Определение № 237 от 10.06.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 237 гр. Сливен, 10.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Хр. Нейчева

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Никола Г. Маринов като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600317 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава XXII от НПК- чл.345, ал.1, вр. чл.341, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от РП- Сливен, срещу протоколно определение №168/15.05.2025г., постановено на 13.05.2025г. по НОХД №98/2025г. по описа на Районен съд- Нова Загора, с което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, тъй като е приел, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия като в частност е уточнено, че е нарушено „правото на защита на подсъдимия“.

С депозирания частен протест, прокурорът претендира за неправилност на съдебния акт, т. е. неправилно е било прието от първоинстанционния съд, че по време на досъдебното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила. Прокурорът посочва, че съдът е формирал правилен извод за наличието на очевидна фактическа грешка като е отхвърлил възражението на защитника на обвиняемия, че еднократното некоректно посочване на фамилното име на обвиняемия е довело до накърняване правото му да научи за какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняем. В тази връзка обвинението било пределно ясно, тъй като съдържало достатъчно и безпротиворечиви конкретни факти, в контекста на които името на обвиняемия е било посочено коректно десетки пъти.

Относно останалите изводи на първоинстанционния съд за наличието на допуснати на досъдебното производство съществени и отстраними нарушения на правата на обвиняемия счита, че същите са неправилни и постановени при нарушение на процесуалните правила.

От една страна, възраженията на защитника на обвиняемия, че за 1 документите относно закупуване на унищожени при пожара вещи, в т. ч. фактури и гаранционни карти не бил съставен протокол за доброволно предаване и същите не били надлежно приобщени и предявени счита, че са необосновани. Посочените документи били приобщени чрез протокола за разпит на св. М. М. (л.104- 106 от т.1 на ДП) като в същия изрично било обективирано изявление на свидетелката, че предоставя документите за нуждите на разследването, в т. ч. копие на нотариален акт (л.108- 110 от т.1 на ДП), саморъчно написан от нея списък на унищожени при пожара вещи (л.111 от т.1 на ДП), документи относно закупуване на унищожени при пожара вещи (л.112- 141 от т.1 на ДП). Обстоятелството, че водещият разследването не ги е изброил изчерпателно в протокола за разпит, не опорочавало тяхното приобщаване към материалите по делото. Посочените документи били неразделна част от протокола за разпит на свидетел. От самото начало на разследването са били поместени в материалите по досъдебното производство и като такива са били неколкократно предявени на обвиняемия и защитника му по реда на чл.227- 229 от НПК. Счита, че не е налице твърдяното съществено и отстранимо нарушение на правата на обвиняемия и изводите на съда в тази насока били неправилни и необосновани.

Счита възраженията на защитника на обвиняемия, че вещите лица, при изготвяне на допълнителната оценителна експертиза (л.109- 154 от т.2 на ДП) са фиксирали момента на придобиване на част от унищожените при пожара вещи, чрез провеждане на беседа с пострадалите и в тази връзка не е бил проведен допълнителен разпит на пострадалите, също били неоснователни.

Същите засягали въпроси по същество относно преценката на прокурора и разследващия орган относно пълнотата на доказателствената маса, доказателствената стойност на експертизата и необходимостта от провеждане на допълнителни действия по разследването. Възраженията на защитника на обвиняемия не обосновавали наличието на съществено отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 и т.2 от НПК. В тази връзка произнасянето на съда относно наличието на това „нарушение“ било постановено в нарушение на чл.248, ал.4 от НПК, тъй като в разпоредителното заседание не следва да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Счита, че в случай, че съдът намери за необходимо, би могъл при провеждането на разпит на пострадалите в хода на съдебното следствие да изясни тези въпроси. Посочва, че заключението на изготвената по делото допълнителна съдебно- оценителна експертиза няма обвързваща сила по отношение на съда. Следователно, в случай че съдебната фаза на процеса протече при диференцираната процедура по чл.372, ал.1 и чл.373, ал.3 от НПК, съдът разполагал с правомощия да направи цялостна оценка на доказателствените материали, в т. ч. да прецени дали да кредитира изцяло или отчасти експертното заключение, или изцяло да не го кредитира.

Предлага се да бъде постановено определение, с което да се отмени атакуваното протоколно определение от 13.05.2025г. по НОХД №98/2025г. по 2 описа на PC- Нова Загора за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП- Сливен като неправилно и противоречащо на процесуалния закон и ВМЕСТО това да определи 7- дневен срок за отстраняване на посочената очевидна фактическа грешка по реда на чл.248а от НПК, след което производството да се разгледа в открито съдебно заседание по същество.

Срещу така подадения въззивен частен протест не е подавано възражение от подсъдимия и неговия защитник.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

Частният протест е подаден в законния срок от страна с правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт, поради което е процесуално допустим и разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по внесен на 18.03.2025г. в Районен съд- Нова Загора обвинителен акт срещу подс. К. И. С. за престъпление по чл.330, ал.1 от НК, затова че на 10.01.2023г. в с. Пет могили, общ. Нова Загора запалил сграда, представляваща масивно жилище със застроена площ 91,15 кв. м. на значителна стойност 56630,76 лева и прилежащ към нея навес (лятна кухня) на стойност 7141,87 лева, на обща стойност в размер, възлизащ на 63772,63 лева, собственост на М. И. М. от гр. Раднево и Н. И. М. от гр. Раднево като в резултат от деянието са причинени материални щети в общ размер на 68744,86 лева, от които 59355, 55 лева щети по сградите, предмет на палежа и 9389,31 лева щети по движимо имущество, намиращо се в сградите, собственост на М. И. М. от гр. Раднево и Н. И. М. от гр. Раднево.

За да постанови протестираното определение, районният съд в гр. Нова Загора е приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно незапознаването и непредявяването на производството на подсъдимия и неговия защитник.

Атакуваното протоколно определение е неправилно, а изложените в него доводи не се споделят от настоящия въззивен състав.

Правомощията на първостепенния съд да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са регламентирани в разпоредбата на чл.249 от НПК, а основанията за това- в чл.248, ал.1, т.1 и т.3 НПК.

Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които следва да се развие процесът на доказване. Правата на обвиняемите са винаги ограничени при неизвършване или съответно ненадлежно осъществяване на действията по повдигане и предявяване на обвинението и изготвяне на обвинителния акт съгласно т.1 от ТР №2 от 07.10.2002г. по н. д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС. В настоящият случай проверката, извършена от въззивния състав на внесения за разглеждане в 3

Районен съд- Нова Загора обвинителен акт показва, че той съдържа в достатъчна степен изложение на предложената от прокурора фактическа обстановка, правна оценка на деянието на подсъдимия и неговата роля в извършването му.

Законодателят изрично в разпоредбата на чл.249 от НПК е посочил кога следва да се прекрати едно съдебно производство. Едно от категоричните основания за това е, когато са нарушени правата на обвиняемия. В конкретният случай категорично тези права не са нарушени по време на досъдебното производство. Изложеното в атакуваното определение на Районен съд- Нова Загора за допуснато съществено нарушение на процесуалните права на обвиняемия поради непредявяване на производството на подсъдимия и на защитника му. Дали стойността на отнетите вещи е неправилно изчислена защото е установена от вещо лице, което е беседвало с пострадалите, а в показанията им не са посочени тези описания не означава, че тези вещи не са оценени правилно. При разпит свидетелят отговаря на въпросите на разследващия орган и като не е бил питан конкретно за тези обстоятелства относно оценяваните вещи няма как да се иска той да е посочил всичко при разпита си. Ако е нужно в съдебната фаза може да се разпитат подробно пострадалите в това отношение и тогава да се прецени до каква степен може да се даде вяра на заключението на вещото лице. Ако установи решаващият съд, че има неизяснени въпроси, позовавайки се на служебното начало или по искане на страните ще прецени дали да назначи допълнителна или повторна експертиза или ще събере други доказателства с оглед разкриване на обективната истина.

Настоящият състав не споделя възраженията на защитника на подсъдимия в разпоредително заседание, че за документите относно закупуване на унищожени при пожара вещи, в т. ч. фактури и гаранционни карти не бил съставен протокол за доброволно предаване и същите не били надлежно приобщени. Напротив, посочените документи са приобщени чрез протокола за разпит на св. М. М. (л.104- 106 от т.1 на досъдебното производство) като в същия изрично е обективирано изявление на свидетелката, че предоставя документите за нуждите на разследването, в т. ч. копие на нотариален акт (л.108- 110 от т.1 на ДП), саморъчно написан от нея списък на унищожени при пожара вещи (л.111 от т.1 на ДП), документи относно закупуване на унищожени при пожара вещи (л.112- 141 от т.1 на ДП).

Окръжният съд следва да отбележи, че контролираната инстанция е формирала правилен извод за наличието на посочената очевидна фактическа грешка като е отхвърлила възражението на защитника на подсъдимия, че еднократното некоректно посочване на фамилното име на подсъдимия е довело до накърняване на правото му да научи за какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняем. Видно е, че многократно е посочено в обвинителния акт конкретно името на подсъдимия. Касае се за очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани по реда на чл.248а от НПК.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав не възприема 4 съображенията, изложени в атакуваното протоколно определение, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на обвиняемия.

Въззивният частен протест е основателен, поради което атакуваното протоколно определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд, тъй като не се е произнесъл по всички въпроси на чл.248, ал.1 от НПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.249, ал.3, вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК, Сливенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение №168/15.05.2025г., постановено на 13.05.2025г. по НОХД №98/2025г. по описа на Новозагорския районен съд, с което съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Връща делото на Новозагорски районен съд за продължаване на производството по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5