Решение № 8256 от 24.11.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 8256

Хасково, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260701536 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на П. Д. Ч., действащ чрез адв. Г. Г., срещу отказ за снемане на полицейска регистрация по Заявление вх. № 272000-13226/08.07.2025 г., обективиран в писмо рег. № 328600-53389/18.08.2025 г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП).

Жалбоподателят твърди, че с обжалвания отказ неправомерно било отказано снемането на неговите полицейски регистрации № 4337/23.03.2009 г. и № 5279/21.09.2010 г., извършени в РУ - Свиленград към ОДМВР - Хасково. Посочва, че административният орган се позовал на предходно искане по същия предмет и на издадена по него Заповед № 3286з-2698/17.07.2024 г., без да отчете настъпилите промени във фактическата обстановка и изминалия значителен период от време. Сочи, че при разглеждане на заявлението за снемане на полицейските регистрации ВПД Директорът на ГДНП се мотивирал с липсата на основанията, лимитативно изброени в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, и приел, че макар жалбоподателят да е реабилитиран по право, това не представлява основание за заличаване на регистрациите. Жалбоподателят сочи, че административният орган не е преценил обективно настъпилите обстоятелства, тъй като към момента липсвала необходимост от продължаване съхранението на данните по двете регистрации. Подчертава, че личността му не представлява риск за обществото, че демонстрира трайно зачитане на правовия ред и че съхраняването на тези данни вече не служи на целите, за които били създадени - противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Посочва, че макар настъпилата реабилитация сама по себе си да не води автоматично до заличаване, тя била индикация, че жалбоподателят не представлява риск за целите на наказателната политика. Аргументира се, че предвид изминалия период от над десет години след настъпилата през 2013 г. реабилитация, липсата на нови престъпни прояви и повдигнати обвинения, жалбоподателят не е лице с обществена опасност, оправдаваща по-нататъшното съхранение на данните. Твърди, че продължаването на обработването на тези лични данни нарушава принципа на пропорционалност и правото на изтриване, доколкото данните вече били неактуални и несъразмерни за целите на тяхното събиране. Позовава се на чл. 5 от Директива (ЕС) 2016/680, според който личните данни се съхраняват само за минимален период, необходим за целите на обработването, както и на чл. 4, предвиждащ задължение за точност и актуалност. Подчертава, че данните за осъждания отпреди повече от петнадесет години вече не отразяват реалния му социален статус и че поддържането им противоречи на принципите на пропорционалност и минимално задържане на данни. Жалбоподателят се позовава и на Решение по дело С-118/2022 г. на Съда на Европейския съюз, в което се подчертава, че след изтичане на значителен период от време след осъждането липсата на легитимна цел оправдава искането за заличаване на личните данни, тъй като тяхното продължаващо съхранение става несъразмерно и накърнява правото на личен живот по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека. Навежда доводи, че поддържането на полицейските регистрации ограничава възможностите му за нормален социален и професионален живот, поради което отказът за заличаване е немотивиран и постановен в противоречие с материалния закон и целта му. Жалбоподателят сочи и нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като административният орган се произнесъл, без да вземе предвид всички относими факти и доказателства, което довело до непълно изясняване на случая и до неправилен извод за липса на основания за заличаване на регистрациите. С оглед на така изложеното, счита, че отказът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и правото на Европейския съюз, поради което моли съдът да го отмени изцяло и да върне преписката за ново произнасяне, както и да му присъди направените по делото съдебни разноски.

В хода по същество процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изложените в жалбата аргументи за незаконосъобразност на отказа. С оглед на всички събрани по делото доказателства, както и характеристичните данни на жалбоподателя, прави искане съдът да приеме, че жалбата е основателна и да я уважи. Моли съдът да отмени оспорения отказ и да даде на административния орган необходимите указания по прилагането на закона. Поддържа искането ответникът да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски съгласно представения списък.

Ответникът по жалбата - Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР, в представено по делото писмено становище, твърди, че подаденото от жалбоподателя заявление за снемане на полицейска регистрация представлява повторно искане със същия предмет и страни. Административният орган вече се произнесъл с мотивиран отказ, който бил предмет на съдебен контрол. С Решение № 6471/16.06.2025 г. по адм. дело № 601/2025 г. Върховният административен съд оставил в сила отказа на директора на ГД „Национална полиция“, което, според ответника, изключвало възможността за ново разглеждане при липса на нови факти и обстоятелства. Позовава се на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК относно недопустимостта на производството. Твърди, че в случая не били налице нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на постановения отказ. Сочи Решение на Съда на ЕС от 30.01.2024 г. по дело C-118/22, според което реабилитацията не води до задължение за задължително снемане на полицейската регистрация. Поради това счита, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено.

Алтернативно, ако съдът намери жалбата за допустима, ответникът поддържа, че тя е неоснователна. Подчертава, че полицейската регистрация представлява обработване на лични данни за целите на националната сигурност и противодействието на престъпността. Нормативната реабилитация не заличавала автоматично необходимостта от съхранение на данните. Според органа, извършеното от жалбоподателя престъпление по чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК следвало да се преценява с оглед естеството и тежестта му, начина на извършване и риска за обществения ред. Посочва, че срокът за съхранение на данни от полицейска регистрация трябва да бъде „подходящ“, като се вземе предвид Директива (ЕС) 2016/680 и транспонираните разпоредби в ЗЗЛД и ЗМВР. Позовава се и на Инструкция № Iз-8121-1280/07.10.2021 г., според която за лицата, извършили умишлени престъпления и представляващи повишен риск, данните се съхраняват до периодичен преглед от администратора. Твърди, че при проверка в настоящия случай било установено, че все още е налице необходимост от съхранение на данните, поради което отказът за снемане бил законосъобразен. Счита, че интересът на обществото от защита на обществения ред в случая надделява над индивидуалния интерес на жалбоподателя. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Присъда № 145/29.06.2009 г., постановена по НОХД № 326/2009 г. по описа на Районен съд – Свиленград (л. 57) П. Д. Ч. е признат за виновен в това, че на 07.03.2009 г. в [населено място] е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,24 на хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, буква б, вр. чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 и 2, вр. ал. 1 от НК предвиденото за така извършеното престъпление наказание „лишаване от свобода“ е заменено и на Ч. е наложено наказание „пробация“. Присъдата е влязла в законна сила на 14.07.2009 г. За така наложеното му наказание жалбоподателят е реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, считано от 21.10.2013 г. Във връзка с деянието на жалбоподателя е извършена полицейска регистрация № 4337/23.03.2009 г. по описа на РУ - Свиленград

С. С. № 547/03.12.2010 г. по НОХД № 998/2010 г. по описа на Районен съд – Свиленград (л. 50) П. Д. Ч. е признат за виновен в това, че на 23.06.2010 г. в [населено място] е управлявал моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние – престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. За така извършеното престъпление му е наложено наказание „пробация“. Споразумението е влязло в законна сила на 03.12.2010 г. Наказанието е изтърпяно на 20.10.2011 г. За така наложеното му наказание жалбоподателят е реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, считано от 21.10.2013 г. Във връзка с деянието на жалбоподателя е извършена полицейска регистрация № 5279/21.09.2010 г. по описа на РУ - Свиленград.

С Искане вх.№ 272000-5646/15.03.2024 г. по описа на ОД на МВР – Хасково, адресирано до Директора на Главна дирекция „Национална полиция“, подадено чрез Директора на ОД на МВР – Хасково (л. 34), П. Д. Ч. е поискал издаването на заповед за снемане на извършените две полицейски регистрации за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и за издаване на разпореждане личните му данни да бъдат изтрити от информационните фондове на МВР.

При извършена справка в автоматизираните информационни фондове на МВР за П. Д. Ч. е установено, че за същия се обработват следните данни: „извършител” по заявителски материал (ЗМ) № 88/07.03.2009 г., регистриран в РУ - Свиленград, за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, по полицейска регистрация № 4337/23.09.2009 г. на РУ - Свиленград; „извършител” по ЗМ № 692/13.08.2010 г., регистриран в РУ - Свиленград, за деяние по чл. 343в от НК, по полицейска регистрация № 5279/21.09.2010 г. на РУ - Свиленград; наказателно производство: „ефективно наказание“ по съдебно дело № 326/2009 г. на PC - Свиленград за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, наложено наказание - „пробация“ за срок от 6 месеца; наказателно производство: „споразумение - ефективно наказание“ по съдебно дело № 998/2010 г. на PC - Свиленград за деяние по чл. 343в от НК, наложено наказание - „пробация“ за срок от 10 месеца; “задържане на лице - уличен”, задържан със Заповед peг. № 1276А/25.05.2012 г. по описа на РУ - Котел за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. От извършена проверка в АИС АНД, П. Д. Ч. бил установен като нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата с издадени 8 бр. АУАН, 6 бр. наказателни постановления по тях и 7 фиша по ЗДвП за различни по вид и тежест нарушения (вкл. причиняване на ПТП), с наложени различни по размер глоби/санкции, както и наложена принудителна административна мярка.

Със Заповед № 3286з-2698/17.07.2024 г., издадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (л. 93), е отказано снемането на полицейска регистрация peг. № 4337 от 23.03.2009 г. по описа на РУ - Свиленград - ОДМВР - Хасково и полицейска регистрация peг. № 5279 от 21.09.2010 г. по описа на РУ - Свиленград - ОДМВР - Хасково, извършени на П. Д. Ч., [ЕГН]. В заповедта е отбелязано, че настъпилата реабилитация не води автоматично до снемане на полицейската регистрация, а представлява само индикация за по-нисък риск. Административният орган е приел, че двете престъпления по полицейските регистрации са еднородни, осъществени умишлено при пряк умисъл, и че последователността им сочи трайно незачитане на правовия ред и рецидив на престъпно поведение. Налице е позоваване на задържане за срок до 24 часа за деяние по чл. 270, ал. 1 НК, издадени осем акта за установяване на административни нарушения, шест наказателни постановления, седем фиша и една заповед за прилагане на принудителна административна мярка по ЗДвП, които, според органа, навеждат на извода за трайно незачитане на правовия ред, поради което личността на Ч. е определена като рискова от гледна точка на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред.