Решение № 4982 от 13.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4982 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря xxx като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110211275 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №24-4332-013451/17.06.2024 г. на началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, на Ю. Д. Г., с ЕГН **********, на основание чл.175а ал.1 пр.3 ЗДвП е наложена глоба в размер на xxx лв., лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104Б т.2 ЗДвП; на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.137А ал. 1 ЗДвП и са му отнети 10 контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР и на на основание чл.181 т.1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.147 ал. 1 ЗДвП.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от Г. само в частта по наложеното му на основание чл.175а ал.1 пр.3 ЗДвП наказание глоба в размер на xxx лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104Б т.2 ЗДвП. Жалбоподателят излага доводи, че на процесната дата управлявал автомобила си, съгласно всички правила на ЗДвП, не е изменял посоката на движение на автомобила, не е поднасял, не е извършвал някакви необичайни маневри, не е превъртал гуми. Прави възражение, че в АУАН и НП липсва каквото и да било описание на неправомерно поведение, което ми могло да се квалифицира като използване 1 на пътя не по предназначение. Посочено е само в скоби, че водачът ползва пътя за „дрифт”, но това не е легално понятие. Непосочването на релевантни факти и обстоятелства при описанието на нарушението, водят до невъзможност да организира защитата си и представлява съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила. В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. С.-САК, който излага доводи, че двамата разпитани свидетели нямат конкретни спомени, като липсва системност на нарушението, поради което не би могло да се приеме, че е било умишлено, респ. дрифт. Предлага на съда да отмени НП в обжалваната част, не претендира адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по подадената жалба.

Софийски районен съд намира, че въпреки, че жалбоподателят оспорва НП в една негова част, то съгласно чл.314 ал.1 и ал.2 НПК съдът е въззивна инстанция и е длъжен да провери правилността на наказателното постановление в цялост /арг. чл.314 ал.1НПК „Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните”; ал.2 – „Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това”/.

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения преклузивен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

2

Свидетелите В. А. В. и М. Е. Г. – полицейски служители в 07 РУ-СДВР на дата 18.05.2024 г. около 16:56 часа, се намирали в района на ул. „Проф. д-р xxx” в гр. София. Вниманието им било привлечено от водач на л.а. Мерцедес ЦЛК 270 с рег.№СВ 2513 НТ, който се движел по същата улица в близост до бл.56, с посока на движение от ул.”Васко Абаджиев” към бул.”Симеоновско шосе” и използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари – извършвал дрифт. Това му поведение провокирало и спиране на водача и извършване на проверка от страна на свидедетелите. По време на проверката, те установили, че водачът не използва обезопасителен колан, с какъвто е обурудван автомобилът и не е представил автомобила си на технически преглед.

Свидетелят В. А. В. заемащ длъжността старши полицай в 07 РУ-СДВР съставил и връчил надлежно на АУАН №GA755348/18.05.2024 г.

Няма данни по преписката жалбоподателят да се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакувананото наказателно постановление.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

По т.1 - нарушение по чл.104Б т.2 ЗДвП:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – описани са нарушенията и обстоятелствата, при които те са извършени, посочени са дата и място на извършване на деянията, както и нарушените законови разпоредби и нормите, въз основа на които са определени санкциите.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на 3 обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество.

По делото са изслушани показанията на свидетелите-очевидци В. А. В. и М. Е. Г., които са категорични, че на процесната дата и място същите са възприели, непосредствено и лично поведението на жалбоподателката.

Свидетелката Г. заявява: „Водачът криволичеше от съседната улица и задната част на автомобила му се завъртя. Определихме това като дрифт, той изфорсира двигателят на автомобила. Чу се шум типичен за дрифтенето, доколкото си спомням беше сам в автомобила.....Задната част на автомобила поднесе, защото той изфорсира двигателя така, както се прави при дрифт.”.

Свидетелят В. заявява в с.з.: „С колежката М. Г. се намирахме в района н а ул. „Проф. д-р xxx”. Констатирани са няколко нарушения, водач на л.а.

Мерцедес със софийска регистрация, извършваше движения, които оприличихме на дрифт. Автомобилът поднасяше задницата си няколко пъти в резултат подаване на газ....Чуваше се специфичен шум от форсиране на двигателя и това провокира с колегата да го спрем за проверка.”.

Неснователни са възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че Г. не е изменял посоката на движение на автомобила, не е поднасял, не е извършвал някакви необичайни маневри, не е превъртал гуми.

И двамата свидетели са очевидци на станалото на процесната дата.Същите са възприели поведението на водача на автомобила и звуково /шум от форсиране на двигателя/ и зрително /поднасяне на задницата на автомобила/.

И двамата разпитани свидетели-очевидци установяват действия на водача, известни като „дрифт”, които са различили по специфичния шум и характерното движение на автомобила, а именно поднасяне на задната част на автомобила като водачът рязко подава газ. И Г. и В. са категорични в описване на поведението на жалбоподателя, поради което съдът приема, че този „дриф” е било целенасочено извършван от него. Няма какито и да било доказателства за наличие на технически проблем с автомобила на жалбоподателя, нито пък 4 той е заявил такива в хода на производството пред наказващия орган или съда.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните гласни и писмени доказателства, и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите В. А. В. и М. Е. Г., писмени - справка-картон на водача, заповеди за компетентност.

Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на процесните събития, се установяват еднопосочно посредством показанията на свидетелите Михайлов и Китанова. Техните показания са последователни, обстоятелствени и логически издържани, без данни за заинтересованост, предвид което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Неоснователни са релевираните доводи за несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП. Всички действия на водачите, които не са насочени към превоз на пътници и товари, чрез пътно превозно средство, т.е., когато управлението му се извършва не с тази цел, са съставомерни по смисъла на чл. 175а ал. 1 ЗДвП. Описаното поведение на водача: „не използва пътя по предназначение, като хлъзга автомобила /дрифт/” удовлетворява изискването на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН и не съвпада с посочената от законодателя по чл. 104б т. 2 ЗДвП – да използва пътищата, отворени за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Според съда е достатъчно да се опише как е управляван автомобилът и при какви обстоятелства, като в тази връзка, посочването в АУАН, че водачът:

„използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари – извършва дрифт” - не противоречи на правната квалификация. Това описание е достатъчно да разбере жалбоподателя какво нарушение му е вменено и да гарантира правото му на защита. В случая както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението. Разпоредбата на чл.

104б т. 2 ЗДвП регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с 5 тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Т.е., всеки правоспособен водач е длъжен да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, използвайки ги единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места. Обстоятелството, че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари, като законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза, както в случая, доколкото, посочвайки като нарушена разпоредбата на, актосъставителят и наказващият орган ясно са описали в обстоятелствената частта на АУАН и НП всички елементи от обективната страна на нарушението.

В конкретния случая, боравейки със системите на автомобила – жалбоподателят е постигнал ефект на дрифта, /хлъзгане на автомобила, като се загубва сцеплеието на задните гуми/, който ефект не би могъл да настъпи при нормалното управление на МПС. Възраженията в обратна насока са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 175а ал. 1 пр. 3 ЗДвП императивно указва, че с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба в размер на xxx лв. се наказва водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. С оглед на това наложеното на жалбоподателя кумулативно наказание е правилно индивидуализирано и в регламентирания от закона абсолютен размер.

По т.2 - нарушение на чл.137А ал. 1 ЗДвП:

Управлението на МПС без използването на обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила е нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП и е наказуемо по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.

В настоящото производство се събраха гласни доказателства – 6 показания на свидетелите-очевидеци В. А. В. и М. Е. Г., които в с.з. от 21.10.2024 г. са категорични, че лично са възприели нарушението по чл.137а ал.1 ЗДвП – жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира изцяло показанията им, като съдът няма основание да поставя под съмнение достоверността им.

Предпазният колан или обезопасителен колан , съгласно Закона за движение по пътищата е средство за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария или внезапно спиране.