Определение № 3517 от 09.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3517 гр. С., 09.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002104036 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 32 от 25.01.2023г. по гр.д. № 516/2022г. на Добрички окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 260417 от 14.06.2021г., поправено с решение №260032 от 04.04.2022г. по гр.д.№3510/2014г. на Добричкия районен съд е допусната съдебна делба на недвижим имот с търговско предназначение - бивш магазин „Валентина“ в [населено място], партерен етаж, с площ от 715.19 кв.м., състоящ се от три секции, отразен в кадастралната карта на [населено място] с идентификатори *****, *****, *****, *****, *****, *****, ***** и *****., ведно с прилежащи изби с площ от 29.91кв.м. и10,235% ид.ч. от общите части на сградата, с изключение на частта от идентификатор *****, съставляваща трафопост, който не е част от делбения имот, съгласно скица, съставляваща неразделна част от решението, която делба е допусната между съделители и при дялове: И. Б. Ш. - 1,113375% ид.част; Д. Б. К. 1,113375% ид.част; Л. Е. Х. - 1,113375% ид.част; Н. Е. Х. - 1,113375% ид.част; Ж. Б. Ш. 1,4845% ид.част; А. Ж. Ш. - 2,969% ид.част; В. И. П. и М. А. П.– общо В СИО - 3,46924% ид.част; Т. В. П. - 3,46924% ид.част; И. В. П. - 3,46924% ид.част; Б. Т. А. и М. А. А. в СИО 1,73462% ид.част; Б. Т. А. -1,73462% ид.част; Т. Б. А. - 1,73462% ид.част; А. Т. А. и М. А., 1,73462% ид.част в СИО; А. Т. А. - 3,46924% ид.част; Д. П. С. - 1,1365% ид.част; Е. Т. С. 1,1365% ид.част; Ц. Й. К. - 1,7534% ид.част; К. Д. К. с ЕГН [ЕГН] - 1,7533% ид.част; Ю. Д.

К. - 1,7533% ид.част; Б. Г. А. - 1,315% ид.част; Валентина Г. И.– 5,26% ид.част; В. В. Я. 0,656% ид.част; С. В. Я. - 0,659% ид.част; Н. Й. Ж. - 2,63% ид.част лично и 5,6854% ид.част в съпружеска общност със С. Д. Ж.; И. Н. В. - 2,63% ид.част; С. Д. Б. - 2,0225% ид.част; Д. Л.

Б. - 2,0225% ид.част; Л. Л. Б. - 2,0225% ид.част; Л. Й. Б. с ЕГН [ЕГН] - 6,0675% ид.част; Ж.

1

Х. /В./ с ЕГН[ЕГН] - 4,11% ид.част; В. Й. Г. с [ЕГН] - 3,0338% ид.част; М. И. М. - 4,9914% ид.част; И. С. Ч. - 10,4740% ид.част; „ЖИЗЕЛ Ж”ЕООД, ЕИК 124081143, - 4,51585% ид.част.

Срещу решението са подадени четири касационни жалби.

І. В касационната жалба на Н. Й. Ж. и С. Д. Ж. чрез пълномощника им адв. Д. се поддържа неправилност на решението в частта за допускане на делбата и определените квоти на съделителите. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси: 1/при наличието на изричен диспозитив и мотиви в първоинстанционното решение и в решението за поправката му /необжалвано/, в които изрично са посочени обектите, за които се допуска делба, в частност обект с № **** и обект с № ****, допустимо ли е съдът да приема, че обект имот с № **** не съществува, тъй като е заснет заедно с трафопоста, доколкото в необжалваното допълнително решение, квадратурата на трафопоста е извадена от квадратурата на обекта, за който се допуска делба и съдът изрично е допуснал делба и за същия обект ****; 2/ допустимо ли е съдът, след като допуска делба за обект **** да заявява в мотивите си, че такъв обект не съществува, защото е част от друг обект - ****, за който също и отделно е допуснал делба; 3/ при подписване на договорите за разпределение на ползването между всички съделители, следва ли да се приеме, че те са изразили съгласие разделянето на владението на всеки от тях да се осъществява съобразно посоченото в договорите; 4/ представлява ли извършването на преустройство от всички съделители, разделящо обекта с трайни прегради, налични към момента и заснети като такива с кадастралната карта, разпределяне на владението между всички съсобственици /фактическа делба/; 5/ при липса на нормативни изисквания за наличие на сервизни помещения към всеки един от новосъздадените обекти-магазини и разделянето на различните обекти с гипсокартон, което разделяне съществува повече от двадесет години, притежават ли всички магазини характеристиките да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост; 6/ доколкото изискването е да е налице годен самостоятелен обект за придобиване на правото на собственост по давност, необходимо ли е да е налице това изискване и по отношение на обектите, за които не е упражнено позоваване на придобиването им по давност; 7/ изискването да е налице годен самостоятелен обект за придобиване на правото на собственост по давност трябва ли да е налице спрямо всички новообразувани обекти; 8/ следвало ли е съда при формиране на вътрешното си убеждение по спора да обсъди всички релевантни за спора обстоятелства и доказателства - гласните и писмените доказателства, както и заключенията на вещите лица в тяхната съвкупност и изрично да посочи откъде, според него, произтича неяснотата кога е извършено разделянето обекта на делба на различни магазини и съответно кога е започнало владението поотделно за всеки един от тях;

9/ длъжен ли е съдът, след като на практика не кредитира напълно непротиворечивите показания на всички групи разпитани свидетели по делото, изрично да изложи мотиви в противоречие със съдържанието на кои други доказателства - писмени и заключения на вещи лица, също неоспорени, се опровергава тяхното съдържание; 10/ съществуват ли съществени противоречия между съдържанието на доказателствата по делото относно факта на разделяне на ползването на имота и осъществяваното разделно владение между 2 съсобствениците, съществуващо и до сега, длъжен ли е съдът изрично да ги посочи и в резултат да мотивира защо кредитира някои от тях. По тези въпроси касаторите изтъкват противоречие с практика на ВКС, която прилагат, както и се позовават на очевидна неправилност.

Отговори на тази касационната жалба не са представени.

ІІ. Втората касационна жалба е от Н. Е. Х., Д. Б. К., И. Б. Ш., Л. Е. Х., Ж. Б. Ш., А. Ж. Ш., В.

И. П., М. А. П., Т. В. П., И. В. П., Б. Т. А., М. А. А., Т. Б. А., А. А., М. А., всички чрез пълномощника им адв. П. П.. Поддържа се неправилност на решението по допускане делбата на бившия магазин „Валентина“. За допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1/ следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото, като разгледа и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор; може ли в тази връзка той да направи извод от решаващо значение за спора - по отношение установяването на даден правнорелевантен факт, като пренебрегне признания от страните на този факт, обективирани и в писмени документи; 2/ когато съсобственици в самостоятелен обект във вътрешните си взаимоотношения нямат противоречие относно притежаваните от всеки от тях дялове от имота, манифестирали са един пред друг владение на съответната идеална част от недвижимия имот, не са оспорвали по-между си, кой каква част притежава на правно основание и давностно владение и са заявили пред делбения съд тези обстоятелства, съдът при определяне на дяловете, следва ли да се съобрази със заявените от страните идеални части, придобити по давност, завещание, покупко-продажба и дарение, при условие, че не се оспорват от останалите пряко засегнати съсобственици и след като не нарушават правата на трети съсобственици; 3/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди и се произнесе по всички направени от жалбоподателя възражения за неправилност и незаконосъобразност на поставеното първоинстанционно решение, като изложи подробни и ясни мотиви и обсъди всички събрани по делото доказателства; 4/ сключените договори с Община Добрич, с които се разпределя ползването на бивш Магазин „Валентина“, представляват ли такива по чл.32, ал.1 ЗС за разпределение на ползване и имат ли изпълнителна сила към настоящия момент, след като при сключване на Договор за разпределение от 19.08.2002г. липсва решение и съгласие от мнозинството от съсобствениците; може ли към датата на последно сключения договор за разпределение 27.09.2004г. между съсобственици, които притежават малка част от имота, да се приеме, че в магазин „Валентина“ към този момент не са били обособени отделни търговски обекти, при условие, че в договора липсва конкретика и яснота в коя част от секцията се разпределя ползването (посочени са само квадратура и в коя секция); 5/ извършването на преустройство, получаването на доходи в реално обособен имот със знанието и без противопоставянето на останалите съделители повече от десет години, които от своя страна извършват преустройство и получават доходи от останалата част от реално обособени имоти, повече от десет години, представляват ли едностранни действия, които превръщат държането на чуждите части във владение, с което е осъществена фактическа делба на имота или имотът продължава да е съсобствен; 6/ възможно ли е да се придобие по давност реално обособена 3 част от недвижим имот, който от изграждането му се състои от няколко обособени самостоятелни имота (секции), но по документ за собственост се води един имот? Ако е възможно, следва ли да се изключи от делбената маса; 7/ трябва ли след преустройство на самостоятелен обект и обособяването на реални части от него в други обекти, всички новосъздадени обекти да отговарят на изискванията за самостоятелно обособени такива, за да може част от съделителите, позовали се на давностно владение, да придобият някои от търговските обекти, всеки със собствен идентификатор, създадени в рамките на бивш магазин „Валентина“; 8/ има ли предимство фактическото състояние на обекта - разделено на няколко самостоятелни обекта към датата на предявяване иска и решението за делба или предимство следва да се даде на юридическият му статус, съгласно акта за общинска собственост. Спрямо въпросите от първи до пети се твърди противоречие с приложена практика на ВКС, а относно шести и седми въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторите обосновават и наличие и очевидна неправилност, тъй като въззивният съд при постановяване на въззивното си решение не е съобразил всички събрани по делото доказателства - не е отчел, че от началото на съществуването си недвижимият имот е бил обособен от четири самостоятелни части, а именно три самостоятелни секции, едната от които се състои от два самостоятелни недвижими имота.

Ответниците по касационната жалба С. Д. Б., Д. Л. Б., Л. Л. Б. и Л. Й. Б. представят писмен отговор, в който намират жалбата за основателна.

ІІІ. Третата касационна жалба е от И. С. Ч. чрез пълномощника й адв. П. П.. За допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по седем правни въпроса, които съвпадат със седем от осемте въпроса по преждепосочената касационна жалба (липсва втория въпрос от втората жалба). Тази жалбоподателка също обосновава очевидна неправилност на обжалвания акт, тъй като съдът не е отчел, че от началото на съществуването си недвижимият имот е бил обособен на четири самостоятелни недвижими имота - три секции, едната от които с две самостоятелни части.

Отговори на тази касационната жалба не са представени.

ІV. Четвъртата касационна жалба е от С. Д. Б., Д. Л. Б., Л. Л. Б. и Л. Й. Б. чрез пълномощника им Д. К.. Като основание за допускане на касационно обжалване тези касатори сочат хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ допустимо ли е съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 20а ЗЗД, да интерпретира волята на съсобствениците/съделителите, като игнорира извършеното помежду им разпределение на ползването и установеното от тях трайно и необезпокоявано владение върху съответните самостоятелни обекти в допуснатия до делба недвижим имот магазин „Валентина“ в [населено място]; 2/ извършеното от съсобствениците преустройство на магазин „Валентина“ и обособяване на самостоятелни обекти чрез изграждане на трайни прегради, представлява ли разпределение на ползването на така обособените самостоятелни обекти и установяване на трайно и необезпокоявано владение върху тях; 3/ допустимо ли е при постановяване на своето решение второинстанционният съд, без да обсъди всички релевантни за спора факти и обстоятелства, да се произнесе по съществото на спора, като не е взел предвид обстоятелството, че по делото не е установена идентичността на описания в 4 исковата молба недвижим имот с този, посочен в представения по делото Договор за продажба от 09.03.2009г.; 4/ допустимо ли е второинстанционният съд, при липса на нормативни изисквания за наличие на сервизни помещения към всеки един от новосъздадените търговски обекти, да се произнесе по съществото на спора, като приеме, че не всички реално съществуващи търговски обекти, притежават характеристиката да бъдат годен самостоятелен обект на правото на собственост.