Решение № 163 от 20.06.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Шумен, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253600500098 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Харизанов транс „ ЕООД, ЕИК 203259647, представлявано от И.Х., чрез пълномощника адв. С. И. от ШАК срещу решение № 590/22.07.2024 г. по гр.д. № 1386/2023 г. по описа на ШРС, допълнено с решение № 712/25.09.2024 г. по същото дело.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано по съображения, изложени подробно в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди и направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Т. И. К. не е депозирал отговор по жалбата. В молба, депозирана в първото по делото заседание, оспорва жалбата като изцяло неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради следното: Гр.д. № 1386/2023 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу дружеството-жалбоподател, с претенция за осъждане на ответника, в качеството на 1 работодател, по сключен между страните трудов договор от 28.09.2022 г., да заплати на ищеца, който е престирал труд при работодателя като международен шофьор на товарен камион / тир /, управлявайки съчленено превозно средство / с ремарке с товари на белгийския спедитор Райден / до прекратяване на трудовото му правоотношение на 24.04.2023 г., сумите от 1 000 лева – разлика между паричната равностойност на престирания от ищеца труд, изчислена по минималните ставки на Кралство Белгия по т.10.1 – 10.5 от белгийски КТД, а при условията на евентуалност, ако първият от исковете бъде отхвърлен – за осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл.59 от ЗЗД, същата сума, с която е обеднял, неполучавайки действителната парична равностойност на престирания от него труд, а ответникът се е обогатил, спестявайки разходите, които би направил обичайно за да получи престирания от ищеца труд, както и извършените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил предявения иск като изцяло неоснователен, с възражение, че е заплатил на ищеца всички полагащи му се възнаграждения и командировъчни, съобразно разпоредбите на чл.121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.

С протоколно определение от 10.11.2023 г. е допуснато изменение размера на исковата претенция, като е увеличен от 1 000 лева на 23 211.91 лева.

С постановеното от него решение първоинстанционният съд е осъдил „Харизанов Транс“ ЕООД, ЕИК 203259647, седалище и адрес на управление: гр......, ул.“.....“ № ...., вх.

...., ет....., ап.... да заплати на Т. И. К., ЕГН **********, адрес: с. ..........., общ. ......, обл. ..., ул.

„....“ №... сумата 23 211.91 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 28.09.2022г. до 24.04.2023г., на осн. чл. 121а, ал. 4 КТ, както и да заплати по сметка на Районен съд-Шумен, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата 928.47 лева държавна такса върху размера на уважения иск и 330 лева - платено възнаграждение на вещото лице по ССЕ.

Решението се обжалва изцяло от ответника.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от приложените по делото писмени доказателства се установява и не се спори между страните, че по силата на трудов договор № 84/28.09.2022 г., прекратен със заповед № 66/24.04.2023 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, през периода 03.10.2022 г. 24.04.2023 г. ищецът е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил – 12 и повече тона“ в ответното дружество, с основно трудово възнаграждение в размер на 800 лева месечно. През този период ищецът е бил командирован извън страната, в държави членки на ЕС, както следва: 1/ със заповед № 173/04.02.2022 г. – считано от 04.10.2022 г. до 26.12.2022 г., със задача международен превоз на стоки и уговорено условие за изплащане на сумата от 90 евро на ден; 2/ със заповед № 9/18.01.2023 г. – считано от 19.01.2023 г. до 28.03.2023 г., със задача международен превоз на стоки и уговорено условие за изплащане на сумата от 90 2 евро на ден; 3/ със заповед № 26/16.03.2023 г. – считано от 17.03.2023 г. до 29.05.2023 г., със задача международен превоз на стоки и уговорено условие за изплащане на сумата от 50 евро на ден.

От приложените по делото пътни листи, товарителници, ЧМР и извлечения от джипиес системи, както и от заключението на вещото лице по СТЕ, възприето като обективно и компетентно дадено, се установява, че през периода 28.09.2022 г. – 24.04.2023 г. ищецът не е извършвал каботажни превози, а международни превози с товарни автомобили с рег. № СВ 8331 СК, рег. № СВ 3775 ТС и рег. № С 1104 на територията на 14 държави членки на ЕС, а именно Италия, Франция, Германия, Австрия, Словения, Нидерландия, Белгия, Швейцария, Люксембург, Испания, Унгария, Румъния, Великобритания и България.

От представените по делото справка от НАП, фишове за заплати и извлечение от банкова сметка се установява, че за процесния период ответникът е изплатил на ищеца следните възнаграждения / облагаем доход/: 853.50 лева – за м. 11.2022 г.; 852.88 лева – за м.

12.2022 г.; 823.40 лева – за м. 01.2023 г.; 823.40 лева – за м. 02.2023 г.; 824.57 лева – за м.

03.2023 г.; 781.41 лева – за м. 04.2023 г., включваща сумата от 74.96 лева – обезщетение по чл.224 от КТ..

От заключението на вещото лице по ССЕ, допуснато в първоинстанционното производство, което е било изготвено преди СТЕ и въз основа на данни от счетоводството на ответника, се установява, че съобразно минималните ставки по КТД от 01.10.2005 г. / л.22 – 28 от делото /, а именно 12.2105 евро на час, разликата между паричната равностойност на платеното на ищеца възнаграждение и възнаграждението изчислено по КТД възлиза на 20 563.40 лева + 2 648.51 лева – бонус в края на годината, или общо в размер на 23 211.91 лева брутна сума.

От заключението на вещото лице по допуснатата във въззивното производство допълнителна ССЕ, изготвена въз основа на данните от СТЕ, се установява, че паричната равностойност на престирания от ищеца труд, изчислена по минимални ставки на Кралство Белгия, съобразно разпоредбите на чл.121а, ал.4 от КТ и данните от заключението по СТЕ се равнява на 30 407.36 лева. По данни от счетоводството на ответника, за периода 28.09.2022 г. – 24.04.2023 г. на ищеца са били изплатени сумите от 4 511.51 лева – разходи за заплати и 16 858.45 лева – разходи за командировки. Разликата между сумата за минимални плащания по законодателството на Кралство Белгия, изчислена по реда на чл.121а, ал.4 от КТ и получените от ищеца суми се равнява на 7 746.95 лева.

На зададени му по реда на чл.176 от ГПК въпроси законният представител на ответното дружество е отговорил, че белгийското дружество – спедитор, чийто подизпълнител е ответника е „Райден“, със седалище гр. Кортенберг, Белгия, както и, че ремаркетата, които е теглил ищеца с управлявания от него камион са били собственост на ответника, на „Райден“ и на трети лица, а транспортираните товари са били на различни фирми. Заявява също, че по време на периодите на шофиране ищецът е нощувал в камиона.

При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:

3

Основният спорен въпрос по делото е дали по отношение определяне трудовото възнаграждение на ищеца във връзка с командироването му за извършване на сухопътни товарни превози в чужбина са приложими разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина или тези на 121а КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.121а, ал.1 т.1, б.“а“ от КТ, действаща през времето на съществуване на трудовото правоотношение между страните, командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.

Съгласно чл.121а, ал.3 от КТ, работник или служител може да бъде командирован или изпратен при условията по ал. 1, когато за целия период на командироването или на изпращането съществува трудово правоотношение между него и командироващия или изпращащия работодател.

Съгласно чл.121а, ал.4 от КТ, в случаите по ал. 1, т. 1 за срока на командироването или на изпращането на работника или служителя се осигуряват най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

Съгласно чл.121а, ал.8 от КТ, условията и редът за командироване и изпращане по ал.1 се определят с наредба на Министерския съвет.

Съгласно чл.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги / обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., изм. и доп., бр. 6 от 22.01.2021 г. /, при командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Споразумението съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя: 1. характера и мястото на работа; 2. времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; 3. размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения; 4. условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; 5. продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; 6. размера на платения годишен отпуск; 7. условия за жилищно настаняване на работника или служителя, когато то се предоставя от работодателя по време на командироването; 8. финансови условия на командировката извън посочените в т. 3 и 4; 9. вида на транспортните средства и маршрута. Дните на пътуване, почивните и празничните дни се включват в срока на командироването.

Съгласно чл.5 от Наредбата, в споразумението по чл. 2, ал. 1 страните могат да 4 договорят и плащането на квартирни пари.

Съгласно чл.7 от Наредбата, не се допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл. 2, ал. 1.

Съгласно чл.6 от Наредбата, условията на труд, уговорени по чл. 2, ал. 2 не може да са по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, установени в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред, включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, условията на работа на непълнолетните лица, на бременните жени, на кърмачките и на лицата с намалена работоспособност. Елементите на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 се определят от законодателството на приемащата държава.

Съгласно чл. 4 от Конвенцията за международен автомобилен превоз, договорът за превоз се установява с товарителница, която представлява форма за доказване, като съгласно изр. второ от този текст нейната липса не засяга съществуването на договора.

С разпоредбата на чл.121а от КТ е транспонирана в българското законодателство Директива 96/71/ЕО, като с решение на СЕС от 01 декември 2020 г. по дело С-815/18 е прието, че посочената Директива се прилага за международните превози.