Решение № 41 от 13.02.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Смолян, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500450 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение №168/06.08.2024 г. по гр.дело № 376/2023 г.

Маданският районен съд ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ, по иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предявен от М. С. К. срещу „Юробанк България“ АД-гр.София, клаузите на чл. 2, ал. 1, чл.

6, ал. 2, изр. 2 и чл. 22 от договор за Договор за потребителски кредит № HL 31266 от 13.12.2007 г.; и ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. К. срещу „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗП за обявяване нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 6, ал. 2, изр. 1 („Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.“) и чл. 20.

С решението са присъдени и разноски, като „Юробанк

България“ АД е осъдено да заплати на М. С. К. 515 лева разноски, съразмерно с уважената част от исковете; а М. К. е осъдена да плати на „Юробанк България“ АД-гр.София 405 лева съдебни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

1

Срещу решението в ЧАСТТА, с която са присъдени разноски и са уважени исковете на М. К., като са прогласени за нищожни клаузите на чл.

2, ал. 1, чл. 6, ал. 2, изр. 2 и чл. 22 от Договор за потребителски кредит № HL 31266 от 13.12.2007 г., е подадена допустима въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-гр.София, чрез юрк.Н. К.. Иска се обезсилване в тези части и прекратяване на делото по исковете за нищожност на посочените клаузи; респективно – отмяна на решението за тях и отхвърляне на тези искове.

В съдебно заседание банката-жалбоподател, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата се поддържа чрез подробно писмено становище от юрк.Н. К., който изпраща и списък на разноските.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата М. С. К., чрез пълномощника адв.М. О., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението в обжалваните части, както и за присъждане на разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, не се явява. За нея пълномощникът адв.М. О. продължава да оспорва жалбата.

Представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.

Съдът установява следното:

Ищцата М. К. е предявила искове да се признае за установено спрямо „Юробанк България“ АД-гр.София, че са нищожни няколко клаузи – тези по чл.1, ал.1 и ал.4, чл.2, чл.6.2, чл.20 и чл.22 от договор за потребителски кредит в съответни части от клаузите, подробно посочени, сключен между нея и съпруга и М. К., като кредитополучатели, и банката на 13.12.2007 г. с № 31266, с четири допълнителни споразумения в периода 2011-2013 г. Исковете са разгледани от родово компетентния съд, тъй като следва да се приеме, че са неоценяеми, доколкото съдържанието на договорните клаузи в съответните части, чиято нищожност се претендира по исков ред, „не касае основанието на вземането/престацията, а единствено реда и начина на определяне на съдържанието на вземането или други уреждащи правоотношението елементи.“ Признава се от ищцата, като не е спорно между страните и се вижда от събраните доказателства, че задълженията по онзи договор са погасени през 2014 г., като тя и съпругът и сключват на 21.07.2014 г. със същата банка договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен 2 кредит с № HL 66946, по който им е отпуснат заем в размер на 185 422 лв. именно за погасяване задълженията им по предходния договор № HL 31266 от 13.12.2007 г., клаузи от който се иска да бъдат обявени за нищожни.

Ищцата сочи, че към настоящия момент е длъжница на ответното дружество по договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит № HL 66946 от 21.07.2014 г., с който и е отпуснат кредит в размер на 180 000 лева за погасяване на задълженията и по Договор за потребителски кредит HL 31266 от 13.12.2007 г. Излага твърдения, че размерът на задължението на кредитополучателите по договора за кредит от 13.12.2007 г. е определен въз основа на приложението на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, които са нищожни на основание чл. 146 ЗЗП.

Нищожни са и допълнителните споразумения към този договор за кредит на основание чл.366 ЗЗД, тъй като те представляват спогодба и имат за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор.

Като нищожни, те не следва да се прилагат между страните.

Поддържа се в исковата молба и твърдение, че на същото основание нищожен в частта си за размера на рефинансирания кредит е и Договорът за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL66946 от 21.07.2014 г., тъй като размерът на задължението е определен въз основа на неравноправни клаузи в договора за кредит HL 32666 от 13.12.2007 г. В тази връзка, според К., обстоятелството, че е длъжница на ответната банка по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL66946 от 21.07.2014 г. за изплащане на задължение, определено въз основа на неравноправни клаузи в договора за кредит HL32666 от 13.12.2007 г., които са нищожни и не следва се прилагат, поражда за нея правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Не са предявени искове за нищожност на клаузи или на целия договор от 2014, г., нито за недължимост на суми по него.

Не е спорно между страните и се вижда от представеното копие, че на 21.07.2014 г. между ищцата М. К. и съпруга и М. К., от една страна, като кредитополучатели, и ответната банка, е сключен договор за кредит № HL 32666 за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит. По силата на договора банката предоставя на К. кредит в размер на 185 422 лв., от 3 които 180 000 лв. за рефинансиране на HL 32666 в „Юробанк България“ АД; и 5 422 лв. за други разплащания, които са за погасяване задължения на К. към НАП. Крайният срок за погасяване задълженията на К. по договора, предвид погасителния план и допълнителното споразумение от 27.04.2018 г., е 21.07.2041 г.

На 21.07.2014 г. от К. за обезпечение вземанията на банката по договора е учредена договорна ипотека в нейна полза върху намиращи с в гр.Мадан техни имоти – етаж от къща с таван и гараж, както и поземлен имот с два самостоятелни обекта от сгради в него.

Въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е недопустимо като постановено по недопустими искове от липса на правен интерес, поради което следва да се обезсили и производството да се прекрати.

Ищцата няма правен интерес да претендира нищожност на клаузи от договор за кредит от 2007 г., който е изпълнен, като задълженията на К. по него са погасени чрез плащане със средства, набавени от тях посредством договора им за кредит от 2014 г. за рефинансиране на предходния. Т.е., към момента К. нямат задължения по договора от 2007 г.

Правен интерес е налице за М. К. да установява нищожност на клаузи от сега действащия договор или на целия договор, съответно – недължимост на суми по него, тъй като именно по него тя е длъжница до 2041 г., а и защото и двата договора са с една и съща банка. С оглед последното обстоятелство, тя не би имала правен интерес и от претенция за връщане на недължимо платено по първия договор, а и той би бил погасен по давност, макар тя не се прилага служебно.

Същността на правния интерес е възможността, при уважаване на предявения иск, търсената от ищеца защита на предявеното като накърнено право да произтича непосредствено от решението. В случая уважаването на исковете за нищожност на клаузи от предходния договор от 2007 г. по никакъв начин няма за резултат намаляване задълженията на ищцата по настоящия договор от 2014 г. Това е така, защото евентуална порочност на клаузите на чл.2, ал.1, чл.6, ал.2, изр.2 и чл..22 от договора от 2007 г., за които се отнася обжалваната част от решението, не означава, че е опорочен автоматично и сега действащият договор, само по който ищцата има задължения и само спрямо който тя има правен интерес да търси защита 4 срещу банката-кредитор.

В евентуално производство по иск за оспорване действителността на договора от 2014 г. или на отделни негови клаузи, или за недължимост на суми по него, на основание формиране задълженията на ищцата въз основа на неравноправни клаузи от предходния договор от 2007 г., който е рефинансиран, тя може да предяви и настоящите искове или дори само да въведе фактически твърдения за нищожност поради формиране на задължението въз основа на сега атакуваните клаузи. В случая проверка действителността на клаузи от предходния договор е допустима само ако се атакува от това гледище настоящият договор в образуван исков процес, а не само като предполагаемо бъдещо намерение, каквото дори не е заявено от ищцата.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение№ 168/06.08.2024 г. по гр.дело №

376/2023 г. на Маданския районен съд в обжалваната част, с която са прогласени за нищожни, по иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предявен от М. С. К. срещу „Юробанк България“ АД-гр.София, клаузите на чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 2, изр. 2 и чл. 22 от договор за Договор за потребителски кредит № HL 31266 от 13.12.2007 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № № 376/2023 г. на Маданския районен съд в същата част, поради недопустимост на исковете от липса на правен интерес.

В останалата част решението на Маданския районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните чрез техните процесуални представители адв.М. О. и юрк.Н. К..

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6