Определение № 3054 от 17.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3054 гр. София, 17.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

СветлА. Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002100525 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 701 от 12.05.2022 г. по в. гр. д. № 1976/2021 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 261592 от 11.03.2021 г. по гр. д. № 4538/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, 12 състав, с което е отхвърлен предявеният от К. Н. Г. и И. П. К. срещу Л.

К. Б.-М., А. Я. Б., А. Х. Б., Л. К. Х. и Ю. Г. Х. /заместен от наследниците си Р. Ю. Х. и М.

Ю. Х./ положителен установителен иск за собственост на част от УПИ X. - ...... № ...... по КККР на [населено място], район „К. село“, кв.330г, местност „Борово“, [улица], която реална част е с площ от 1905 кв. м., при съседи на частта: от юг - УПИ X....... № ......; от югоизток - УПИ ...... № ......, ; от изток и от север - останалата реална част от УПИ ...... № ......; от запад - улица; ведно с изградената в имота едноетажна масивна сграда с площ от около 307 кв. м.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск се основава на придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС, а ответниците противопоставят права по реституция и изкупуване на 1/6 ид. част от имота.

Прието е, че процесният имот е част от по-голям имот, възстановен на ответниците Б. по реда на ЗВСВНОИ със съдебно решение от 04.03.1997 г. по адм. д. № 707/95 г. на СГС, ГО, III-В отделение, влязло в сила на 01.07.1998 г. с решение на ВАС, II-ро отд. по адм. д. № 706/99 г., а ответниците Х., които не са върнали полученото имотно обезщетение, са изкупили от общината 1/6 ид. част от този имот с договор от 12.07.2007 г. Възстановената и изкупената площ възлиза на 3870 кв. м. от отчуждените общо 4070 кв. м. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение са издадени заповеди № РД-57-235/13.04.2000 г. и № РД57-155/08.04.2002 г. на кмета на СО за възстановяване на собствеността. След възстановяване правата на бившите собственици е започнала процедура по преотреждане на 1 имота и такова е извършено, съгласно „Извадка от план за регулация на местността „Борово“, одобрен с решение 404 по протокол 43 от 18.07.2013 г. на СОС. Ответниците са открили данъчни партиди, по които са заплащали местните данъци; уведомявани са за устройствените процедури, преговаряли са с предприемачи за строителство; подписвали са споразумения и други документи във връзка с имота.

Прието е, че ищецът К. Г., в качеството си на едноличен търговец, е сключил договор за наем на 17.05.2001 г. с Г. Б. за временно ползване на имот – тенис комплекс България – дворно място от 4. 8 дка, находящ се в [населено място], община „Борово“, [улица], при граница с [улица], заедно с изградените в него помещения с обща квадратура 221 кв. м., за срок от 3 години. По-късно с анекс от 01.05.2007 г. действието на договора е продължено за още 3 години, като вместо К. Г., в качеството си на ЕТ „К.“, наемател се счита „КОС-КО 28“ ЕООД с едноличен собственик на капитала К. Г..

На 28.11.2006 г. на К. Г. е връчена нотариална покана от ответниците, с която те са поискали незаконно изградената постройка да бъде премахната и имотът да им бъде предаден.

Прието е, че според техническата експертиза ПИ № 1818 попада в УПИ ХІІІ-1818 с лице към [улица]и УПИ ...... № ...... за ЖС и ОО, с лице към [улица], съгласно ПУП от 2013 г. На скицата на стр. 13 от първоинстанционното производство от м. ноември 2017 г. е очертана ограда в начупена линия с 6 бр. неномерирани и некоордирани точки, находяща се приблизително в средата на УПИ ...... № ......, с лице към [улица]. В тази защрихована площ попада и процесната едноетажната сграда със застроена площ 307 кв. м., която не е нанесена на регулационните планове от 1985 г., 1999 г. и 2013 г. С разрешение за строеж № 85/18.01.1991 г. е позволено изграждане на сграда със статут на временно строителство по чл.120, ал.4 ППЗТСУ. Разрешението е издадено на фирма „Виком“, видно от отбелязването в т.1 от неговия текст. Сградата е следвало да бъде построена в съседен квартал 330а, а не в процесния имот, който се намира в кв.330г. В разрешението не е отбелязан срокът на ползване на разрешения „Комплекс за отдих и спорт“, а оттук и на сградата. Строежът не попада в приложното поле на § 16, ал.2 ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ и не се счита за търпим строеж. Издадена е заповед за премахване на тази сграда № РА-30304/07.08.2018 г. на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“. Заповедта е била обжалвана от ищците, като с решение № 4216 от 20.06.2019 г. по адм. дело № 10430/2018 г. на АС София - град, имащо характер на определение, жалбата е оставена без разглеждане.

Като се е позовал на писмените и гласните доказателства по делото въззивният съд е приел, че в съседство на възстановения имот ...... № ...... е разположен спортен комплекс с тенис кортове, като в същото време кафенето и съблекалнята в сградата, намираща се в процесния имот, са били част от спортния комплекс и са се използвали от ползващите тенис кортовете.

Прието е, че не е доказано ищците да са упражнявали владение върху спорния имот в продължение на 10 години. Установява се, че върху имота са осъществявали фактически действия множество физически и юридически лица в различни периоди от време търговските дружества „Виком и Ко“, ЕТ „К.-К. Г., „Кос-Ко 28“ ЕООД и др. Ищците не са установили какви са били фактическите и правни отношения между тях - правоприемство 2 и/или друга връзка, даваща основание на физическите лица-ищци да претендират собственически права на основание упражнявано от всеки от тях владение върху 1/2 от претендираната част от имота, годно да ги направи собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Съдът се е позовал на показанията на свидетелката Ц., според която тенис кортовете от няколко години са запустели и всичко е обрасло. Прието е също, че не се установява пълно и главно ограждането на имота през 1998 г. нито по вид ограда, нито по време. Свидетелят К. твърди, че имотът се владее от ищците, но не индивидуализира същия нито по местоположение, нито по площ. Съобщава, че на мястото е имало футболно игрище и кортове, както и че между тях е имало ограда. Знае, че К. Г. живее в чужбина от дълго време и се връща в България само понякога. Свидетелката К. установява, че имотът на ответниците е бил с площ от 4,5 дка и че след като е бил отчужден, върху него е имало футболно игрище, тенис корт и кафене; до 2014 г. имотът е бил разграден и по това време в част от него се е организирал паркинг. След прекратяване дейността на кортовете имотът е бил разграден и през него се е преминавало свободно, едва през 2015 г. върху част от имота е поставена ограда. Свидетелката В.-В. потвърждава, че имотът е бил разграден допреди 5 - 6 години, когато ответниците Б. са направили ограда откъм [улица], тъй като им е било предписано от общината. Потвърждава, че от около 5 години в имота има изграден паркинг, на което собствениците-ответници са се противопоставяли. Обсъждайки тези доказателства съдът е приел, че т. н. „телена /ажурна/ ограда“ е поставена след 2010 г., като това е станало без съгласието и с явното противопоставяне на реституираните собственици на имота. До тогава имотът не само не е бил ограден, но е бил футболно игрище, до което са имали достъп всички живущи в района, които на практика са преминавали през него, за да достигнат до спирката на градския транспорт на [улица], тъй като това е бил най-прекият път до там.

Прието е също, че до 2007 г. 1/6 идеална част от целия недвижим имот /а това включва и 1/6 идеална част от претендираната реална част/ е била общинска собственост, съгласно акт за частна общинска собственост № 1357/01.08.2006 г, като в точка 9 на същия акт е посочено, че до 2000/2001 г. целият имот е бил общински, съгласно актове № 560/22.02.2000 г. и № 657/08.01.2001 г. Едва през 2007 г., с договор за покупко-продажба, обективиран в договор за продажба от 12.07.2007 г, СО продала на Л. Х. притежаваната от общината идеална част от имота. Според съда това означава, че до 2007 г. не е текла придобивна давност в полза на ищците, тъй като идеална част от имота е била частна общинска собственост, респ. не може да бъде придобита по давност, доколкото е наложен мораториум.

Прието е, че акт на Столичната РИОКОЗ от 26.05.2005 г. е съставен акт за извършено нарушение от един от ищците – К. Г., но не лично, а в качеството му на управител на кафе клуб, находящ се на [улица]. Обстоятелството, че кафенето в процесната сграда се е държало от ЕТ „К. – К. Г.“, а впоследствие от „К. 28“ ЕООД като наемател, се потвърждава и от представените по делото от „ЧЕЗ Електро България“ АД с писмо от 11.07.2019 г. документи, приложени към заявлението за сключване на договор/ споразумение за продажба на електрическа енергия. Представен е договор за наем с Г. Б. от 17.05.2001 г. заедно с анекс от 01.05.2007 г. Периодът на освобождаването на процесната сграда и затварянето на 3 кафенето (установено да е станало най-късно през март 2018 г.) съвпада с изтичането на срока на този договор за наем (съгласно анекса срокът е 7 години плюс опция за продължаване за още 3 години).

Направен е извод, че през цялото време, за което се твърди да са били владелци на процесния имот и незаконно построената в него сграда, жалбоподателите или само представляваното от единия от тях дружество са били наематели и това е било демонстрирано от тях в своя полза пред трети лица, включително пред Столичната РИОКОЗ и пред „ЧЕЗ Електро България“ АД, т. е. те са имали качеството на държатели, което изключва намерението за своене при владението /изявленията имат характер на извънсъдебно признание, сочещо липсата на анимус от субективна страна/.

Прието е, че ищците не са могли да придобият спорната реална част по давност. Изложени са четири групи съображения.

На първо място съдът е разгледал забраните по ЗТСУ /отм./ и ЗУТ за придобиване по давност на реална част от урегулирани имоти:

При действието на чл.59 ЗТСУ до изменението му със ЗИД ЗТСУ, обн. ДВ, чр.34/2000 г., в сила от 01.01.2001 г., е имало забрана за придобиване по давност на реални части от парцели, поради което от 1998 г. до 01.01.2001 г. е било невъзможно придобиване по давност на спорните 1905 кв. м.

След изменението на чл.59 ЗТСУ /отм./ се допуска придобиване по давност на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места, ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона, като това изискване не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.28, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. Разпоредбата на чл.200 ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г., също допуска възможността реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания да се придобиват чрез правни сделки или по давност, ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19, като това правило не се прилага, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот.

Прието е, че ЗУТ допуска придобиване по давност на реални части от УПИ само ако отговарят на изискванията за самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. 3а да бъде придобито по давност правото на собственост върху реална част от УПИ е необходимо след изтичането на предвидения в закона срок по искане на упражняващото фактическата власт лице по административен ред да бъде одобрена промяната на подробния устройствен план с цел обособяване на отговарящата на изискванията на чл.19 ЗУТ реална част в самостоятелен УПИ, след което въз основа на надлежно позоваване на изтеклата придобивна давност да бъде издаден нотариален акт по реда на чл.587, ал.3 ГПК. Реална част от имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да бъде присъединена към съседен имот чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 4