Определение № 33595 от 16.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33595 гр. София, 16.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА като разгледа докладваното от МИЛА Г. ДИМОВА-СПАСОВА Гражданско дело № 20261110111094 по описа за 2026 година намери следното:

Делото е образувано по повод искова молба на Д. Д. Г. срещу „Кредисимо“ ЕАД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея иск са допустими.

С исковата молба и с отговора по нея са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 30.11.2026 г. от 9:30 ч., за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА и прилага представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства по делото.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК:

Предявени са установителни искове, съединени в условията на евентуалност с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал.

1, предл. второ ЗЗД и кумулативно съединен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от Д. Д. Г. срещу „Кредисимо“ ЕАД за обявяване на нищожен Договор за потребителски кредит №.....2025 г. като противоречащ на императивните разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а в условията на евентуалност за обявяването му на нищожен като заобикалящ закон, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 333,06 евро, представляваща дадена без основание парична сума.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит, по който му била предоставена сумата 766,94 евро. Твърди, че кредитната сделка е с уговорена револвираща лихва, като периодът на револвиране е 30 дни, а падежът е на 20.09.2025 г.

1

Твърди, че уговореният годишен процент на разходите 58,49 %, а фиксираният лихвен процент- 46,30 %. Ищецът излага, че във връзка с сключения договор за потребителски кредит е сключил и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който на поръчителят има право на възнаграждение в размер на 437 евро, за това че се задължава да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на всички задължение на потребителя, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит. Твърди, че към момента на предявяване на иска е платил на кредитора си общо сумата от 1100 евро. Ищецът счита, че в договора за потребителски кредит формално е посочен размер на годишния процент на разходите, като в същия не е включен възнаграждението за поръчител. Твърди, че процесното възнаграждение е следвало да бъде включено в ГПР, тъй като двата договора са свързани, като това се извеждало и от обстоятелството, че „Кредисимо“ ЕАД събира вноските за възнаграждение на поръчителя. Счита, че договорът за потребителски кредит нарушава императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което е нищожен и дължи единствено чистата стойност по него. Поддържа, че сумите над размера на главницата са дадени без правно основание, поради което подлежат на връщане. Твърди, че общия размер на недължимо платено е от 333,06 евро. При тези фактически твърдения и правни доводи моли предявените от него искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Кредисимо“ ЕАД, с който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че е предоставил парична сума от 1500 лв. (766,94 евро).

Признава, че във връзка с обезпечаване на вземанията по договора за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е встъпил като поръчител за задължението на ищеца. Твърди, че възнаграждението за поръчителя не следва бъде включвано в ГПР. Признава, че ищецът е заплатил на него сумата от 333,06 евро във връзка с договора за потребителски кредит и договора за поръчителство. Поддържа, че възнаграждението не е включено в годишния процент на разходите, тъй като договорът за поръчителството не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД. Излага, че към момента на сключване на договора за потребителски кредит за него не е бил известен размерът на възнаграждението за поръчител. Поддържа, че потребителят е имал право, но не и задължение да предостави обезпечение по договора за кредит, още повече, е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Поддържа, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД, въпреки което двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, поради което и възнаграждението за поръчител не следвало да се включва като разход по кредита. Излага, че дори да бъдат приети доводите на ищеца за свързаност на двете дружества, то недействителна е единствено клаузата, уреждаща задължението на потребителя да заплаща възнаграждение на поръчителя, но не и целия договор за кредит.

При тези доводи ответникът моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени.

По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на страните, съдът намира следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове за прогласяване на Договор за паричен заем №.....2025 г. е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора са сключени договори за кредит и поръчителство с описано в исковата молба съдържание, както и че договорът за кредит е недействителен на соченото от страната правно основание.

По иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже предаването на паричната сума, а в тежест на ответника е да докаже основанието за получаването й.

При съобразяване на поддържаните от страните твърдения на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, 2 че между Д. Д. Г. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за паричен заем №.....2025 г., по силата на който дружеството отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 766,94 евро (1500 лв.), че между Д. Д. Г. и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е сключен договор за поръчителство към процесния договор за кредит и, че дължимото по договора за поръчителство възнаграждение не е включено в годишния процент на разходите по договора за кредит, както и че във връзка с договора за поръчителство Д. Г. е заплатил сумата от 333,06 евро.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3