Определение № 1038 от 24.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1038 гр. Благоевград, 19.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20231200500837 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 във вр. с чл. 274 и следващите от ГПК и е образувано по частна жалба на “П (България)” ЕАД, ЕИК .., чрез процесуалния представител адвокат А. Б.

Обжалва се Определение № 31 от 04.08.2023 г., с което съдия по вписванията към РС - Благоевград отказал вписване / отбелязване/ на Договор за заместване в дълг към вписаната договорна ипотека на основание чл. 17, ал.1, б. „е“ от ПВ.

В жалбата се сочи, че обжалваното определение е постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Аргументира се, че съдията по вписванията неправилно е извършил преценка на обстоятелства, съдържащи се в самия акт, вместо да извърши преценка дали последният подлежи на вписване и съставен ли е съобразно изискванията, предвидени в ПВ.

Възразява се, че е неоснователно твърдението на съдията по вписванията, че настоящото заместване в дълг нямало отношение към договорната ипотека, тъй като в качеството си на солидарен длъжник И А е и страна по договорната ипотека, вписвана в СВ - Благоевград с вх. рег. № 6193/17.12.2015 г., акт № 121, том II, дело № 1555/2015. В тази връзка се обосновава, че с договора за заместване се изменял основният договор, от който възникнало обезпеченото с ипотека вземане, поради което на вписване подлежал и самият договор за заместване в дълг. Претендира разноски, като представя списък по реда на чл.

80 ГПК.

1

Настоящият съдебен състав, след преценка възраженията, изложени в частната жалба, както и на писмените материали по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

На 04.08.2023 година с вх. peг. № 4429/04.08.2023 год. в Служба по вписванията - гр. Благоевград е постъпила молба от П / България/ ЕАД с ЕИК .., седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ .“ 26, представлявано от пълномощника Д А, действащ в качеството си на пълномощник, с искане, на основание чл.17,ал.1, буква Е, да се извърши вписване на приложения договор за заместване в дълг, сключен на основание чл. 102 от ЗЗД между „П/България/ ЕАД с ЕИК .., седалище и адрес на управление: гр.София, бул.

„....“ № 26, представлявано от пълномощника Д А от една страна, наричана „Банката“ и „К“ ООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр.

Благоевград, жк „А“ бл. 41, вх. В, ап. 8, представлявано от З КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ И ИПОТЕКАРЕН ДЛЪЖНИК; И с ЕГН ********** и З с ЕГН - ********** - солидарни длъжници и А с ЕГН ********** наричана „Заместващ в дълг“.

С договора БАНКАТА дава изричното си съгласие, И - СОЛИДАРЕН ДЛЪЖНИК по Договор за банков кредит № 904-1101498/16.12.2015 г. да бъде заместен от А, която да поеме всички права и задължения, възникнали за солидарния длъжник - И по Договор за банков кредит № 9041101498/16.12.2015 г. и всички анекси към него, включващ към момента на заместването: редовна главница в размер 25,303.50 EUR (словом: двадесет и пет хиляди триста и три и 0.50 евро). Годишната лихва по кредита е в размер на шестмесечния EURIBOR плюс 3.2500 (три и 0.25) пункта надбавка, като през целия срок на кредита лихвеният процент не може да бъде по-нисък от 3.7500 % на годишна база. Лихвеният процент се определя на всеки шест месеца, като за първия шестмесечен период лихвеният процент се е фиксирал към шестмесечния EURIBOR, изчислен към 15.12.2015 г. плюс 3.2500 (три и 0.25) пункта надбавка. За всеки следващ шестмесечен период лихвеният процент се фиксира на база шестмесечния EURIBOR към последния работен ден, предхождащ датата на последната вноска по Погасителния план за предходния период, при спазване размера на договорената надбавка. В случай, че така определената лихва е под 3.7500 % (три 0.75 процента), лихвата за съответния период е в размер на 3.7500 % (три 0.75 процента) на годишна база. Наказателната лихва при просрочие е в размер на 5.00% (пет и 0.00 процента) годишно върху остатъчния размер на кредита (просрочена и редовна главница) до датата на пълното и окончателно погасяване на задължението. Остатъкът от дълга, описан по-горе, заедно с всички разноски, такси, комисиони, лихви, евентуални наказателни лихви се изплаща на Кредитора в срок до 30 (тридесет) месеца от датата на подписване на настоящия договор, като крайният срок на погасяване е 04.01.2026 г. или съответната дата по анекса, в случай на разсрочване на задълженията по кредита.

На основание промяната, Страните подписват погасителен план 2

Приложение № 1 за първия шест-месечен период от издължаване на кредита, съставляващи неразделна част от настоящия Договор за заместване в дълг и от Договор за банков кредит № 904- 1101498/16.12.2015г. и всички анекси към него.

Ипотекарният длъжник К ООД заявява, че е съгласен предоставеното обезпечение по Договор за банков кредит № 904-1101498/16.12.2015 г. и всички анекси към него да се запази, обезпечавайки задълженията на ЗАМЕСТВАЩИЯ В ДЪЛГ спрямо кредитора, а именно: Договорна ипотека върху недвижим имот, учредена с .... на Нотариус И К с per. № 241 при НК, с район на действие Районен съд - гр. Благоевград, вписана в Служба по вписванията - гр. Благоевград с вх. per. № 6170 от 17.12.2015 г., акт № 121, том 2, дело 2555/2015 г.

Към молбата са приложени: 6 броя от Договор за заместване в дълг, копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и платежно нареждане за внесена държавна такса за вписване в размер на 24.75 лв. по сметка на АВ.

По отношение на това искане, съдията по вписванията постановил атакувания в настоящото производство отказ с мотив, че представеният договор за заместване в дълг не подлежал на вписване чрез отбелязване към договорната ипотека, тъй като заместваният в дълга И А е солидарен длъжник, той нямал отношение към вписаната ипотека, а бил страна към договора за банков кредит. Отделно се сочи, че молителят не заплатил пълния размер на дължимата държавна такса, определен по реда на чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ, който в процесния случай възлизал на 86.06 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба изхожда от активно легитимирано лице с право да обжалва постановения отказ на съдията по вписванията, като жалбата е подадена в установения за това срок същата е връчена на пълномощника на дружеството на 14.08.23 г., а жалбата е подадена чрез куриер на 21.08.23 г. Последното се установява от представения с уточнителната молба от 12.10.2023 г. документ, след оставяне на жалбата без движение.

По същество същата е основателна, като аргументите за това са следните:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията за извършване на отбелязване (включително на актовете по чл. 17 от Правилника за вписванията), за заличаване и за подновяване на вписване се събира половината от събраната такса за вписване, но според ал. 2 на чл. 3 когато искането за отбелязване е направено за част от вземането, за което е вписана ипотека, или само за някои от имотите, се събира половината от таксата по чл. 2, изчислена върху сумата, за 3 която се иска отбелязване, а ако такава не е посочена в искането - върху сумата, за която е направено първоначалното вписване. Според чл. 2, ал. 1 от Тарифата за вписване на подлежащи на вписване актове и документи се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска в размер 0,1 на сто, но не по-малко от 10 лв. Когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси.

Видно е, че в случая се иска извършване на вторично вписване по реда на чл. 171 ЗЗД, а именно отбелязване на договор, сключен на основание по чл.

102 ЗЗД към първоначално вписаната ипотека, обезпечаваща задължението, което е и предмет на процесния договор за заместване. Посочената разпоредба на чл. 3 от Тарифата директно препраща към нормата на чл. 17, ал. 1 б. е, регламентираща вписването на договора за заместване в дълга. В процесния случай видно е от отразеното в молбата, с която се прави искането за вписване, а и от представения договор за заместване, че А поема всички права и задължения, възникнали за солидарния длъжник И по договора за банков кредит от 16.12.2015 г. с главница към момента на подписването на договора в размер на 25 303.50 EUR (словом: двадесет и пет хиляди триста и три и 0.50 евро).

Левовата равностойност е 49 489.34 лв., като именно тази сума е базата, върху която следва да се определи дължимата в производството по вписване държавна такса. Това е така, защото съгласно чл. 3, ал. 2 от Тарифата, когато искането за отбелязване е направено за част от вземането, обезпечено с първоначално вписаната ипотека, какъвто е процесният случай, се събира половината от таксата по чл. 2, изчислена върху сумата, за която се иска отбелязване, а едва ако такава не е посочена в искането - върху сумата, за която е направено първоначалното вписване. Съгласно чл. 2, ал. 1 таксата е в размер на 0.1 % върху цената, по която е таксуван документът, но не по-малко от 10 лева. Имайки предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Тарифата, в случая се взима предвид сумата, за която се иска отбелязване – 49 489.34 лева (25 303.50 евро). Или 0.1 % от от тази сума е 49.49 лв, като половината от тази сума е в размер на 24 .75 лв.. Жалбоподателят е представил документ за платена такса в размер на 24.75 лева, поради което приетото от съдията по вписванията, че се касае за нередовност на молбата, изразена в липса на надлежно внесена такса за вписването, е неоснователно.

На следващо място, правният довод на съдията по вписванията, послужил също като аргумент за постановения отказ, който довод е в смисъл, че представеният договор за заместване в дълг не подлежал на вписване чрез отбелязване към ипотеката, поради това, че заместеният в дълга е солидарен длъжник и същият нямал отношение към вписания акт за реално обезпечение, влиза в пряко противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т.6 от Тълкувателно решение №7 т.д.№7/2012 г. на ОСГТК на 4

ВКС. Според дадените в посоченото тълкувателно решение разяснения, проверката, която съдията по вписванията извършва относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ от Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията/. По своя характер вписването е едностранно охранително производство, в рамките на което е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен, ако това не е изрично предвидено в закон. А в случая в съдията по вписванията, надхвърляйки допустимата проверка за това дали представеният договор за заместване в дълг подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали има предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, е извършил непредвидена в закона преценка на съдържанието на акта, респективно проверка на материалноправните му предпоставки. По този начин се е отклонил от цитираната задължителна практика (в този смисъл виж и Определение № 327 от 15.06.2018 г. по ч. т. д.

№ 976 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение, постановено по идентичен казус).

Ето защо и тъй като в случая представеният договор за заместване в дълг по чл.102 от ЗЗД е подлежащ на вписване, съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1, б.„е”, вр. чл.171 от ЗЗД, акт, същият е в изискуемата форма – с нотариална заверка на подписите (чл. 171 ЗЗД и чл. 3 от ПВ), молбата е съобразена с разпоредбата на чл.17, ал.2 от Правилника за вписванията, а самият документ, представен за отбелязване, отговаря на общата разпоредба на чл. 6, ал. 1 ПВ, регламентираща задължителното съдържание на подлежащите на вписване актове, то атакуваното в настоящото производство определение подлежи на отмяна.