Определение № 773 от 12.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 773 гр. София, 12.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600968 по описа за 2025 година

Подадена в срока и по реда на чл. 243, ал.7 НПК жалба от повереника на тримата пострадали (В., П. и Т. Н.) е станала повод за извършената от САС въззивна проверка на Определение № 1356/23.04.25 г. по н.ч.д. № 2512/25 г. на СГС, с което – след жалба на същите лица – е било потвърдено (чл. 243, ал.6, т.1 НПК) поредното прокурорско постановление, този път – от 20.01.25 г., за прекратяване на д.п. № 11347/18 г. на СДВР (пр. пр. № 18718/18 г. на СГП), водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ НК (за непредпазливо причинена на 17.09.18 г., след нарушение на правилата за движение, смърт на починалия А. В. Н.).

Искането на жалбоподателя е постановлението за прекратяване и потвърждаващото го определение да бъдат отменени, а делото - върнато на прокурора с указания по приложението на закона. Изтъкнатите аргументи касаят не само процесуалните въпроси за нарушения на чл. 13-14 НПК (липсата на мотиви за точното място на инкриминирания удар между двете превозни средства; противоречивите изводи дали превишената скорост на управлявания от починалия Н. мотоциклет е единствената причина за транспортния инцидент; неясната позиция могъл ли е водачът на сметосъбиращия автомобил в създадената ситуация да прецени адекватно и обективно всички фактори за изискуемото от него поведение по чл. 25 ЗДвП), но и неправилното приложение на материалния закон – чл. 15 НК, във връзка с която разпоредба прокурорът е намерил поведението на А. Д. за непрестъпно и е прекратил (чл. 24, ал.1, т.1 НК) наказателното производство.

Основателността на жалбата, според САС, налага отмяна на проверяваното определение и потвърденото с него постановление за прекратяване на делото.

1

Съществената грешка на Градския съд е, че вместо да провери „обосноваността и законосъобразността“ на прокурорския акт, е пристъпил към собствен анализ на доказателствата, опитвайки се да „допълни“ мотивите на прокурора за приложението на чл. 24, ал.1, т.1 НПК – подход, който не отговаря на стандартите за съдебния контрол „относно прилагането на закона“ в процедурата по чл. 243, ал.4 и сл. НПК. Още повече, че дори при повърхностния прочит на обжалваното постановление правят впечатление редица вътрешни противоречия, голословни заключения, липса на мотиви по базови въпроси и игнориране (необсъждане) на част от доказателствата, имащи значение за правилното приложение на материалното право.

Обстоятелствата на случая не се отличават с правна или фактическа сложност и са сведени до настъпил на 17.09.2018 г. транспортен инцидент, при който водачът на управляван сметоизвозващ автомобил А. Д. предприел маневра за престрояване от средна в лява лента по столичния бул. „България“ (в участъка между кръстовищата с булевардите „Гоце Делчев“ и „Тодор Каблешков“) и - след като преминал разделителната линия, забелязал бързо приближаващия го отзад мотоциклет (управляван от А. Н.); пристъпил към незабавно връщане в средната лента, но въпреки това – моторът се ударил в задната лява част на камиона; тялото на Н. изхвърчало и същият претърпял несъвместими с живота травми, довели до смъртта му.

Даденият от СГП отговор на един от основните правни въпроси по делото – нарушен ли е чл. 25 ЗДвП от страна на водача Д., не съответства на голяма част от приетите в самото постановление фактически положения и в тази насока редица аргументи на жалбоподателя могат да бъдат споделени. Няма, на първо място, яснота от кой момент Д. е възприел (или е могъл да възприеме) приближаващия отзад в лявата лента мотоциклет, защото – от една страна – прокурорът е приел, че „водачът на автомобила забелязал бързо приближаващия го (…) мотоциклет“, едва след като „…навлязъл с левите си колела на 0,40 м. върху лявата пътна лента“, а в същото време е застъпил, че предприетата маневра е била безопасна за отстоящите на 60 и повече метра превозни средства в тази лента. Последната констатация обаче в случая няма никакво юридическо значение, защото: а) без коментар е останало експертното заключение, че дистанцията между двата движещи се обекта всъщност е възлизала на 59,5 м. (АТЕ, т.2, л. 64 от д.п.); б) задължението на Д., като водач на престрояващо се МПС, да се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението, е съществувало „…преди да започне маневрата“ (чл. 25, ал.1 ЗДвП), а не след като вече я е предприел; в) безопасността на маневрата иманентно е включвала преценката дали скоростта на преминаващия мотоциклет позволява безаварийно престрояване (без значение дали същата е правомерна, несъобразена или превишена – р. 178/25-III и 120/24-II; г); г) преди да пресече разделителната линия между двете ленти Д. е следвало не само да се убеди, че няма опасност за движението, но и да прецени 2

„…липсата на възможност да се появи такава с оглед мястото на пътното платно и времето, за което може да осъществи маневрата“ (р.138/18-III).

Високата (безспорно „превишена“) скорост на мотоциклета (122 км./ч.), макар и да е резултат от неправомерно поведение, не изключва небрежността (вината) на водача на товарния автомобил, така че да превръща деянието му в „случайно“ (чл. 15 НК), нито води до отпадане на неговата обективна наказателна противоправност.

Съпричиняването на резултата е фактор, който да се отчита единствено при последващата индивидуализация по чл. 54-56 НК (р. 115/22-I, 30/04-I, 178/25-III, 201/19-II и др.).

Част от съдържащите се в прекратителното постановление изводи са застъпени голословно, без обосновка кои доказателствени източници са използвани и този пропуск е убегнал на СГС, макар, че повереникът на пострадалите с основание ги е оспорил.

Ако за прокурора, например, е установено, че „…ударът е настъпил на единичната прекъсната линия, разделяща средната от лявата пътна лента“, за останалите участници в производството би било редно да знаят на какво се основава въпросната констатация (на фиксираните при огледа спирачни следи; на аритметичните изчисления на отстоянията; на свидетелските показания или на други обективни данни); още повече, че подобно фактическо заключение следва да бъде внимателно обсъдено и съпоставено с експертното становище, че към момента на удара товарният автомобил все още е бил отклонен вляво, като „…е навлязъл с левите си колела на около 0,3 м. върху лявата пътна лента за посоката му“ (АТЕ, т.2, л. 49 от д.п.).

Безмотивна се явява и тезата, че причина за удара между двете превозни средства е единствено превишената скорост на мотоциклета: първо – защото самата експертиза сочи, че при взаимното разположение и посока на движение на двата обекта съприкосновение между тях е щяло да се избегне при скорост на мотора, не повисока от 67,9 км./ч. (АТЕ, т.2, л. 57 от д.п.), а така очертаните предели са в рамките на разрешената (70 км./ч.) за конкретния пътен участък; и второ – защото колкото е вярно, че съставомерният резултат (смъртта на починалия мотоциклетист) не би настъпил, ако А. Н. беше избрал скорост под 67,9 км./ч., също толкова вярно е, че и при скорост от 122 км./ч. преминаването му през лявата лента за изпреварване би било безаварийно, ако водачът на товарния автомобил А. Д. не беше предприел маневрата в нарушение на чл. 25 ЗДвП. Така, че и двете обстоятелства се явяват фактори, взаимно допринесли (като „причинен комплекс“) за настъпването на общественоопасните последици.

И не на последно място – вместо да коригира, Градският съд всъщност е мултиплицирал подхода на прокурора да мотивира постановлението си с житейски 3 разсъждения, за които в делото няма никакви доказателства; точно такова се явява твърдението, че „Никое от другите МПС не се е движело с толкова висока скорост“ – констатация, чиято връзка с предмета на доказване (чл. 102, т.1 НПК) е неясна.

Първата инстанция е подходила безкритично и по отношение на извода на СГП, че „липсва виновна причинна връзка между действията на водача и настъпилите последици“. Причинната връзка не може да е „виновна“ или „безвиновна“; тя е обективен факт или поредица от факти, които допринасят за резултата. Вината на дееца, вкл. и при обсъждането на чл. 15 НК, стои на съвсем друга плоскост, или - както най-ясно е обяснено в доктрината: „Единствено правилният подход причинната връзка да се установява сама за себе си, а субективното отношение към настъпилите последици да се изследва само при причиняващо деяние се запазва напълно и тогава, когато деянията на няколко лица, като елементи на каузалния комплекс, се намират в причинна връзка с общественоопасните последици (…) Отделен и последващ е проблемът за вината на отделните субекти“ (М., Р., „Наказателно право на Р. България.

Об.ч.“, изд. „Сиела“, С., 2022 г., с.188).

Всичко казано дотук е достатъчно, за да илюстрира, че е необходимо ново (поредно) връщане на делото на прокурора; отново със „задължителни указания по прилагането на закона“ (чл. 243, ал.6, т.3 НПК) – и на процесуалния (чл. 13-14 НПК), а като последица от това – и на материалния. Пропускът на СГС да констатира допуснатите пороци налага обжалваното пред въззивната инстанция определение да бъде отменено, поради което – на осн. чл. 243, ал.8 НПК, Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, Трети състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1356/23.04.25 г. по н.ч.д. № 2512/25 г. на СГС и потвърденото с него прокурорско постановление от 20.01.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № 11347/18 г. на СДВР (пр. пр. № 18718/18 г. на СГП.

ВРЪЩА делото на СГП за изпълнение на указанията от мотивната част на определението.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5