Решение № 392 от 19.10.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Гоце Делчев, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20251220100662 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно - пасивно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба депозирана от Е. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Г. Д., ж.к. ****, вх. *** ет.** ап **, чрез пълномощника й адв. Д.В. М. от АК – ....., против „И. А. М.“ АД, ЕИК: ****** , със седалище и адрес на управление: гр.

С., ж.к. Л. №***, бул. „Д.Н.“ № **, ет.** представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. и против „Ф.

Б.“ ЕООД, ЕИК: *****, гр. С., ж.к. Л. ***, бул. „Д. Н.“ № ***, ет.*** ап. ***, с управител П.

Б. Д., с която се иска от съда да обяви, че Договор за паричен заем № ****/******г., сключен с ответниковото дружество „И. А. М. “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № *****/*****г, сключен с ответниковото дружество „И. А. М. “ АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, както и съда да приеме, че така сключения Договор за предоставяне на поръчителство № ***/******г. с ответното дружество „Ф.Б. ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл.19, ал. 4, от ЗПК и чл.

143 от ЗЗП.

Твърди се в исковата молба, че Договор за паричен заем № ******/******г, сключен с ответното дружество „И. А. М. “ АД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 ал.1 т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност клаузата на чл.4 от договор за кредит№ ****/**г, сключен с ответното дружество „И. А.М. “ АД, е 1 нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. Излагат се подробни съображения за недействителност на целия договор, поради неспазване на специалните основания ЗПК, като се излагат подробни съображения за това. Сочи се също така, че сключения Договор за предоставяне на поръчителство №*********г, е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, като се излагат подробни съображения. Претендира разноски включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В рамките на предоставения им срок по чл. 131 от ГПК, ответниците са депозирали отговор на исковата молба.

Ответникът „И. А. М.“ АД - гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представена в хода на производството по делото молба съображения.

Претендира разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД - гр. София оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски - включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище на процесуалния представител ищеца адв. Д. М.заявява, че счита исковете за основателни и доказани. Претендира адвокатски хонорар, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В съдебно заседание ответната страна „И. А. М.“ АД не се явява и не се представлява.

В писмено становище процесуалния представител юрисконсулт Д. Н. оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответната страна „„Ф. Б.“ ЕООД не се явява и не се представлява.

В писмено становище процесуалния представител юрисконсулт М. З. оспорва исковата молба и поддържа депозирания отговор. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните и съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищцата и ответника "И.А. М." АД в гр. Г. Д. е бил сключен Договор за паричен заем № ********/*******г., с който този ответник е предал в собственост на ищеца сумата *** лева, а също така - и че между ищцата и ответника „Ф. Б.“ ЕООД в гр. Г.Д. е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № ******г., с който този ответник е приел да отговаря солидарно с ищеца пред ответника „И. А. М.“ АД за задълженията на ищеца по Договора за паричен заем, за което било уговорено възнаграждение в размер на ******* лева. Горното се установява по безспорен начин и от 2 представените в тази насока писмени доказателства.

От приложения по делото договор за паричен заем № *********г, се установява, че съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на ищеца заемната сума, за срок от 8 месеца, с дата на първо плащане *****г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 50.00 % и ГПР 64,32 %, размер на погасителна вноска от ******* лева, като общата сума, подлежаща на връщане, е 1 ***** лв. Посочено било, че лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора. Посочено е, че ГПР е изчислен при следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор.

Чл. 4 от ДПК изисква обезпечение на дълга, което трябва да се осъществи в рамките на три дни от датата на сключването му, като са предвидени три алтернативни начина:

1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над****лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство;

2. банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор;

3. Одобрено от Заемодателя Дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В тази връзка, на датата на подписване на ДПК е сключен и Договор за предоставяне на гаранция между „Ф. Б.“ ЕООД и ищцата - кредитополучател. Цената на тази услуга е за сметка на последната и възлиза, както беше посочено по-горе, на ***** лева и е платима разсрочено на 8 равни месечни вноски от по *** лв., чийто падеж е изрично посочен (видно от представения към заявлението погасителен план, доколкото в предоставеното копие на договор за гаранция, конкретните цифри са заличени). Този договор обезпечава всички вземания на кредитодателя по ДПК и влиза в сила в срок от три дни от подписването му, при условие, че заемополучателят не изпълни задължението си по чл. 4 да представи на кредитора си обезпечение на изпълнението чрез някоя от другите две визирани възможности: двама поръчители или банкова гаранция в размер на дължимата за връщане сума.

По делото са представени и приети като писмени доказателства: погасителен план, договор за паричен заем, договор за представяне на гаранция, и др., както и е изготвена съдебно - счетоводна експертиза.

3

От заключението на същата се установява, че в конкретния случай посоченият в договора за паричен заем ГПР е 64.32% и същият е изчислен при вариант, в който в разходите е включена единствено договорната лихва от ***** лева, при което оскъпяване на кредита е в размер на 19,64 %, и към него е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Вещото лице е посочило, че в случай, че към договора за заем се добави и задължението по договора за предоставяне на гаранция в размер на **** лева, то тогава размерът на ГПР ще се промени както следва: разходите по кредита стават ******лева, оскъпяването на кредита се променя от 19,64% на 60%, а ГПР се променя от 64.32% на 684.15%.

Съдът счита, че следва да кредитира с доверие приетото като доказателство по делото заключение, като обективно, безпристрастно и подкрепящо се от събрания по делото доказателствен материал.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:

Тълкувайки за целите на правоприлагането съдържанието на клаузата на чл. 4 от ДПК, настоящият съдебен състав приема, че обезпечаването на връщането на заема в полза на кредитора е задължително условие за сключването на сделката, като правото на избор за начина на гарантиране на изпълнението не променя факта на неговата задължителност и невъзможност да бъде избегнато. Според съда двете алтернативи извън сключването на договора за гаранция с одобрен от кредитора търговец в случая следва да се преценят като нереалистични и трудно постижими от заемателя в рамките на визирания в ДПК извънредно кратък тридневен срок. Те касаят набавянето на голям набор от документи, установяващи финансовия стабилитет на поръчителите, за представянето на които е нужно повече от уговореното с ДПК време. Представянето на парична гаранция в размер, надхвърлящ този на изтеглените средства е също малко вероятно да се организира в посочения тридневен срок за обезпечаване на кредита. Така единственото реално осъществимо обезпечаване на изпълнението в горния тридневен срок остава осигуреното от кредитора в датата на подписването на ДПК сключване на договор за гаранция с търговец, извършващ тази дейност срещу заплащане. Последното обаче според този съд представлява разход по кредита за сметка на кредитополучателя, който с оглед предвидимостта и задължителността си е трябвало да бъде, но не е включен в ГПР, оповестен в ДПК и този факт е изрично установен от заключението на вещото лице. Съдът не споделя изложените в отговорите възражения, че този разход не следва да се включва в ГПР доколкото възнаграждението по гаранционната сделка не е част от договора за потребителски кредит, то е задължение на самостоятелно основание. Съдът не може да се съгласи с това становище доколкото видно от погасителния план възнаграждението по гаранционната сделка е включено към погасяване на задължението, същото е възникнало при сключването на договор за предоставяне на гаранция, който е условие за предоставяне на заема и то с лице, което е свързано с кредитодателя.

Не без значение е и предвиденото в чл. 4 от договора, че договорът за предоставяне на 4 гаранция следва да се сключи с одобрено от заемодателя дружество - гарант. Освен това договорът за предоставяне на гаранция е сключен в същия ден като в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 1 от Договор за предоставяне на гаранция е предвидено, че за поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на гаранта, платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем. Предвид изложеното задължението по договора за паричен заем и договора за предоставяне на гаранция следва да се разглеждат заедно, като задължението към друежството - гарант следва да се включи в общия размер на разходите по кредита, което безспорно не е сторено.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит може да бъде обявен за недействителен в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от закона. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Правните последиците от обявяването на сключения договор за нищожен са предвидени в текста на чл. 23 ЗПК - потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С клаузата на разпоредбата е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.