Решение № 334 от 25.06.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. С., 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500266 по описа за 2025 година

С решение от 01.12.2022 год. по гр.д. № 62061/2021 год. Софийски районен съд е осъдил Софийски градски съд да заплати на Е. И. Х. сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д. № 8219/2009 год. по описа на СГС, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2021 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 12000 лева. С решението ответникът е осъден да заплати на В. В. Х. сумата 3000 лева - обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на посоченото дело, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2021 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 12000 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците в отхвърлителната част с доводи, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете в пълните предявени размери.

Ответникът оспорва въззивната жалба.

Решението е обжалвано и от ответника СГС в осъдителната част. Счита, че определеното обезщетение на всеки от ищците е завишено, не кореспондира със събраните 1 по делото доказателства и с реално претърпените неимуществени вреди. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове или да намали присъденото обезщетение по справедливост.

Ищците оспорват въззивната жалба на СГС.

Представителят на СОП взема становище за неоснователност на подадените въззивни жалби. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 8219/2009 год. по описа на СГС е образувано на 01.09.2009 год. по подадена искова молба на Е. Х. и В. Х., с която са предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС срещу Д.Д.С., Р.Б., С.С., Д.Д.С. за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на апартамент № 48, изграден в груб строеж, находящ се в гр. С., ж.к. „Г.Д.“, бл. 259, със застроена площ 158,09 кв.м., при посочени граници и съседи. С разпореждане от 31.08.2009 год. съдът е разпоредил да се впише исковата молба. Същата е вписана на 19.10.2009 год. С разпореждане от 22.10.2009 год. съдът е разпоредил препис от исковата молба да се изпрати на ответниците с указания за възможността да подадат писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. На 10.12.2009 год. е постъпил отговор на исковата молба от Д.С. и Р.Б.. На 13.01.2010 год. е постъпил писмен отговор от ответниците С.С. и Д.С.. С отговора от последните е предявен насрещен иск срещу ищците по основния иск, при условията на евентуалност – в случай на уважаване на исковете по чл. 108 от ЗС ищците да бъдат осъдени да заплатят на С.С. и Д.С. сумата 4456 лева – част от стойността на направени подобрения в делбения имот, на обща стойност 44565 лева, на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, като са направили и възражение за признаване правото на задържане върху имота до заплащане на подобренията. На 01.03.2010 год. ищците са подали допълнение към исковата молба, в което вземат становище по писмените отговори на ответниците, противопоставят се на искането за спиране на производството по делото до приключване на производство по гр.д. № 3996/2008 год. по описа на СГС, образувано по предявени от ответниците искове за прогласяване нищожността на договорите, въз основа на които ищците се легитимират като собственици на процесния имот, на основание чл. 26 ЗЗД. Правят доказателствени искания. С разпореждане от 09.04.2010 год. съдът е спрял производството по делото до приключване на спора по гр.д. № 3996/2008 год. по описа на СГС, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Разпореждането за спиране е отменено от САС и делото е върнато на СГС на 15.06.2010 год. за продължаване на съдопроизводствените действия. С разпореждане от 23.07.2010 год. съдът е изпратил препис от отговора на ответниците за становище на ищците по предявените насрещни искове. Писменият отговор на Е. Х. и В. Х. е постъпил в съда на 31.08.2010 год. Съдът е указал на същите да представят преписи от отговора за насрещната страна. С молба от 12.10.2010 год. указанията са изпълнени. С разпореждане от 15.10.2010 год. съдът е постановил препис от отговора да се връчи на насрещната страна, допуснал е представените от страните писмени доказателства по делото и е насрочил същото за разглеждане в о.с.з. на 2

10.02.2011 год. С определение от 08.02.2011 год. съдът е разделил производството по предявения от С.С. и Д.С. насрещен иск и е изпратил преписката по същия за разглеждане на СРС, на основание чл. 118, вр. чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК. С определението съдът е изготвил проекто-доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване спорни по делото факти. В о.с.з. на 10.02.2011 год. съдът е дал ход на делото, приел е доклада по делото, допуснал е изслушване на СТЕ и е отложил делото за 23.06.2011 год. Тъй като междувременно е подадена частна жалба срещу разпореждането за разделяне на производството по предявения насрещен иск и изпращане на делото на САС за произнасяне по същата, насроченото за 23.06.2011 год. о.с.з. не е проведено. С разпореждане от 28.09.2011 год. съдът е насрочил следващото о.с.з. на 26.01.2012 год. В това съдебно заседание съдът е дал ход на делото, допуснал е встъпването на трето лице-помагач на страната на ответниците и е отложил делото за изслушване на свидетели и вещи лица в о.с.з. на 10.05.2012 год. С разпореждане от 05.04.2012 год. делото е пренасрочено за 22.06.2012 год., поради преразпределяне му на друг съдия-докладчик. В насроченото о.с.з. на тази дата не е даден ход на делото, тъй като е направено искане за конституиране на трето лице-помагач на страната на ищците, по която съдът е обявил, че ще се произнесе в закрито заседание. Делото е отложено за 14.12.2012 год., когато отново не е даден ход на делото поради това, че новоконституираното трето лице – помагач „ЖСК Български художник“ е било нередовно призовано. Делото е отложено за 21.06.2013 год., когато отново не е даден ход на делото, поради постъпила молба от пълномощника на ответниците Д.С. и С.С. с приложен болничен лист. Делото е отложено за 31.01.2014 год., когато съдът е дал ход на делото, докладвал е постъпили становища и писмени доказателства от страните и е предоставил двуседмичен срок на същите да вземат становище, като е постановил, че разпитът на допуснатите свидетели ще се проведе в следващо о.с.з. след изслушване заключението на допуснатата СТЕ /същото е депозирано в съда още на 12.06.2012 год./. Делото е отложено за 26.09.2014 год. С разпореждане от 23.09.2014 год. съдът е пренасрочил делото за 30.09.2014 год. поради служебен ангажимент на съдията-докладчик във връзка с участието му в обучителен семинар. В о.с.з. на 30.09.2014 год. съдът не е дал ход на делото поради нередовна процедура по призоваване на страна.

Делото е отложено за 30.01.2015 год., когато съдът е дал ход на делото, приел е заключението на СТЕ и е поставил допълнителни въпроси на вещото лице; разпитани са водените от страните свидетели, като за изслушване на допълнителната експертиза съдът е отложил делото за 25.09.2015 год. В това о.с.з. съдът е дал ход на делото, но поради неизготвяне на експертизата и отвод на вещото лице делото е отложено за 12.02.2016 год. С разпореждане от същата дата делото е отсрочено за 25.02.2016 год. поради отпуск по болест на съдията-докладчик. В о.с.з. на 25.02.2016 год. ход на делото не е даден поради нередовна процедура по призоваване на страните. Същото е отложено за 27.05.2016 год., когато е даден ход на делото, прието е заключението на допълнителната СТЕ; съдът е допуснал изслушването на повторна единична СТЕ. Делото е отложено за 28.10.2016 год. С определение от 29.06.2016 год. съдът е спрял производството по делото, на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване на производството по подадена искова молба от 3 третото лице-помагач Н.Б. срещу ищците по делото и ЖСК „Български художник“ за признаване за установено, че последните не са собственици на идеални части от процесния имот. С определение от 21.02.2017 год. по ч.гр.д. № 5735/2016 год. на САС определението за спиране е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Делото е насрочено за 23.06.2017 год., когато е даден ход на делото, съдът е заличил допуснатата повторна експертиза и е дал ход на устните състезания. Решението е постановено на 30.10.2017 год., като предявените искове по чл. 108 от ЗС са уважени в установителната им част, а са отхвърлени в частта по искането на ищците за осъждане на ответниците да предадат владението върху имота. С определение от 11.05.2018 год. съдът е оставил без уважение молба от 14.11.2017 год. на ищците и молба от 08.02.2018 год. от ответниците за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл.

248 от ГПК. С определение от 01.10.2018 год. СГС е отменил определението, с което Н.Б. е конституиран като трето лице-помагач. С решение от 11.06.2019 год. съдът е оставил без уважение молбата на ответниците Д.С. и С.С. за допълване на решението от 30.10.2017 год.

По делото е подадена въззивна жалба от ищците срещу решението по гр.д. № 8219/2009 год. по описа на СГС. Делото е изпратено на САС на 28.01.2021 год., като липсват данни същото да е насрочено в открито съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявен е иск за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на 12 000 лева за неимуществени вреди от нарушаване правото им на разглеждане на делото в разумен срок, с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.

Претенцията на ищците се обосновава с отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията и по конкретно с разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ. Съгласно ал.1 на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. В ал.2 е посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а” от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, когато производството по забавеното дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Това правило е неприложимо по отношение на висящите производства, каквото е и производството по гр.д. № 8219/2009 год. по описа на СГС /вж. в този смисъл решение № 210 от 15.06.2015 год. на ВКС по гр.д. № 3053/2014 год. на ІІІ г.о.; решение №153/13.06.2018 год. по гр.д. № 4658/2017 год. на ІV г.о.

Разпечатката съдържа 27 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/272b145e-77f0-4db0-9212-685ead414f5b