Решение № 6691 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6691 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100507607 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 4742/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 28991/2023 г. по описа на СРС, 180 състав, са уважени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които е признато за установено, че М. А. П. дължи на „Софийска вода” АД сума в размер на 1109.29лв. – доставени, но незаплатени ВиК услуги за периода 01.09.2019 г. – 10.07.2022 г. до имот, находящ се в гр. София, кв. „Хладилника“, ул. „******* – Фитнес, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.10.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 143.47 лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2019 г. – 10.07.2022 г. върху стойността на доставени ВиК услуги, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56671/2022 г., по описа на СРС, 180ти състав, като е отхвърлен искът за сумата от сумата от 388.03лв. за периода 11.05.2018 г. – м.08.2019 г. вкл., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, в частта, за сумата от 18.02 лв. – мораторна лихва за периода 11.06.2018 г. – 30.10.2019 г.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника М. А. П., чрез адвокат Р. К. - П.а, с доводи за неправилност на обжалваното решение и искане за неговата отмяна. Въззивникът излага становище, че от 2021 г. не е собственик, а от 2012 г. не е ползвател на 1 недвижимия имот. Твърди, че не е подписвал протокола от Общо събрание от 27.05.2008 г. Сочи, че не е било доказано в първоинстанционното производство какви са задълженията му към ищеца. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Софийска вода” АД.

Решение № 4742/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 28991/2023 г. по описа на СРС, 180 състав, не е обжалвано и е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен искът за сумата от сумата от 388.03 лв. за периода 11.05.2018 г. – м.

08.2019 г. вкл., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 19.10.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, в частта, за сумата от 18.02 лв. – мораторна лихва за периода 11.06.2018 г. – 30.10.2019 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът М. А. П. дължи на ищеца „Софийска вода“ АД сумите както следва: 1497,32 лева – главница, представляваща стойност на потребена вода за периода от 11.05.2018 г. до 10.07.2022 г., ведно със законната лихва от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането; 161,49 лв. – мораторна лихва за периода от 11.06.2018 г. до 10.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56671/2022 г., по описа на СРС, 180-ти състав.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал.1, пр. първо ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи:

2

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за заплащане цената на доставената питейна вода и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води включва следните елементи:

1. Установяване качеството потребител на ответника;

2. Валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води;

3. Ищецът-водоснабдително дружество е доставил питейна вода до процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на отпадни води за периода 11.05.2018 г. – 10.07.2022 г.

За да уважи в една част предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, чрез представените доказателства, че ответникът е собственик на водоснабдения имот, поради което се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с ползване на ВиК услуги за исковия период, тъй като по силата на чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца същият има качеството на потребител на ВиК услуги. Качеството потребител е еднозначно определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет страницата на дружеството, приложени към заповедното дело и приобщени като доказателство в процеса.

Съгласно чл. 2 от същите, потребители се явяват физическите лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Това правило кореспондира на разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните канализационните услуги, където е посочено, че потребители са: а) юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и б) юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. По делото е приложена извадка от имотния регистър, видно от която ответникът е закупил имота с договор от 02.03.2007 г. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка за периода от 01.01.1998 г. до 29.06.2022 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с дружеството-ищец.

При оспорване на данните от отдалечения достъп до Имотния регистър, чиято достоверност съдът цени, имайки предвид, че вписванията се основават на документите за собственост, съхранявани в регистъра, ответникът е следвало да проведе насрещно доказване, като установи, че се е разпоредил с имота за процесния период и не е негов собственик, респ. че е учредил вещно право на ползване на трето за спора лице или че е сключил договор, по силата на който 3 ползването на жилището е предоставено другиму, на името на когото със съгласие на собственика е била открита партида. Такова насрещно доказване не е провеждано. Правилно първоинстанционният съд е заключил, че от представеното уведомление за обявена публична продан на имота по изпълнително дело № 20128380409340 по описа на ЧСИ М.Б. за периода 21.06.2021 г. до 21.07.2021 г. Публичната продан завършва с обявяване на купувач по реда на чл. 492 ГПК или чл. 493 ГПК и стабилизиране на окончателния акт на съдебния изпълнител, по силата на който се прехвърля правото на собственост – постановлението за възлагане.

Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, обвързващо страните, по което ответникът – като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.

Приложими в отношенията между страните са Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и издадената в приложение от министъра на регионалното развитие и благоустройството Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост, са потребители на ВиК услугите, предоставяни от съответния оператор на територията, на която се намира съответния имот.

Правилото кореспондира на понятието потребител на услугата в Закона и в ОУ на „Софийска вода“ АД. За възникване на облигационното отношение е достатъчно постигането на съгласие чрез сключване на договор съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. с лице, имащо качеството на потребител по чл. 3, ал. 1 от Наредба 4/2004 г. (какъвто е и ответникът като собственик на обслужвания обект). Ирелевантно е дали процесният обект се използва фактически от собственика или от друго лице, комуто той е предоставил ползването на облигационно основание (арг. и от чл. 8, ал. 9 от Наредба 4/2004 г., съгласно който при наемно правоотношение задълженията за услугата са в тежест на наемодателя). Източник на облигационното отношение за осъществяване на ВиК услуги е писменият договор, като разкриването на абонатен номер на потребителя има само спомагателен (счетоводен, технически) характер. Единствената хипотеза, в която наличието на разкрит абонатен номер може да е основание за плащане, е тази по чл. 9а от Наредба № 4/2004 г. – когато въпреки промяната на титуляря на вещното право върху обслужвания имот не бъде променена партидата на потребителя, като в този случай задължено ще остане лицето, на което е открита партида. В случая по делото е сключен договор между собственика и оператора. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че копие на протокол на ОС на процесната етажна собственост, копие на талон за пломбиране на водомер, който талон е подписан за клиент от М. П., уведомително писмо, подписано за клиент от ответника са индициращи факти за принадлежността на правото на собственост на ответника по отношение на процесния имот, находящ се в гр.

София, кв. „Хладилника“, ул. „******* – Фитнес.

4

Прието е за установено, чрез приетата пред първата инстанция комплексна СТЕ и ССчЕ, че дружеството-ищец действително е доставило за процесния период количества питейна вода за обект собственост на ответника, както и какъв е размерът на потреблението на ВиК услуги за периода 11.05.2018 г. – 10.07.2022 г. Количеството им е определено според действащата цена на услугата за един потребител по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и не е оспорено от ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Според разпоредбата на чл. 34а, ал.