Решение № 145 от 24.03.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Търговище, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Светослава Ст. Петкова като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20253530101057 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Търговище сити център“ЕООД (н) гр.Търговище, ЕИК 201388223, действащо чрез синдика В. Л. Г. от гр. София и „А. транс“ЕООД (н) гр.Търговище, ЕИК 203174500, действащо чрез синдика В. Л. Б. от гр.София, с която против Д. А., гражданин на Република Турция, гр.Ушак и А. Х. А. от гр.Търговище, е предявен отменителен иск за прогласяване недействителността по отношение на ищцовите дружества на договор от 24.02.2020г., по силата на който Д. А., гражданин на Република Турция, продава на А. Х. А. от гр.Търговище собствените си 50 дружествени дяла от „Сити контрол и каруош“ ЕООД- гр.Търговище за сумата 5000лв.

Претенцията е обоснована с обстоятелството, че прехвърлителят по този договор Д. А. има качеството на длъжник на двете ищцови дружества, като с извършеното разпореждане с всичките си дружествени дялове в „Сити контрол и каруош“ЕООД се е лишил от имущество в страната. Твърди се, че доколкото ищцовите дружества са кредитори на първия ответник по силата на влезли в сила съдебни решения и издадени въз основа на тях изпълнителни листове по т.д. № 9 / 2022г. и т. д. № 10 / 2022г., двете по описа на ОС Търговище, извършеното разпореждане уврежда интересите им и препятства удовлетворяването на вземанията им, като се излага още, че са налице както търговски отношения между ответниците, така и лични такива, а именнодвамата са били във фактическо съжителство, при което и втората ответница е знаела за увреждането. С оглед на изложеното, ищците приемат, че за тях е на 1 лице правен интерес от предявяване на настощия отменителен иск за прогласяване недействителността по отношение на тях на посочения договор от 24.02.2020 г. за прехвърляне на дружествените дялове, като сочат правно основание по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Претендират се разноски. В съдебно заседание не изпращат представители.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата А. А., действаща чрез пълномощник, в който предявения иск се оспорва изцяло, като неоснователен. Не се оспорва единствено обстоятелството, че с процесния договор от 24.02.2020г. ответницата е придобила от първия ответник дружествените му дялове от „Сити контрол и каруош“ ЕООДгр.Търговище за сумата 5000 лв., който договор е сключен през 2020г., т.е. много преди да възникнат вземанията на ищците през 2021 г. и 2022 г., като се счита, че това обстоятелство обуславя правна квалификация по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Оспорват се и твърденията в исковата молба относно наличието на близки отношения между ответниците, както и твърдението, че ответницата А. е знаела за увреждането, респ. целта на сделката е била да се увредят кредиторите. Подробни съображения са изложени в отговора. Ответницата моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска; излагат се подробни съображения, като се иска отхвърлянето на претенцията изцяло, претендират се разноски. В съдебно заседание доводите изложени в отговора са поддържат от ответника, чрез пълномощник.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д.

А., гражданин на Република Турция, действащ чрез пълномощник, в който предявения иск се оспорва изцяло, като неоснователен. Не се оспорва единствено обстоятелството, че с процесния договор от 24.02.2020г. втората ответницата е придобила от първия ответник дружествените му дялове от „Сити контрол и каруош“ ЕООД-гр.Търговище за сумата 5000 лв., който договор е сключен през 2020г. Ответникът е заявил в отговора, че с процесния договор не е целял увреда на кредиторите – ищцовите дружества, тъй като към момента на сключването на договора те не са имали качество на негови кредитори, а с договора са уредени отношения между ответника и неговите кредитори към него момент - втората ответница и лицето Р. М., както и че ответницата не е знаела и не е могла да узнае, че прехвърлянето уврежда ищците, отново защото към него момент той не е имал парични задължения към тях. Ответникът оспорва, че е бил в близки отношения с ответницата и че докато е бил в България двамата са живеели на съпружески начала. Признава, че вземанията на ищците са възникнали април-май 2021 г. и са потвърдени със съдебни решения, поради и което при сключване на договора ответниците не са действали с цел увреда на ищцовите дружества. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа отговора, чрез пълномощник.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното: Безспорно е по делото, че между ищците и ответницата А. А., че с Договор за продажба на дружествени дялове, сключен на 24.02.2020 г., първият ответник Д. А. е прехвърлил собствеността върху „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК 202828202 на втората ответница А. А., като не 2 е спорно също, че ответниците са уговорили продажна цена по номинал, или 5000лв. платими в деня на подписване на договора. От приложеното копие на Решение № 14 / 14.04.2022 г. по т.д. № 10 / 2022г. по описа на ОС - Търговище се установи, че ответникът Д. А. е осъден да заплати на „Търговище сити център“ЕООД (н) ЕИК 201388223, гр. Търговище, действащо чрез синдика В.

Г., сумата от 110 000 лв., дължими по обявения за недействителен по отношение на кредиторите по несъстоятелността договор от 31.05.2021г., по силата на който дружеството е предоставило на настоящия ответник Д. А. в заем сумата от 110 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 08.02.2022г., като в решението е посочено, че дружеството е обявено в несъстоятелност с решение № 13/02.08.2021г. по т.д. № 53 / 2021г. по описа на ОС - Търговище и е посочена началната дата на неплатежаспособността 19.11.2018 г. От приложеното по делото копие на Решение № 23 / 26.05.2022 г. по т.д. № 9 / 2022 г. по описа на ОС Търговище се установи, че ответникът Д.

А. е осъден да заплати на „А. транс“ЕООД (н), ЕИК 203174500, гр.

Търговище, действащо чрез синдика В. Б. сумата от 1 079 000 лв., дължими по обявен за недействителен по отношение на кредиторите по несъстоятелността на договор от 06.01.2020г., по силата на който дружеството е предоставило на Д. А. в заем сумата от 1 079 000 лв., както и на взетото решение за разпределяне на дивидент от 01.04.2021 г. в размер на 379 088,08 лв. в полза на ответника А. - едноличен собственик на дружеството, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 09.02.2022 г. В решението е посочено, че дружеството е обявено в несъстоятелност с решение № 17 / 18.08.2021 г. по т.д. № 54 / 2021 г. на ОС - Търговище и началната дата на неплатежоспособността е 01.01.2019 г., като в същото решение е посочено, че ответникът е призован чрез неговия пълномощник и съдебен адресат А. А., като от решение № 64 / 01.03.2022 г. по в.т.д. № 577 / 2021 г. по описа на АС Варна (приложено по ч.т.д. № 706 / 2022г. по описа на Апелативен съд Варна), посоченото решение на ОС Търговище е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособност на „А. транс“ЕООД и за такава е определена датата 31.12.2016 г. От представения баланс от 23.06.2021г. на „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК 202828202, гр.Търговище към 31.12.2020г. се установява, че за 2020г. активите на дружеството възлизат на 1 046 000лв., а за 2019г. са били в размер на 1 346 000лв. От писмо изх.№ 1023- 1202/26.05.223г., изд. от ТП НОИ Търговище се установява, че ответницата А. А. се е осигурявала като самоосигуряващо се лице, като едноличен собственик на „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК 202828202 в периода от 28.02.2020 г. до 12.01.2022 г., когато е прекъсната дейността. Установява се също, че А. А. е работила и по трудово правоотношение на длъжност „специалист управление на човешките ресурси“ в „А. транс“ЕООД, ЕИК 203174500 в периода 20.03.2017 г. - 27.08.2019 г. Видно от Решение от 11.01.2017 г., на А. А. в качеството й на едноличен собственик и управител на „А. транс“ЕООД, ЕИК 203174500, същата е взела решение за промяна на адреса на управление на дружеството, който от гр.Търговище, Индустриална зона, сграда на Родопа е променен на гр.Търговище, ул.“Цар Освободител“ № 43, където са регистрирани и дружества на Д. А.. От писмо УРИ № 3630003 28913/07.12.2021г., изд. от ОД МВР Търговище се установява, че Д. А., турски гражданин, роден на**.**.1974 г. в Република Турция, ЛНЧ ********** е с регистриран настоящ адрес в Република България - гр.Търговище, ул.“**********.

От по делото писмени доказателства - договори и справки от Търговския регистър относно собствеността на трите дружества - „Търговище сити център“ЕООД(н), ЕИК 201388223, „А. транс“ ЕООД, ЕИК 203174500 и „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК 202828202, гр.Търговище се установява, че двамата ответници в различни периоди от време са били съсобственици или еднолични собственици на капитала на посочените дружества, както следва: С договор за покупко - продажба на дружествени дялове от 10.09.2015 г. Х. Ч. и А. А. продават на Д. А. всички свои дружествени дялове в „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК 202828202; с договор от 15.03.2017 г. за покупко - продажба на дружествени дялове А. А. продава на Д. А. всичките си дружествени дялове от „А. транс“ ЕООД, ЕИК 203174500, а с договор от 28.02.2020 г. за покупко-проджба на дружествени дялове Д. А. продава на А. А. всичките си дружествени дялове в „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК 202828202, като посочените промени в собствеността на капитала на дружествата са отразени в ТР. С договор за наем на недвижим имот от 22.07.2019 г. „Търговище сити център“ ЕООД, ЕИК 201388223, гр.Търговище с управител Д. А. отдава за временно възмездно ползване на „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК 202828202 с управител Д.

А. собствения на дружеството недвижим имот, представляващ обществена сграда с идентификатор ***, находяща се на бул.“Митрополит Андрей“, № 31 за месечен наем от 1000 лв. и срок на договора от десет години, считано от датата на сключване, а от договор за преотдаване под наем на недвижим имот от 01.12.2019г., сключен между „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК 202828202 с управител Д. А., действащ чрез пълномощник А. А. и „РАЯЛЕНД“ ООД, ЕИК 175247923 гр.Варна, представлявано от управителя Р.

Т. се установи, че наемателят по първия договор е преотдал под наем три обекта в сградата на посоченото трето лице за сумата от 3500 лв. месечно, като от два договора за преотдаване под наем на недвижим имот от 01.10.2019 г., сключен между „Сити контрол и каруош“ ЕООД, ЕИК 202828202 с управител Д. А. и „МЕГАТРОН“ ЕАД, ЕИК 121555999, гр.София, представлявано от изп. директор И. Ш. се установява, че са преотдадени под наем и други обекти в сградата, а именно – магазин № 6, с месечен наем в размер на 450 лв. и магазин № 4, с месечен наем от 650 лв. С договор за заем от 25.08.2019 г. ответницата А. А. е предоставила на ответника Д. А., заем в размер на 25 000 лв., със срок на връщане една година - до 25.08.2020 г., в който се съдържа и разписка за получаването на сумата.

По делото се събраха и гласни доказателства, като от разпита на св. Р.

М., който твърди, че познава и двамата ответници се установи, че същите не са имали интимни отношения, като отв. А. имал семейство в Република Турция, а отв. А. имала сериозна връзка в България, но от показанията му безспорно се установи, че между ответниците са съществували някакви отношения, без да може да уточни, дали като физически лица или като 4 търговци. От показанията на св. М. се установи, че той лично е проявявал интерес към част от бизнеса на А. в гр. Търговище и е искал да купи от него автомивка и място за технически преглед, но последният е отказал, като е казал, че ще прехвърли фирмата на А., защото има да и връща пари. В показанията си св. М. заяви, че Д. А. идвал в Бългрия да си движи бизнеса, но стоял кратко, за по 2-3 дни и се прибирал в Турция. По делото са събрани и гласни доказателства От разпита на св. М. Р. П., съдържащи се в гр.д. № 432 / 23 год. на РСТ се установява, че в периода 2017 г. и 2018 г. е била процесуален представител на „Шел България“ по дела на дружеството против „Търговище сити център“ ЕООД, ЕИК 201388223 и „А. транс“ЕООД, ЕИК 203174500, които дружества били длъжници на представляваното от свидетелката такова.