Решение № 132 от 07.12.2020, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. гр.Велинград , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА

ДОНКА Е. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20205210200305 по описа за 2020 година Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН

Образувано e по жалба на „Ресайкъл Компани“ ЕООД, ЕИК: 204680834 срещу Наказателно постановление № 13-002147 от 03.08.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция, на осн. чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ, за това, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на 18.03.2020г., около 11,40 часа, на обект: „Сепариране на излезли от употреба тонер касети“, намиращ се в гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров“ № 6, не е уредил, като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Е. М. И., с което е нарушил чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.

Релевират се доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в акта за установяване на административното нарушение не се съдържа точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Счита, че не са установени по безспорен начин елементите на трудовото правоотношение и в този смисъл изводите на административнонаказващия орган са незаконосъобразни.

Не отрича, че завареното в обекта лице е сортирала тонер касети, но твърди, че дейността се е извършвала на основание сключен между страните договор за изработка.

1

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Шотева оспорва жалбата.

Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 06.08.2020г. с препоръчано писмо с обратна разписка, а жалбата е подадена на 13.08.2020г. по пощата/, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2020 г. служители на Дирекция "Инспекция на труда" Пазарджик актосъставителят ст. инспектор в ДИТ Пазарджик Р. Н. Т. и гл. инспектор Р. И. М. извършили проверка за спазване на трудовото и осигурителното законодателство в обект, стопанисван от „Ресайкъл Компани“ ЕООД в гр. Велинград, ул. „Иван Клинчаров“ № 6. Обектът представлявал складово помещение-навес, в база, собственост на „Бул Лес“ ЕООД, което жалбоподателят ползвал под наем, за извършване на дейност по сепариране на излезли от употреба тонер касети. На място в обекта заварили три лица. Сред тях била свидетелката Е. М. И., която сортирала тонер касети.

Служителите предприели проверка на самоличността на работещите и им предоставили декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, която да попълнят.

Декларацията на свидетелката И. била попълнена от от гл. инспектор М., тъй като в момента била с мръсни ръце. Под диктовката на И. в декларацията били вписани личните й данни, това че работи за Г.-двама братя от София, като сортира тонер касети от 08,30 до 17,00 часа от днес, че не знае размера на дължимото възнаграждение, за което е следвало да се разберат довечера, че не знае за почивни дни, както и че не е получавала копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД НАП и екземпляр от сключен трудов договор. След попълването й свидетелката била запозната със съдържанието на декларацията чрез изчитането й от свидетеля М.. Съгласила се с написаното и я подписала.

Преди попълване на декларацията, пред проверяващите И. заявила, че идва да сортира касети от няколко дни, за да изкара някой лев, че на работа я докарва Г.. Към момента на проверката не споменала пред проверяващите и не представила сключени договори за възложената работа.

В последствие било установено, че лицето Г., за което споменава И. е пълномощник на дружеството жалбоподател, който е преупълномощил Д.Т..

2

С Д.Т. бил осъществен контакт по време на проверката. Същият пристигнал на място и се легитимирал като пълномощник на дружеството. Заявил че заварените лица работят за дружеството. На Топалов била връчена призовка с указания представител на „Ресъйкъл Компани“ ЕООД да се яви на 20.03.2020г. в ТД „Главна инспекция по труда“ Пазарджик и да представи документи за сключен трудов договор с лицето И.. По молба на жалбоподателя, изпратена по електронен път, заради влошената епидемична обстановка обявеното в страната на 13.03.2020г. извънредно положение, бил определен нов срок, а именно 31.03.2020г. По електронен път бил изпратен граждански договор с дата 18.03.2020г. между Е. М. И. и „Ресайкъл Компани“ ЕООД. Според него жалбоподателят възлага на свидетелката И. да извърши почистване на /не се чете/ за срок от един ден, за което се е задължил да и плати възнаграждение в размер на 40, 00 лв. При извършена справка в информационната система на НАП за регистрирани трудови договори от 19.03.2020г., не се установило наличието на такива за завареното да работи лице към момента на проверката.

Констатациите при проверката били обективирани в констативен протокол за извършена проверка № ПР2008010/09.04.2020г. Протоколът, заедно с покана представител на дружеството да се яви на 28.04.2020г., в 10,00 часа в сградата на ДИТ Пазарджик за съставяне на АУАН, е изпратен на адреса на „Ресайкъл Компани“ ЕООД и получен от него на 13.04.2020г.

На посочената в поканата дата и място не се явил представител на „Ресайкъл Компани“ ЕООД. На следващия ден- 29.04.2020г. на дружеството бил съставен АУАН № 13-002147, след преценка, че са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. В него актосъставителят ст. инспектор Р.а Т. посочила, че на 18.03.2020г., около 11,40 часа, в обект на контрол, находящ се в гр. Ракитово, ул. „Иван Клинчаров“ № 6, стопанисван от Ресайкъл Компани“ ЕООД, дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на § 1 КТ, не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Е. М. И., която е заварена да сортира пластмасови тонер касети. Приела е, че извършеното съставлява нарушение на чл. 62, ал.

1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Посочила е, че нарушението е извършено на 18.03.2020г., когато И. е заварена да работи в стопанисвания от дружеството обект и е установено на 31.03.2020г. при преглед на фирмената документация в ТД „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, когато за Емине И. е представен граждански договор с дата 18.03.2020г., като до приключване на проверката на 31.03.2020г. не е представен сключен трудов договор. Актът за установяване на административното нарушение е връчен на жалбоподателя на 04.05.2020г. На 12.05.2020г. в ТД ИА „Инспекция по труда“ Пазарджик са постъпили писмени възражения срещу нарушението, идентични с тези в жалбата.

3

Въз основа на АУАН 13-002147 от 29.04.2020г., на 03.08.2020г. е издадено обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ и е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл.

416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ. Наложил е имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Фактическата обстановка съдът установи от показанията на свидетелите Р. М. , Р. Т., А.Г., и Е. М. И.. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Т., относно обстоятелството за извършена на посочената в АУАН и в обжалваното наказателно постановление дата проверка и установената от тях дейност в обекта на контрол по сортиране на тонер от свидетелката И., както и за дадените от нея обяснения от кога е започнала работа там, данни за лицето, което я е наело и работно време. В тази част показанията им са непротиворечиви, еднопосочни и последователни. Те се подкрепят от показанията на свидетелката И., която не отрича, че е била в обекта на контрол и е сортирала тонер касети, че е наета от представител на дружеството жалбоподател, който е търсил работници за тази дейност.

Показанията на свидетелите се подкрепят от представените и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:

Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл.

21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Описанието на фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението се посочени в тях по идентичен начин.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на производството по установяване на нарушението и в това по налагане на санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да са самостоятелни основания за цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на АУАН, предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.

Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя.

От представените от административнонаказващия орган доказателства се установява, че покана за съставяне на АУАН е връчена на жалбоподателя, като в нея е посочена датата, мястото и часа на явяването му. Установи се и че поканата е била 4 своевременно получена, като разписката за нейното връчване носи подписа на лице, чието качество на длъжностно лице, натоварено да приема книжа, не се оспорва от жалбоподателя.

На посочената в поканата дата и час представител на жалбоподателя не се е явил, поради което са налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН в негово отсъствие. Макар че АУАН е съставен в деня, следващ посочения в поканата ден, не може да се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение.

За датата на съставяне на акта, нарушителят е надлежно уведомен, а съставянето му на следващия ден не налага връчване на нова покана, предвид че актосъставителят е предприел действия за съставянето му незабавно след изтичане на срока за явяване. Съставянето на АУАН на следващия ден не препятства правото на участие на жалбоподателя в производството по установяване на нарушението. Действително, след като в поканата е посочен часът, в който нарушителя да се яви, актосъставителят е следвало при неявяването му, в посочения час да пристъпи към съставяне на АУАН в същия ден, но в настоящата хипотеза с изчакване на нарушителя да се яви до края на работното време на контролните органи, правото му на участие в производството е гарантирано в допълнителна степен.

Следователно жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставянето на АУАН и въпреки адресираната до него покана, не е изпратил свой представител. Това от една страна се установява от приложените писмени доказателства и свидетелските показания на контролните органи, а от друга не се и оспорва от жалбоподателя.

С оглед изложеното, със съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което се явява съществено, тъй като не е лишило наказаното лице от правото му, при съставяне на акта да направи възражения и да сочи доказателства в своя защита. Същият е бил съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН при наличието на законовите предпоставки за това.

Спазени са разпоредбите на чл.43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на нарушението и на чл.57 от ЗАНН при издаване на НП. Нарушението е подробно описано – посочени са обективните обстоятелства от неговия състав- датата и място на извършването му, деянието, с което е осъществен съставът на нарушението чрез описание на установените при проверката факти, посочена е нарушената разпоредба.