Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4489 от 19.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18567/2024
Вид
Решение № 4489
Подписан
19.10.2025
В сила
13.11.2025
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 194, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 4, ал. 2 · Закон за лицата и семейството

РЕШЕНИЕ

№ 4489 гр. Пловдив, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330118567 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, против С. Г. М., ЕГН: **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 975,40 лева, от която 533,16 лева – незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за периода 15.03.2022 г. – 14.08.2022 г., 161,46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, 280,78 лева – съразмерна част от направената отстъпка в цената на устройство *****, представляваща разликата между стандартната цена и преференциалната цена, дължима поради виновно неизпълнение на задълженията по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.04.2024 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3373/19.04.2024 г., по ч. гр. д. № 6660/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с.

В исковата молба се твърди, че на 11.11.2021 г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал Макс“, при месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 36,99 лева, а след изтичането му в размер на 46,99 лева. На същата дата и по повод сключения договор на ответника било 1 предоставено устройство ***** на преференциална цена в размер на 199,99 лева при стандарта цена без абонаментен план в размер на 699,90 лева, поради което направената отстъпка възлизала в размер на 499,91 лева. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 533,16 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.03.2022 г. – 14.08.2022 г. Поради неизпълнението от страна на ответника на договорните му задължения ищецът начислил неустойка в размер на 161,46 лева, която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси. За посочените задължения на ответника били издадени следните фактури: фактура № ***** г. за отчетен период 15.02.2022 г. – 14.04.2022 г., срок за плащане – 30.04.2022 г., за сумата от 163,98 лева, от която се претендира 162,11 лева поради извършено частично плащане, фактура № ***** г. за отчетен период 15.04.2022 г. – 14.05.2022 г., срок за плащане – 30.05.2022 г., за сумата от 318,09 лева, фактура № ***** г. за отчетен период 15.05.2022 г. – 14.06.2022 г., срок за плащане – 30.06.2022 г., за сумата от 44,97 лева, и фактура № ***** г. за отчетен период 15.07.2022 г. – 14.08.2022 г., срок за плащане – 30.08.2022 г., за сумата от 450,23 лева, от които 7,99 лева за използвани услуги, 161,46 лева за неустойка и 280,78 лева за мобилно устройство. За събиране на посочените суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 6660/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена Заповед № 3373/19.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от адв. В.

К., назначена като особен представител на ответника С. Г. М., в който е изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между страните. Възразява се за нищожност на процесния договор поради липса на съгласие, доколкото се твърди, че подписът и изписаните три имена не са изпълнени от ответника.

Наред с това се сочи, че ответникът, който е бил непълнолетен към момента на сключване на договора, не е действал със съгласието на свой родител. Оспорва се подписът за родител в приложена Декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице да е положен от сочения за негов автор – Г.С.М.. Възразява се относно размера на претенциите, като се оспорват представените с исковата молба фактури, които удостоверявали изгодни за своя автор обстоятелства. По наведените доводи се претендира за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 6660/2024 г. на Районен съд - Пловдив, XI 2 гр. с., се установява, че вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /според посоченото в заявлението/.

Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени настоящите искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По делото е представен договор за мобилни услуги, сключен между страните на 11.11.2021 г., по силата на който операторът е предоставил за мобилен номер ***** абонаментен план „Тотал Макс“ за срок от 24 месеца, при месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 36,99 лева, а след изтичането му в размер на 46,99 лева. Със същия договор потребителят е закупил устройство ***** за сумата от 199,99 лева цена с абонамент, при стандартна цена /в брой, без абонамент/ - 699,90 лева. Към договора е приложена декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице, с посочени данни за родител - Г.С.М. и потребител – ответника С. Г. М. /17 годишен към 11.11.2021 г./, обективираща съгласие на родителя неговия син да сключи договор за мобилни услуги, както и да подписва споразумения и всякакви заявления и декларации във връзка с него.

В сключения между страните договор е посочено, че в случай на прекратяване на договора по вина на потребителят, последният дължи неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. Наред с това е предвидено, че в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

Представени фактура № ***** г., фактура № ***** г., фактура № ***** г. и фактура № ***** г. за клиентски № *****, издадени от ищцовото дружество, в които са обединени всички изискуеми задължения на ответника.

По делото е открито производство по реда на чл. 193 ГПК по повод оспорване истинността, в частност автентичността на представения по делото договор за мобилни услуги от 11.11.2021 г. и декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице. В тази връзка е допусната съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение се установява, че подписът за потребител в процесния договор е изпълнен от ответника С. Г. М..

Вещото лице е констатирало, че в представената за изследване декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице подписът за родител не е изпълнен от Г.С.М.. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено, с нужните професионални знания и опит, както и обосновано.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

За уважаване на предявените искове са с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД ищцовата страна следваше да докаже сключването на посочения в исковата молба договор за мобилни услуги, основанието и размера на предявените искове.

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от установява от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказаване наличието на валидно правоотношение с ответника по посочения в исковата молба договор за мобилни услуги, по силата на който му е продоставил далекосъобщителни услуги за процесния период, наличието на основание за едностранно прекратяване на процесния договор, довело до начисляване на неустойка, както и размера на претендираните вземания.

По отношение на действителността на процесния договор за мобилни услуги, настоящият съдебен състав намира следното:

Неоснователно е въведеното в отговора на исковата молба възражение за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. От заключението на допуснатата по делото съдебно-почеркова експертиза се доказа, че ответникът е подписал договора, с което е изразил съгласие за сключването му и не е налице порок във волята.

На следващо място, направеното в отговора възражение, че при сключване на договора, ответникът като непълнолетен, не е действал със съгласието на своя родител, следва да се квалифицира по чл. 32, ал. 3 ЗЗД.

Съгласно чл. 27 ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЛС е предвидено, че непълнолетните извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. В случая ответникът С. М. е роден на 06.11.2004 г. и към датата на сключване на процесния договор на 11.11.2021 г. е бил на 17 години. Според съда договорът за мобилни услуги не може да се окачестви като „обикновена дребна сделка“ поради естеството на правата и задълженията, уговорени с него, както и дължимостта на неустойки от непълнолетния, каквито се претендират по делото. При това положение и съобразно чл. 4, ал. 2 ЗЛС договорът е следвало да бъде сключен от непълнолетния със съгласието на неговия родител. В тази насока от заключението на допуснатата по делото съдебно-почеркова експертиза се доказа, че подписът, положен в представената по делото декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице, не е изпълнен от Г.С.М., посочен като родител на ответника. Предвид изложеното и на основание чл. 194, ал. 2 ГПК съдът приема, че въпросната декларация е неистински /неавтентичен/ документ, защото не е подписана от лицето, сочено като неин автор.

4

В контекста на изложените съображения съдът намира, че процесният договор за мобилни услуги от 11.11.2021 г. е сключен от ответника С. Г. М. без съгласието на родител, поради което е унищожаем на основание чл. 27 ЗЗД. С оглед ретроактивното действие на унищожаемостта, то между страните не е възникнало правоотношение по повод предоставяне на мобилни услуги и произтичащите от това задължения за заплащането им.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.

92 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноски:

С оглед изхода на спора право на разноски има ответника, който не претендира такива, поради което не следва да се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, против С. Г. М., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 975,40 лева, от която 533,16 лева – незаплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за периода 15.03.2022 г. – 14.08.2022 г., 161,46 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, 280,78 лева – съразмерна част от направената отстъпка в цената на устройство *****, представляваща разликата между стандартната цена и преференциалната цена, дължима поради виновно неизпълнение на задълженията по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 15.04.2024 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3373/19.04.2024 г., по ч. гр. д. № 6660/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ гр. с.