Решение № 260062 от 05.05.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 120/2021
- Вид
- Решение № 260062
- Подписан
- 05.05.2021
- Състав
- МАРИЯ ПЕТРОВА ПЕТРОВА, СТАНИСЛАВ ПЕТРОВ ГЕОРГИЕВ, СТОЯН АТАНАСОВ ГЕРМАНОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 260222 от 25.02.2021 · МАРИЯ ПЕТРОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.64,ал.1,т.1 · Закон за устройство на територията
- чл.92,ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.25,ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260062
05.05.2021г., град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
СТОЯН ГЕРМАНОВ
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №120 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260536 от
14.12.2020г., постановено по гр.дело №2512/2019г. по описа на Окръжен съд-П., О.-П., с адрес – гр.П., пл.“*“№*, представлявана от К. З.Д., е осъдена да заплати на С.С.Т. с ЕГН:**********,***, сумата от 45000лв. като обезщетение по чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди от следните травматични увреждания – „Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Закрито дислокационно счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост. Фрактура на лявата седалищна кост.“, произтекли вследствие на падането му на 30.09.2018г. при слизане по стълбите в дупката на южния вход на пешеходния подлез, преминаващ под бул. „***“ в гр.П. и свързващ ул.„**“ и площад „С.“, поради неподдържането на подлеза в съответствие със законовите изисквания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.09.2018г., до окончателното й изплащане, като искането за присъждане на законната лихва върху главницата от 45000лв. от 29.09.2018г. до 30.09.2018г. е оставено без уважение, и О.П. с адрес ***, пл.„*” №*, представлявана от к. З.Д., е осъдена да заплати на адвокат М.Р.М. ***, със служебен адрес – гр. С., ул.„**“ №* вх.„*“, ет.* /**/, възнаграждение за процесуално представителство и защита на ищеца по гр.д.№ 2512 по описа на Окръжен съд – П., ІV гр. с. за 2019 г. – С.С.Т., в размер на 1880лв., а в полза на Окръжен съд – П. сумата от 1800лв. държавна такса по производството, сумата от 5лв. държавна такса за издадено на ищеца съдебно удостоверение и сумата от 200лв. депозитни разноски.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят О.-П., която чрез пълномощника си юрисконсулт Е.К. го обжалва изцяло с доводи за неправилност, според които: отговорността на ответника не може да се ангажира принципно, а при установено действително, сериозно и съществено занемаряване, съответно неподдържане на процесното пространство и то към момента на настъпване на инцидента; налице е съпричиняване на увреждането, тъй като ищецът е създал реална възможност за настъпване на вредата и не е съобразил условията и мястото за преминаване в пешеходната зона; присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен, прекомерен и несправедлив, съобразно предприетото лечение, продължителността на възстановителния процес, позитивната прогноза за по-нататъшното състояние и липсата на доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба ищецът да е ограничил контактите си с неговите близки и познати.
Въз основа на подробно изложените съображения жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното решение и цялостно отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на претендираното обезщетение за неимуществени вреди до справедлив размер, както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна С.С.Т. е депозирал чрез пълномощника си адв.М.М. писмен отговор на жалбата с аргументи за нейната неоснователност, според които заявеното с отговора на исковата молба от ответната О. възражение за съпричиняване е бланкетно и в него не са посочени нито конкретните действия и бездействия, с които пострадалият е съпричинил настъпването на вредоносните последици, нито степента на съпричиняване, а наведените в тази насока възражения с въззивната жалба са преклудирани и по същество са неоснователни, като размерът на присъденото обезщетение е съобразен с реално претърпените вреди, техният интензитет и принципа на справедливостта, в каквато насока е налице и цитирана и приложена съдебна практика за обезщетяване на сходни вреди. Счита да са налице и останалите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Въз онова на подробно изложените съображения въззиваемият претендира за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете инстанции, както и на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответника; касае изцяло неблагоприятното за него осъдително първоинстанционно решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
В исковата молба ищецът Т. твърди, че привечер на 29.09.2018г. излязъл да се види с приятели в центъра на гр.П. – кв.“К.“, и около полунощ решил да се разходи до магазинчето-лафка до подлеза на пресечната точка между ул.“**“ и бул.“**“, след като си купил минерална вода от което, прибрал рестото и тръгнал наобратно, се събудил в безпомощно състояние, паднал в подлеза, от южната страна на булеварда /до клона на „*** банка"АД/, не можел да движи краката си, изпитвал ужасна болка, а мобилният му телефон бил на няколко метра и не можел да стигне до него. Бил в шок и му трябвали няколко минути да осъзнае къде е и какво се е случило. Започнал да вика за помощ, но никой не се отзовал, дори и преминаващите забелязали го минувачи. Лазейки, успял да стигне до мобилния си телефон, но същият се оказал счупен при падането. След като неопределено време не успял да намери помощ, живущ в съседната кооперация мъж му се притекъл на помощ и извикал бърза помощ.
Предвид обездвижването и мястото, на което бил паднал, бил изваден с кран от екип на „**“ и откаран в спешното отделение на ***, където постъпил в 2,24 часа през нощта и му бил извършен първичен преглед, а след като установили състоянието му веднага го хоспитализирали във **, където му провели два допълнителни прегледа. След извършена в ** отдел рентгенография, както и след преглед в отдела по ортопедия и травматология, специалистите констатирали фрактура на разклонението на таза, която след излизане на всички резултати наложила извършването на 16.10.2018г. на тежка хирургична операция, при която била поставена плака в таза и 21 броя пирони, и същата била успешна, въпреки първоначалните неблагоприятни прогнози за съществуваща възможност никога да не възстанови напълно двигателните си способности или придвижването му да бъде изключително затруднено. Бил изписан от болницата в средата на м.ноември.2018г., след което прекарал още пет месеца в къщи, от които два на легло, като през това време грижи за него, дори и за елементарните дейности от ежедневието, полагали родителите му и неговата сестра и малката й дъщеря. Посещавал множество контролни прегледи и провел продължителна рехабилитация. Стресът и физическата и емоционална болка от случилото се в началото били непоносими и в хода на възстановяването му започнали да отшумяват, но и до момента все още усещал болки в оперираната зона, ограничавал се откъм активно движение, не можел да спортува, избягвал продължителното стоене и ходене и категорично му било забранено да кара велосипед. В началото изпитвал силен страх, че никога повече няма да може да се изправи на краката си, като едва след проточено лечение започнал да се движи с патерици. И сега често изпитвал страх, притеснения, сънувал кошмари и често изпитвал напрежение без видима външна причина за това. През периода на лечението рязко прекратил комуникацията с приятелите си, затворил се в себе си, не излизал от дома си, бил подтиснат, непрестанно уморен и силно разстроен, като единствените хора, с които общувал, били майка му и сестра му. Като причина за инцидента и претърпените от него страдания сочи неизпълнението на задължението на ответната О. като собственик на подлеза да го обезопаси, да постави адекватни парапети, каквито на практика липсвали, както и да постави указания, че въобще има подлез и опасност случаен минувач да падне. Както към момента на инцидента, така и понастоящем, не бил монтиран достатъчно висок парапет, нямало указателни табели за наличието на подлез и пространството около него не било достатъчно добре осветено. При така изложените фактически обстоятелства ищецът С.Т. претендира за осъждане на ответната О.-П. да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 45000лв. със законната лихва от 29.09.2018г.
С подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът О.-П. е оспорила изцяло изложените фактически обстоятелства относно настъпването на инцидента и неговия механизъм, както и твърдението, че щетите са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпването на което да се дължи на поведение на нейните служители във връзка със състоянието на подлеза. Счита, че увредата е изцяло вследствие поведението на самия ищец, който, с оглед твърденията да не е бързал, а се е разхождал, да е разполагал с възможността да възприеме заобикалящата го среда и сочената „неравност“ и да избегне настъпването на инцидента, още повече, че мястото, на което се твърди да се е случил, е до първостепенен път – бул.“**“, банка и търговски обекти и е оживено и добре осветено, при което О.та не носи отговорност за невниманието на ищеца. Заявено е в условията на евентуалност възражение за съпричиняване на увреждането, тъй като ищецът е създал реална възможност за настъпване на вредата и не е съобразил условията и мястото за преминаване в пешеходната зона, при положение и, че падането и злополуката могат да бъдат свързани с редица причини, касаещи общото здравословно, физическо и емоционално състояние на ищеца. Претенцията се оспорва и по размер.
В изпълнение на дадените с протоколно определение от 30.06.2020г. указания за уточняване на фактическите обстоятелства ищецът е подал молба вх.№***/08.07.2020г. С нея е уточнил, че ангажира отговорността на ответната О. в качеството й на възложител, който е задължен чрез своите служители или натоварени други лица, да поддържа и обезопасява подлеза.
Предявеният иск е с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД, по какъвто се е произнесъл и окръжният съд, чието решение е валидно и допустимо.
Във въззивното производство страните не повдигат спор относно следната, приета за установена от първоинстанционният съд въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и заключение на СМЕ фактическа обстановка: На 30.09.2018г., преди 01,35 часа, когато било получено съобщение за техническа помощ в Регионална дирекция „**“-гр.П., ищецът Т. бил паднал в дупката на пешеходния подлез, собственост на ответната О.-П., преминаващ под бул.“**“ и свързващ ул.“**“ с пл.“С.“, и след оказано съдействие от живущия в близост св.Т.Т., отзовал се на виковете за помощ и намерил го в невъзможност да се движи поради болки в таза, той бил изваден с помощта на специална техника от мястото, на което се намирал, и закаран от екип на ЦСМ-П. в спешното отделение на ** със съмнения за фрактура на лява тазобедрена става, от където бил пренасочен и приет в Клиника по **, в която пролежал до 08.10.2018г., когато след като бил изписан с окончателна диагноза: „Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана на корема“, бил насочен и приет в Клиника по ортопедия и травматология, в която бил опериран на 16.10.2018г. и изписан на 30.10.2018г. с окончателна диагноза: „Счупване на пубиса /срамна кост/, закрито. Фрактура пубис рамус суп. ет интер.дислокат.Обс.Фрактура сакри син“.
Спорен и пред настоящата инстанция е въпросът относно причината за инцидента, доколкото с въззивната си жалба ответникът счита, че не носи отговорност за причинените вреди, тъй като не е установено действително, сериозно и съществено занемаряване, съответно неподдържане на процесното пространство към момента на настъпване на инцидента, както и поддържа възражението си за съпричиняване. Последното, противно на възраженията на въззиваемия, е своевременно заявено с отговора на исковата молба и не е бланкетно, поради което доводите във връзка с него във въззивната жалба, обосновани с посочени фактически обстоятелства, не са преклудирани.
Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27252bf0-0a5f-4b70-864f-161d52f733bd