Определение № 17 от 05.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Варна, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100502738 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Средно училище (СУ) „Свети Климент Охридски“ гр. Дългопол, Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 276/24.08.2025 год., постановено по гр. дело № 968/2024 год. по описа на РС-Провадия, В ЧАСТТА МУ, с която въззивното учебно заведение е осъдено да заплати на А. Г. А. от гр. Варна, на основА.е чл. 200 КТ, сумата от 15 000 лева (7669, 38 евро) съставляваща разликата над 5000 лева (2556, 46 евро) до присъдените 20 000 лева (10 225, 84 евро), съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдА.я, в резултат на трудова злополука, станала на 31.01.2023 год. в гр. Дългопол, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (31.01.2023 год.) до окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА МУ, с която е прекратено производството по делото по отношение на Държавно предприятие „Национална компА.я „Железопътна инфраструктура“ (ДП „НКЖИ“) със седалище гр. София, конституирана като трето лице –помагач на страната на ответника и настоящ въззивник СУ „Свети Климент Охридски“ гр. Дългопол, Варненска област.

В жалбата са наведени оплаквА.я, че решението в атакувА.те от въззивника – ответник по исковете – части е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно е прекратено производството в частта му по отношение на третото лице-помагач ДП „НКЖИ“, със седалище гр. София, привлечено в това му качество от ответното учебно заведение. Не е съобразено от първоинстанционния съд, че определението му, с което третото лице – помагач е било заличено (респ. не е допуснато до участие в делото) е било отменено от Окръжен съд – Варна и ДП „НКЖИ“, със седалище гр. София е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника. Наведени са и оплаквА.я, че съдът не се е произнесъл и по предявения от ответника против третото лице – помагач ДП „НКЖИ“, със седалище гр.

София обратен иск.

Решението е неправилно и в частта му, с която искът на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука от 31.01.2023 год. е уважен за разликата над 5000 лева (2556, 46 евро) до присъдените 20 000 лева (10 225, 84 евро). Въззивникът счита, че е нарушен, установения в чл. 52 ЗЗД принцип и 1 присъденото на ищцата обезщетение е прекомерно и не съответства на действително търпените болки и страдА.я. Твърди се също, че неправилно е счетено за неоснователно и възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване от страна на ищцата за настъпването на трудовата злополука.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалвА.те от въззивника части и въззивният съд да се произнесе по обратния иск, като същият бъде уважен изцяло.

Настоящият състав намира, че решението в частта му, с която е прекратено производството по гр. дело № 968/2024 год. по описа на РС-Провадия по отношение на ДП „НКЖИ“, със седалище гр. София - трето лице – помагач на страната на ответника СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Дългопол, е с характер на определение с преграждащ по – нататъшното развитие на производството характер съответно и въззивната жалба в частта й, насочена против решението в прекратителната му част представлява частна жалба против решението в посочената по – горе част. В същият смисъл е и разпореждането на РС-Провадия с което делото е изпратено на ОС-Варна.

При това положение въззивната жалба в частта й срещу Решението № 276/24.08.2025 год., постановено по гр. дело № 968/2024 год. по описа на РСПровадия, В ЧАСТТА МУ, с която въззивникът СУ „Св. Климент Охридски“ гр.

Дългопол е осъдено да заплати на А. Г. А. от гр. Варна, на основА.е чл. 200 КТ, сумата от 15 000 лева (7669, 38 евро) съставляваща разликата над 5000 лева (2556, 46 евро) до присъдените 20 000 лева (10 225, 84 евро), съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдА.я, в резултат на трудова злополука, станала на 31.01.2023 год. в гр. Дългопол, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (31.01.2023 год.) до окончателното й изплащане, както и съдържащата се в същата въззивна жалба частна жалба против решението в прекратителната му част подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред.

Предвид горните констатации, съдът намира, че съдържащата се във въззивната жалба частна жалба против Решението № 276/24.08.2025 год., постановено по гр. дело № 968/2024 год. по описа на РС-Провадия, В ЧАСТТА МУ, с която е прекратено производството по делото по отношение на Държавно предприятие „Национална компА.я „Железопътна инфраструктура“ (ДП „НКЖИ“) със седалище гр. София, конституирана като трето лице –помагач на страната на ответника и настоящ въззивник СУ „Свети Климент Охридски“ гр. Дългопол, Варненска област, следва да се разгледа в отделно частно производство, а разглеждането на въззивната жалба да продължи под административния номер на въззивното дело – № 2738/2025 год. по описа на ОС - Варна.

До приключване на частното производство, производството по настоящото в. гр. дело № 2738/2025 год. по описа на ОС – Варна с предмет въззивната жалба против Решението № 276/24.08.2025 год., постановено по гр. дело № 968/2024 год. по описа на РС-Провадия, В ЧАСТТА МУ относно иска по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от станалата на 31.01.2023 год. трудова злополука, следва да бъде спряно, на основА.е чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

РАЗДЕЛЯ производството по въззивната жалба на СУ „Свети Климент Охридски“ гр. Дългопол, Варненска област, срещу Решение № 276/24.08.2025 год., постановено по гр. дело № 968/2024 год. по описа на РС-Провадия, В ЧАСТТА МУ, с 2 която въззивното учебно заведение е осъдено да заплати на А. Г. А. от гр. Варна, на основА.е чл. 200 КТ, сумата от 15 000 лева (7669, 38 евро) съставляваща разликата над 5000 лева (2556, 46 евро) до присъдените 20 000 лева (10 225, 84 евро), съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдА.я, в резултат на трудова злополука, станала на 31.01.2023 год. в гр. Дългопол, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (31.01.2023 год.) до окончателното й изплащане и п о съдържащата се във въззивната жалба ЧАСТНА ЖАЛБА против Решението № 276/24.08.2025 год., постановено по гр. дело № 968/2024 год. по описа на РС-Провадия, В ЧАСТТА МУ, с която е прекратено производството по делото по отношение на Държавно предприятие „Национална компА.я „Железопътна инфраструктура“ (ДП „НКЖИ“) със седалище гр. София, конституирана като трето лице –помагач на страната на ответника и настоящ въззивник СУ „Свети Климент Охридски“ гр. Дългопол, Варненска област;

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на въззивната жалба на СУ „Свети Климент Охридски“ гр. Дългопол, Варненска област срещу Решението № 276/24.08.2025 год., постановено по гр. дело № 968/2024 год. по описа на РС-Провадия относно иска по чл.

200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от станалата на 31.01.2023 год. трудова злополука ДА ПРОДЪЛЖИ под номера на настоящото възвивно гр. дело № 2738/225 год. по описа на ОС – Варна;

ДА СЕ ИЗГОТВИ надлежно заверен препис от въззивната жалба, в която се съдържа и ЧАСТНАТА ЖАЛБА на СУ „Свети Климент Охридски“ гр. Дългопол, Варненска област, срещу Решението № 276/24.08.2025 год., постановено по гр. дело № 968/2024 год. по описа на РС-Провадия, в прекратителната му част и ведно с препис от настоящото определение ДА СЕ ДОКЛАДВАТ на Председателя на Гражданското отделение на ОС – Варна за преценка и образуване в отделно частно гражданско дело, по което да се приложи и първоинстанционното дело;

СПИРА, на основА.е чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по в. гр. дело № 2738/2025 год. по описа на ОС – Варна до приключването на производството по в. ч. гр. дело № …………/2026 год. по описа на ОС – Варна с влязъл в сила съдебен акт.

Определението в частта му, с която е спряно производството по в. гр. дело № 2738/2025 год. по описа на ОС – Варна, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на стрА.те.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Варна, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100502738 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Средно училище (СУ) „Свети Климент Охридски“ гр. Дългопол, Варненска област, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 276/24.08.2025 год., постановено по гр. дело № 968/2024 год. по описа на РС-Провадия, В ЧАСТТА МУ, с която въззивното учебно заведение е осъдено да заплати на А. Г. А. от гр. Варна, на основА.е чл. 200 КТ, сумата от 15 000 лева (7669, 38 евро) съставляваща разликата над 5000 лева (2556, 46 евро) до присъдените 20 000 лева (10 225, 84 евро), съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдА.я, в резултат на трудова злополука, станала на 31.01.2023 год. в гр. Дългопол, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждането (31.01.2023 год.) до окончателното й изплащане, както и в ЧАСТТА МУ, с която е прекратено производството по делото по отношение на Държавно предприятие „Национална компА.я „Железопътна инфраструктура“ (ДП „НКЖИ“) със седалище гр. София, конституирана като трето лице –помагач на страната на ответника и настоящ въззивник СУ „Свети Климент Охридски“ гр. Дългопол, Варненска област.

В жалбата са наведени оплаквА.я, че решението в атакувА.те от въззивника – ответник по исковете – части е неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно е прекратено производството в частта му по отношение на третото лице-помагач ДП „НКЖИ“, със седалище гр. София, привлечено в това му качество от ответното учебно заведение. Не е съобразено от първоинстанционния съд, че определението му, с което третото лице – помагач е било заличено (респ. не е допуснато до участие в делото) е било отменено от Окръжен съд – Варна и ДП „НКЖИ“, със седалище гр. София е конституирано като трето лице – помагач на страната на ответника. Наведени са и оплаквА.я, че съдът не се е произнесъл и по предявения от ответника против третото лице – помагач ДП „НКЖИ“, със седалище гр.

София обратен иск.

Решението е неправилно и в частта му, с която искът на ищцата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудовата злополука от 31.01.2023 год. е уважен за разликата над 5000 лева (2556, 46 евро) до присъдените 20 000 лева (10 225, 84 евро). Въззивникът счита, че е нарушен, установения в чл. 52 ЗЗД принцип и 1 присъденото на ищцата обезщетение е прекомерно и не съответства на действително търпените болки и страдА.я. Твърди се също, че неправилно е счетено за неоснователно и възражението на ответника по чл. 201, ал. 2 КТ за съпричиняване от страна на ищцата за настъпването на трудовата злополука.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалвА.те от въззивника части и въззивният съд да се произнесе по обратния иск, като същият бъде уважен изцяло.

Настоящият състав намира, че решението в частта му, с която е прекратено производството по гр. дело № 968/2024 год. по описа на РС-Провадия по отношение на ДП „НКЖИ“, със седалище гр. София - трето лице – помагач на страната на ответника СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Дългопол, е с характер на определение с преграждащ по – нататъшното развитие на производството характер съответно и въззивната жалба в частта й, насочена против решението в прекратителната му част представлява частна жалба против решението в посочената по – горе част. В същият смисъл е и разпореждането на РС-Провадия с което делото е изпратено на ОС-Варна.