничително тълкуване.

Поддържа, че адвокатското възнаграждение на взискателя не е предмет на изпълнителния лист и не формира „материален интерес“ по смисъла на тарифата, а включването му в базата би довело до двойно оскъпяване на длъжника - веднъж чрез поемане на разноските на взискателя и втори път чрез начисляване на пропорционална такса върху тях.

Включването на адвокатското възнаграждение в „събраната сума“ нарушавало и принципа за справедливост и съразмерност, тъй като изкуствено завишавало таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ и неоснователно увеличавало възнаграждението на ЧСИ в разрез с целта на изпълнителното производство - удовлетворяване на кредитора, а не санкциониране на длъжника.

Дори съдът да приемел, че адвокатското възнаграждение следва да се включва в базата, трайната съдебна практика приемала, че разноските в изпълнителното производство подлежат на контрол за прекомерност, поради което автоматичното им включване в базата за пропорционалната такса лишавало длъжника от ефективна защита срещу неоправдано завишаване на дължимите суми.

Иска се отмяна на разпореждане с изх. № 1699/20.01.2026 г. и задължаване на ЧСИ да 1 преизчисли таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, изключвайки адвокатското възнаграждение от базата за определянето на таксата.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от страна на взискателя К.Й.К..

ЧСИ С.П. е депозирал мотиви, в които поддържа неоснователност на жалбата.

Излага, че дългът по изпълнителното дело включва вземането по изпълнителния лист (357,91 евро) и разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение (102,26 евро), дължими от длъжника по силата на чл. 79, ал. 1 ГПК, като Забележка № 4 към т. 26 ТТРЗЧСИ изрично изключва от базата единствено авансово заплатените такси, но не и останалите разноски на взискателя, включително адвокатско възнаграждение. Начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 55,23 евро с ДДС е изчислена върху общата сума от 460,17 евро и била правилна.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на страните и приложените по делото доказателства, намира, че жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал.

1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20259210401744 е образувано на 09.12.2025 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.12.2025 г. от РС – Пловдив, по гр. д. № 3295/2024 г., с взискател К.Й.К. и длъжник „Юробанк България“ АД.

На 09.01.2026 г. на длъжника е редовно връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 32166/11.12.2025 г. В нея е посочен размерът на дължимото вземане по изпълнителния лист от 357,91 евро - присъдени разноски; 102,26 евро – разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя, и такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 87,97 евро.

На 12.01.2026 г. длъжникът е депозирал до съдебния изпълнител възражение, в което е оспорил законосъобразността на начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като е поддържал, че пропорционалната такса следва да бъде изчислена единствено върху вземането по изпълнителния лист в размер на 700,00 лева (357,91 евро), а не и върху адвокатското възнаграждение на взискателя, и е поискал намаляването й до 42,95 евро.

С обжалваното разпореждане с изх. № 1699 от 20.01.2026 г. ЧСИ С.П. е оставил без уважение подаденото възражение, приемайки, че адвокатското възнаграждение на взискателя се включва в „събраната сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като разноските в изпълнителното производство са за сметка на длъжника по силата на чл. 79, ал.

1 ГПК, а Забележка № 4 към т. 26 ТТРЗЧСИ изрично изключва от базата за пропорционалната такса единствено авансовите такси.

Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ таксата за изпълнение на парично вземане е пропорционална и се начислява върху „събраната сума“. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските за изпълнението, включително разноските на взискателя за адвокат, са за сметка на длъжника. Тези разноски се присъединяват по силата на закона към главното вземане по изпълнителния лист и всички те се събират в рамките на изпълнителното производство.

Пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е насрещна престация за положения от ЧСИ труд при ефективното събиране на всички тези суми. Ето защо понятието „събраната сума“ не следва да се тълкува ограничително и да му се придава вложения от жалбоподателя смисъл, доколкото самият законодател е използвал родовото понятие „събраната сума“ и не я диференцирал по друг начин, като например материален интерес по изпълнителното дело или изпълнителния лист, присъдените суми, разноски, главница, лихви и т.н. При вече изяснената функция на таксата като такава за възнаграждение за ЧСИ, неоснователен е доводът на банката, че публичноправният характер на това вземане на съдебния изпълнител изисквал нейното ограничително тълкуване.

Не може да бъде споделен и доводът, изведен от Забележка № 4 към т. 26 ТТРЗЧСИ., която изрично изключва от базата единствено авансовите такси по Тарифата, но не и други 2 суми, подлежащи на събиране в изпълнителното производство. Правната природа на авансовите такси е различна от тази на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като първите разходи се дължат директно и в полза на ЧСИ, докато адвокатското възнаграждение е разход в полза на трето лице - процесуалния представител на взискателя, присъединен към задълженията на длъжника по силата на закона (чл. 79, ал. 1 ГПК), и съдебният изпълнител реално осъществява изпълнителна дейност за неговото събиране, аналогична на тази по събиране на вземането по изпълнителния лист. Предвид че принципно чл. 79, ал. 1 ГПК възлага в тежест на длъжника всички разноски по изпълнението, а те подлежат на събиране именно в изпълнителното производство, то и следва да се приеме, че адвокатското възнаграждение съставлява база за изчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като законодателят е преценил изрично да изключил само единия от двата вида разход (авансово дължимите такси), а подобни изключения не подлежат на разширително тълкуване.

Неоснователен е и доводът, че адвокатското възнаграждение не формирало „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ и тарифата. В тази връзка следва да се съобрази и приетото в решение № 278 от 25.06.2012 г., по гр. д. № 414/2012 г., ІV г. о. на ВКС, че направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл.

78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). По аналогични на изложените по-горе съображения касационната инстанция е посочила, че разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.

Твърдяното „двойно оскъпяване“ не е налице, защото разноските, дължими на взискателя, и таксата към ЧСИ почиват на различни основания и са с различна правна природа: първите се дължат по силата на чл. 79, ал. 1 ГПК, а вземането на съдебния изпълнител възмездява усилията му по събиране на разноските на взискателя и произтича от разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ, т.е. основават се на различни правни норми, имат различна функция и се прилагат кумулативно, а не алтернативно или евентуално.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че ЧСИ С.П. законосъобразно е отказал намаляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, начислена върху сбора от вземането по изпълнителния лист (357,91 евро) и адвокатското възнаграждение на взискателя (102,26 евро), поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена на 29.01.2026 г. от длъжника „Юробанк България“ АД срещу разпореждане с изх. № 1699 от 20.01.2026 г. по изпълнително дело № 20259210401744 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да намали начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, начислена и върху приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4