Определение № 3768 от 12.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3768 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Частно наказателно дело № 20261100207018 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.68, ал.6 от НПК.

Образувано е по искане на адвокат Д. Т. – упълномощен защитник на Ж. Е. Д., привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 124/2020г., по описа на ГДНП, пр.пр. № 7984/2020г., по описа на СГП, срещу постановление на прокурор от СГП от 02.09.2026г. по посоченото досъдебно производство, с което, на основание чл.68, ал.1 от НПК, по отношение на обвиняемия е взета мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

В искането се моли да бъде отменена мярката за процесуална принуда, като се сочи, че атакуваното постановление е немотивирано, предвид, че не са обсъдени и двете предпоставки за налагане на процесната мярка. Твърди се, че липсва опасност обвиняемият Д. да се укрие зад граница, че в самото постановление на представителя на СГП такава опасност не е посочена, както и, че налагането й не може да бъде обосновано с разпоредбата на чл.22, ал.2 от НПК, доколкото това е задължение на държавните органи.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по досъдебното производство, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Ж. Е. Д. е привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 124/2020г., по описа на ГДНП, пр.пр. № 7984/2020г., по описа 1 на СГП за две престъпления по чл.253, ал.1 от НК.

С постановление на СГП от 02.09.2026г. по отношение на обвиняемия Ж. Е. Д. е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ с цел обвиняемият да бъде на разположение на органите на наказателното производство и да не попречи за приключване на делото в срок.

В разпоредбата на чл.68, ал.1 от НПК са посочени предпоставките, при които може да се засегне правото на едно лице на свободно напускане на страната, като първата е лицето да е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт, а втората – да съществува опасност, че обвиняемият ще се укрие извън пределите на страната.

За престъплението по чл.253, ал.1 от НПК, законодателят е предвидил наказание от 1 до 6 години „лишаване от свобода“, т.е. същото се явява тежко умишлено, съгласно разпоредбата на чл.93, т.7 от НК, поради което първата формална предпоставка е налице.

Относно другата предпоставка, а именно опасността обвиняемият да се укрие извън пределите на страната, то с оглед данните по делото, настоящият съд намира, че тя е реална и с висок интензитет. Действително, на пръв поглед е налице трайна обвързаност на Д. с територията на Р България, но от доказателствата, включително и от представените от защитата, е видно, че той активно пътува и то в държави извън ЕС, където действат облекчените процедури за правна помощ. При отмяна на наложената му забрана, има реална опасност същият да напусне пределите на страната и, предвид връзката му и възможностите с една конкретна държава, извън ЕС, да осуети и забави воденото наказателно производство.

Правото на свободно придвижване на обвиняемия Д. не е ограничено в пълна степен от забраната по чл.68, ал.1 от НПК, като при евентуална доказана необходимост от конкретно пътуване извън пределите на страната, обвиняемият би могъл да поиска съответно разрешение за определен период от време и в този смисъл наложената забрана в обществен интерес не е непропорционална, предвид за какво деяние е привлечен обвиняемия. Такова искане обаче не е отправено до наблюдаващия прокурор, а директно се прибягва до процедура по чл.68, ал.6 от НПК с аргументи, от които не може 2 да се извлече извод за спешна необходимост от пътуване извън страната.

Оплакването, че постановлението на СГП е немотивирано е също неоснователно, тъй като, с оглед данните по делото, са напълно ясни аргументите на прокурора, защо счита, че следва да има такава забрана с оглед да се попречи на обвиняемия да се укрие и да осуети приключването на наказателното производство в разумен срок.

Поради горните обстоятелства, съдът приема, че искането на обвиняемия Ж. Е. Д., оправено чрез адв. Д. Т. - негов защитник, е неоснователно и, като такова, следва да бъде оставено без уважение.

С оглед гореизложеното и на основание чл.68, ал.6 от НПК, СГС, НО, 40 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Ж. Е. Д. – обвиняем по ДП № 124/2020г., по описа на ГДНП, пр.пр. № 7984/2020г., по описа на СГП, отправено чрез адвокат Д. Т. – упълномощен защитник за отмяна на постановление на СГП от 02.09.2026г. по цитираното досъдебно производство, с което на основание чл.68, ал.1 от НПК, по отношение на обвиняемия е взета мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на обвиняемия Ж. Е. Д., на адв.

Д. Т. и на СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3