Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 194 от 18.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 101/2024
Вид
Протоколно определение № 194
Подписан
18.04.2024
Състав
Вера Иванова Иванова, Антония Кирова Роглева, Радка Димова Чолакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 631, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • член 16 · Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II )

ПРОТОКОЛ

№ 194 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова

Сложи за разглеждане докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20245001000101 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ Р. К. и Б. К., призована чрез майка си Р. К., редовно призовани, не се явяват. Вместо тях се явяват адв. К., упълномощен от по-рано, и адв. С. – представя пълномощно.

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ А. Ф. АД, редовно призовано, се явява адв. С.

М., редовно упълномощен.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ З.к. Л. И. АД, редовно призована, се явява юриск. И..

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Юриск. И.: Да се даде ход на делото.

Не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.

Производството по същото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Ф. АД, против решение № 402/27.10.2023 г. по т.д. № 789/2021 г. на ПОС в неговата осъдителна част, както и по въззивна жалба, предявена от Р. К. и Б.

К. - последната малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Р. К., в частта, с която са отхвърлени предявените искове за разликата над уважените до претендираните размери и изцяло по отношение на исковете на Б. К. за обезщетение от смъртта на нейните лели М. и Х. Г..

Решението се обжалва и относно началния момент на лихвата за присъдените обезщетения.

Постъпили са отговори, в които всяка от страните оспорва въззивната жалба на противната страна. Във въззивните жалби и в отговорите се излагат подробни съображения, подкрепящи тезите на страните.

Във въззивната жалба на Р. К. и Б. К. е направено доказателствено искане по чл. 192 ГПК, за изискване на преписка от ЗАД А. Б. АД.

Преписката е изискана с определението на съда от 26.02.2024 г., но към настоящия момент същата не е постъпила по делото.

Направено е искане в същата жалба за назначаване на повторна комплексна СМАТЕ, което се поддържа в сега депозирано писмено становище от адв. Ц., като пълномощник на Р. К. и Б. К..

Адв. С.: Поддържаме въззивната жалба. Оспорваме жалбата на А. Ф.

АД. Поддържаме подадения от нас отговор. Поддържаме доказателственото искане.

По отношение искането по чл. 192, направи ми впечатление, че секретарят не е изпратил призовка на ЗАД А. Б. - третото неучастващо лице и и по тази причина то не е разбрало за определението на съда.

Поддържаме искането за експертиза, като съображенията ни са подробно изложени във въззивната жалба, като считаме, че експертизата, приета по делото, има вътрешно противоречие от страна на д-р Б., който на л.

23 е написал, „че може да се приеме, че починалите лица са били с предпазни колани, като липсват характерни травми в областта на краката и гърдите.“.

Посочил е, че „дори при правилно поставен колан, при такъв механизъм на ПТП води до травматични увреждания, включително подобни на наличните при пострадалите“. В отговор на въпрос № 9 от заключението е дал отговор, че „като се има предвид механизмът на настъпване на ПТП, скоростта, с която е настъпило същото, то ако пострадалите са били с правилно поставени предпазни колани, не биха получили същите травматични увреждания, но биха получили други травматични увреждания, за които вещото лице не може да гадае какви“. Предвид това считам, че самото заключение в частта в отговорите на въпроси 7 и 8 си противоречи с отговора на въпрос 9. Освен 2 това, вещото лице не е изследвало въпроса подробно относно смъртта на М.

Г., която вследствие на ПТП е била с откъснат крайник. По делото е приет акт за смърт на лицето, като е описано, че една от причините за смъртта е, освен острата кръвозагуба на лицето, така и травматични увреждания. Липсват разсъждения на вещото лице дали е възможно само от острата кръвозагуба лицето да почине или не. В тази връзка е доказателственото искане и молим да бъде допусната комплексна СМАТЕ.

Адв. М.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба, с изложените в нея възражения срещу първоинстанционното решение в осъдителната част, като молим същото да бъде отменено, а исковете - отхвърлени в цялост.

Поддържам депозирания от нас отговор на въззивна жалба. Молим да потвърдите първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.

По отношение на направеното доказателствено искане, моля да оставите същото без уважение. От една страна, в хода на първоинстанционното производство ищците са оспорили констатациите по въпроси 7, 8 и 9 от експертизата, но не са направили искане за допускане на повторна експертиза по смисъла на чл. 201 ГПК. Същевременно, съдът не е допуснал процесуални нарушения при приемане на заключението. Относно пълнотата и правилността на заключението, моля да обърнете внимание, че в заседание от 18.10.2022 г. вещите лица конкретно, особено вещото лице - медик е посочило кои от уврежданията на всеки един от ищците са получени в резултат от липсата на поставен предпазен колан и, съответно, биха били полеки, ако беше поставен предпазен колан на всеки един от тях.

По отношение на малолетното дете, което е загинало при това ПТП, данните са категорични, че то е било без поставена система за обезопасяване на деца.

В тази връзка намирам, че заключението в първата инстанция е пълно, обективно и не представлява основание за допускане на повторна експертиза в настоящото производство.

Юриск. И.: Оспорвам въззивната жалба на ищците. Поддържам въззивната жалба на ответника.

Относно искането за допускане на комплексна експертиза, подкрепям становището на ответника.

Съдът намира, че към настоящия момент не следва да се произнася по доказателствените искания на страните, тъй като приема, че е налице основание за спиране на производството, предвид следните съображения:

Един от основните спорни въпроси по делото е приложимостта на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД във връзка с определяне размера на дължимите обезщетения. Във въззивната жалба на застрахователното дружество се поддържа тезата, че германското материално право, приложимо в случая, не установява подобен принцип, поради което приложението му по 3 казуса е недопустимо. Насрещните страни поддържат доводи в противна насока, като се позовават и на чл. 16 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007, според който разпоредбите на регламента не ограничават прилагането на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те са повелителни, независимо от приложимото към извъндоговорното задължение право.

Констатира се от съда, че до Съда на европейския съюз е отправено преюдициално запитване № 50022/7.2.23 г., по т.д. № 330/21 г. на ВКС, ІІ т.о., по въпроса:

„Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II“) да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?“

По преюдициалното запитване пред СЕС е образувано дело С86/23.

Така формулираният въпрос по същество е идентичен с повдигнатия спор по делото относно приложимостта на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД с оглед разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 /“Рим ІІ“/ При това положение е налице хипотеза по чл. 633 вр. чл.

631, ал.1 от ГПК. СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантен за делото въпрос, постановеното решение на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в страната, при което настоящето дело следва да бъде спряно до приключване на образуваното пред СЕС дело.

По доказателствените искания, направени във въззивната жалба и поддържани днес, съдът ще се произнесе след възобновяване на производството. Ето защо

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по настоящото т.д. № 101/2024 г. на ПАС, до произнасяне на СЕС по дело № С – 86/2023 г.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от днес.

4

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 10:15 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________