Решение № 2502 от 21.12.2018, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№_________ гр.

Варна_____________2018г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският административен съд, ХІХ състав, в публичното заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Административен съдия: МАРИЯНА БАХЧЕВАН при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Марияна Бахчеван административно дело № 78 на

Административен съд - Варна по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.176 от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с постановяване на допълнително решение по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по реда на чл.226 от АПК, върнато за ново разглеждане като решението на Варненския административен съд на ХІІ състав по адм. дело № 2301/2016г. е отменено, защото е било постановено в противоречие с приетото към момента на постановяването му тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016г. относно това, че ревизионният акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал.2 от ДОПК не е нищожен.

Делото е образувано по жалба на М.Г.Й. срещу ревизионен акт № Р-03001715008388-091-001/04.05.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 215/15.07.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при Централно управление на НАП, с който за 2011г., за 2012г. и за 2013г. е определен данък върху доходите по чл.48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ във връзка с чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи/доходи от продажба на земеделска продукция.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че органите по приходите са нарушили процедурата по чл.117 ал.4 от ДОПК, тъй като при съобщаването и връчването на ревизионния доклад по електронен път не са връчили на ревизираното лице писмените доказателства, приложени към него. Счита се, че в рамките на ревизионното производство не са били спазени принципите на законност, обективност, самостоятелност и независимост, служебно начало, добросъвестност и осигуряване на право на защита, регламентирани от чл.2 до чл.6 от ДОПК. Прави се оплакване, че не са били изяснени обективно всички относими факти и обстоятелства, а едностранчиво са били съобразени само фискалните интереси на държавата. Изтъква се липса на мотиви, фактически констатации и правни изводи в ревизионния доклад и в ревизионния акт за установените и начислени данъчни задължения в ревизирания период в общ размер от 34 152.47 лева, което е в нарушение на чл.117 ал.1 т.6 и чл.120 ал.1 т.5 от ДОПК. Смята се, че необосновано органите по приходите са приели, че са налице достатъчно данни по чл.122 ал.1 от ДОПК, тъй като в ревизионния акт и в решението, което го потвърждава липсват конкретни фактически основания и доказателства за прилагане на особеното производство по чл.122 ал.2 от ДОПК за данъчно облагане по ЗДДФЛ. Сочи се, че неправилни са констатациите на органите по приходите, касаещи количеството произведена и реализирана селскостопанска продукция през стопанските години:

2011г., 2012г., 2013г., като подчертава, че не е налице разминаване между данните от представените анкетни карти по Наредба №3 и тези от системата „ИСАК“, защото действителност се обработват площи по споразумения с другите ползватели на земи в дадено землище по чл.37в от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/. Смята се, че неправилна е констатацията, че произведената от жалбоподателката 60 000 кг пшеница през стопанската 2011г.-2012г. не е била вложена като семена през следващата стопанска година 2012-2013г. В писмените си обяснения с вх.№ №9052/23.03.2016г. М.Й. е обяснила, че произведената земеделска продукция през стопанската 2011г.-2012г. е била вложена като семена в следващите три стопански години. Подчертава, че е в хода на ревизията е представила фактура №00000001/07.01.2015г. по договор за покупко-продажба на земеделска продукция от 04.03.2014г. със „Сортови семена“ ЕАД и протокол за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 21.11.2014г., удостоверяващи действителна продажба. Отбелязва, че в качеството си на земеделски производител за финансовите 2011г.-2013г. не е била длъжна да води счетоводство и да издава или съхранява първични счетоводни документи. Смята, че обстоятелството дали договорената продажна цена е била платена и кога няма връзка с действителността на извършената продажба с отложено плащане. Заявява, че е представила убедителни и категорични доказателства, че е съхранявала добитата селскостопанска продукция в периода 2011г.-2013г. в складови помещения на „Сортови семена“ ЕАД, за което е представила договор за наем от 01.01.2010г. за срок от 2 години, договор за наем от 04.03.2012г. със срок до 04.03.2015г., фактури относно наетите складови помещения и офис с №№ **********/04.03.2015г. и №*********/05.03.2015г., като непредставянето на кантарни бележки, дневник за вход и изход на превозни средства, анализни свидетелства за качествените показатели на продукцията не опровергават този факт. Позовава се на представени по време на ревизионното производство договори за механизирани услуги със селскостопанска техника от 01.10.2010г. и 05.03.2012г. със „Сортови семена“ ЕАД, споразумения от 07.02.2014г. и от 05.04.2013г. с подизпълнител „Сортови семена-98“ АД и фактура №0000000120805.01.2015г. за тяхното заплащане, осчетоводена по законовия ред. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В писмено становище вх.№17346/09.10.2018г. пълномощника на жалбоподателката адв.И.Ц. подчертава, че през ревизирания период е получила доходи като земеделски производител само от субсидии от Държавен фонд „Земеделие“, а произведената от нея земеделска продукция е вложена в семена и продадена през 2014г. и 2015г. В тази връзка и съгласно съдебно-счетоводната експертиза иска отмяна на РА, както следва: за 2011г. – над дължимата главница от 194.76 лева плюс лихви от 79.60 лева; за 2012г. – над дължимата главница от 232.67 лева плюс лихви – 72.23 лева, за 2013г. – над дължимата главница от 444.98 лева плюс лихви – 91.02 лева. Сочи, че от заключението на вещото лице става ясно, че произведената през 2011г.-2013г. земеделска продукция – 60 000 кг пшеница и 4 220 кг царевица са вложени като семена в следващите стопански години, а останалата част е продадена на „Сортови семена“ ЕАД през 2014г. и 2015г., т.е. реализирани са приходи след ревизирания период, за което говорят осчетоводяването на фактурите за продажби при двете страни и частичните плащания по банков път. Подчертава, че според вещото лице продажните цени са съпоставими с цените на другите контрагенти на купувача „Сортови семена“ ЕАД и с изкупните цени в Системата за агро-пазарна информация /САПИ/ към датата на продажбата – 21.01.2015г.

Подчертава, че според приетата съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ фактурите, свързани със съхранението на произведената продукция са били осчетоводени от наемателя и наемодателя и по тях има извършени плащания по банков път. Отбелязва, че е без значение за реалното ползване на наетите обекти обстоятелството – кога наемодателя „Сортови семена“ ЕАД е отчел приходите от наема на наетите складови помещения. Възразява срещу начина, по който ревизиращите органи са определила данъчната основа без да са приспаднати нормативно признати разходи от 60% на земеделския производител.

Ответната страна – Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна, чрез главен юрисконсулт К. Д. намира жалбата за допустима, но я оспорва като неоснователна и иска да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4663.71 лева за три съдебни инстанции.

В писмени бележки вх.№17155/05.10.2108г. се развиват доводи, че в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ ревизираното лице е декларирало само получените субсидии и не са представени документи във връзка с извършени разходи от произведената земеделска продукция и не са представени доказателства за количеството произведена продукция – липсват кантарни бележки, анализни свидетелства, като за нейното съхранение са представени само договори за наем и договор за механизирани услуги, в които има само подписа на М.Й., което поражда съмнение относно датата на съставянето им и относно тяхната достоверност. „Сортови семена“ ЕАД не са отчели приходи от извършени механизирани услуги и от отдадените под наем помещение през съответните периоди, а чак през 2015г., когато са били издадени фактурите. В периода от м.януари 20111г. до м.януари 2015г. не са били извършвани разплащания между земеделския производител и „Сортови семена“ ЕАД, както за механизирани услуги, така и за транспортирането и съхранение на продукцията. Подчертава, че са налице предпоставките по чл.122 ал.1 от ДОПК, тъй като декларираните и/или получени приходи/доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на земеделския производител, тъй като на стр.7 от РД е направен анализ на придобитото недвижимо имущество – земеделска земя с обща площ от 113.135 дка, както и недвижим имот – апартамент в гр.София на стойност 128 000 лева. Изтъква, че М.Й. и „Сортови семена“ ЕАД са свързани лица по смисъла на §1 т.3 б.“Д“ и б.“М“ от ДР на ДОПК, поради което между тях е възможно уговарянето на привидни сделки, целящи отклонение от данъчно облагане. Обръща внимание, че ревизираното лице в процесния период е посочило пред ОД „Земеделие“ гр.Разград обработваеми площи в по-голям размер, за които са получени и държавни субсидии, което е предпоставка за неотчитане и недеклариране на доходи. Отбелязва се, че „Сортови семена“ ЕАД в качеството си на получател на продадената от ЗП продукция не е отразило в дневниците си за продажби и в СД за ДДС, протоколите по чл.163б от ЗДДС и протоколите за покупко-продажба на селскостопанска продукция от 21.11.2014г., както и издадената фактура №0…1/07.01.2015г. Разпитаните свидетели не са посочили кога е била произведена продукцията и в какво количество. Техните показания сочат към ползвано под наем на едно помещение, където не биха могли да се съхраняват едновременно пшеница, царевица, ечемик, рапица, слънчоглед, добивани в рамките на 3 земеделски години. Смята, че доказателствата по делото сочат, че селскостопанската продукция е била продадена в годините на производството ѝ, като приходите от продажбата не са отчетени, т.е. установено е обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК и на основание чл.124 от ДОПК на ревизираното лице е било връчено уведомление с изх.№ Р- 03001715008388-113-001/25.02.2016г., с което е било уведомено за започване на ревизионно производство по особения ред. Изтъква, че на стр.38-43 от РД е посочено, че при определяне на данъчната основа са приспаднати разходи за дейността в размер на 60%.

Жалбата срещу ревизионен акт № Р-03001715008388-091-001/04.05.2016г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, и съответно срещу решение № 215/15.07.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при Централно управление на НАП са подадени в срок, от лице с правен интерес от оспорване пред надлежния съд, поради което са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ и се дължи разглеждането им по същество.

С оглед на представената ревизионна преписка и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът установява следното от фактическа страна:

С обжалвания ревизионен акт на М.Г.Й. са определени задължения за данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2011г. данък от 7 503 лева и лихви от 3 256.67 лева; за 2012г. данък от 8 705 лева и лихви от 3 041.89 лева; за 2013г. данък от 9 388 лева и лихви от 2 257.91 лева или общо данък в размер на 25 596 лева и лихви в общ размер от 8 556.47 лева.

Жалбоподателката е регистриран земеделски производител съгласно Наредба №3/1999г. в Областна дирекция „Земеделие“ – Разград от 18.04.2001г. без дейност като едноличен търговец. Същата е представляващ и управляващ „Сортови семена“ ЕАД с ЕИК *********, където е назначена по трудов договор като изпълнителен директор от 01.10.2002г., поради което е „свързано лице“ по смисъла на §1 т.3 б.“М“ от ДР на ДОПК. Земеделският производител е регистриран по ЗДДС от 19.12.2014г. През ревизирания период М.Й. е извършвала дейност, изразяваща се в производство на непреработена растителна продукция: пшеница, слънчоглед, царевица, ечемик и рапица, за производството на която е ползвала собствени и наети обработваеми земи, намиращи се в землището на с.Тетово, обл.Русенска, с.Сеслав, с.Горичево, с.Задруга и гр.Кубрат, обл.Разградска. Видно от представените от ОД „Земеделие“ гр.Разград анкетни карти и анкетни формуляри, земеделският производител е обработвал през 2011г. – 1554.178 дка, през 2012г. – 1607.908 дка и през 2013г.