Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 16.12.2022, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 396/2021
Вид
Решение № 173
Подписан
16.12.2022
В сила
16.12.2022
Състав
МИЛЕНА ДИМИТРОВА ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА, ФИЛИП ЖЕЛЯЗКОВ ФИЛИПОВ, КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 87 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.206 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.209 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.210 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.248 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 43 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. ХАСКОВО, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.-ШАЛАМАНОВА в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215600600396 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе впредвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 1/27.05.2021г. постановена по НОХД № 34/2020г., Районен съд Ивайловград е признал подсъдимия А. Г. Н. от гр.С., за виновен в това, че: На 02.10.2013г. в гр.С., обл.Х., противозаконно присвоил чужди движими вещи: 3 бр. високи железни пилони за поставяне на тонколони, 3 бр. тонколони марка „Динакорд“ трилентови всяка с мощност от по 300-500 вата, 1 бр. миксер „Динакорд“ с вграден усилвател 10 канален пауър 1000 вата, 1 бр. бас каса марка „Елиминатор“ с мощност 300-500 вата, 1 бр. микрофон марка „Шур“ модел „СМ58“; 1 бр. стойка за микрофон, 2 бр. микрофонни кабели всеки с дължина 3 метра,2 бр. кабели спикон -спикон всеки с дължина 15 метра, 2 бр. кабели спикон-спикон всеки с дължина 4 метра, 1 бр. разклонител с 2 гнезда, 1 бр. разклонител с 6 гнезда,1 бр. захранващ кабел за миксер, 2 бр. тонколони марка „Динакорд“ трилентови с мощност от по 300-500 вата, 1 бр. бас каса марка „Елиминатор“ с мощност 300-500 вата, 1 бр. миксер „Динакорд“ с вграден усилвател 10 канален пауър 1000 вата,1 бр. стойка за тонколони, 1 бр. монтажна тръбичка за бас каса, 1 бр. обикновен захранващ кабел, 2 бр. кабели спиконспикон с дължина от по 15 метра и 1 бр. кабел спикон-спикон с дължина 4 метра, всичко на обща стойност 4293.20 лв., собственост на Д. И. К.а от гр.Х., които владеел на основание сключени устни договори за наем между него и собственика, поради което и на осн. чл. 206 1 ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на 2 години „Лишаване от свобода„ , чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години. С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД МВР – Хасково, направените на досъдебното производство разноски в размер на 181.20 лв., както и деловодни разноски в размер на 41.74 лв., в съдебното производство. Приложените по делото веществени доказателства е разпоредено да се върнат на наследника на Д. К.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия, който я обжалва в срок с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. С жалбата се иска подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно делото да бъде върнато на досъдебното производство, като се сочи, че се касае за граждански отношения и инкриминираните вещи били върнати от подсъдимия, който бил отстранен от помещението в което останали част от тях.

Присъдата е обжалвана в срок и от повереника на частният обвинител М. Н. С., с оплакване за заниженост на наложеното наказание, което се иска да бъде увеличено в максимален размер, както и да се отмени приложението на чл.66 от НК. В жалбата се релевират и оплаквания против недопуснатото от първата инстанция изменение на обвинението, като се иска наред с повдигнатото на подсъдимия обвинение, да му се повдигне и такова по чл.210 ал.1 т.5, вр. чл.209 ал.1 от НК ,по което също да бъде признат за виновен и осъден.

Окръжна прокуратура Хасково изпраща представител, който намира жалбите за неоснователни и иска присъдата, като правилна и обоснована, да бъде потвърдена.

Частният обвинител М. С. редовно призована не се явява. Явява се повереникът й адв.К., който поддържа жалбата против присъдата, по изложените в нея съображения и направени искания.

Подсъдимият се явява лично и със защитникът си адв.Г., която също поддържа жалбата против присъдата, а в пледоарията си доразвива изложените в нея доводи и иска подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно да се намали наложеното му наказание.

Подсъдимият в личната си защита излага доводи, идентични с тези на защитникът си, а в последната си дума иска да бъде оправдан.

Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, намира следното: Съдебното производство пред РС – Ивайловград е образувано след изпращането му по подсъдност от ВКС, на осн.чл. 43 т.3 от НПК. Първоначално обвинителният акт на РП – Свиленград, изготвен по д.п. № 159/2014г. по описа на РУП – Свиленград, с който против подсъдимия е било повдигнато обвинение за престъплението по чл.206 ал.1 от НК, е внесен в РС – Свиленград и образувано НОХД № 774/2019г. В проведеното разпоредително заседание на което пострадалата Д. К. се явила с повереникът си адв. К., предявеният от нея граждански иск против подсъдимия, не е приет за съвместно разглеждане, но пострадалата е конституирана като частен обвинител. Съдебното производство по посоченото НОХД е 2 прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение. След отстраняването му е внесен нов обвинителен акт с който против подсъдимия е повдигнато обвинение за престъплението по чл.206 ал.1 от НК, за което е признат за виновен с обжалваната присъда. По посоченият обвинителен акт първоначално е образувано НОХД № 141/2020г. по описа на РС – Свиленград, по което отново от пострадалата чрез повереникът и е предявен граждански иск и поискано конституирането й като граждански ищец и частен обвинител. След предявяване на въпросната молба, на **.**.**** г. пострадалата К. починала, като според удостоверението за наследници, такава е дъщеря й М. Н. С.. След изпращане на делото от ВКС за разглеждане от РС - Ивайловград, от наследникът е предявен граждански иск против подсъдимия, за причинените на наследодателят й от деянието имуществени вреди, както и за неимуществени и е поискано конституирането и като частен обвинител. Претендирани са и разноски за адвокат. В проведеното разпоредително заседание са обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, възражението на подсъдимия за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, не е споделено, предявеният граждански иск не е приет, като в качеството на частен обвинител правилно е конституирана М. С. – наследник на пострадалата Д. К., доколкото искането й се е основавало на защитим правен интерес предвид повдигнатото обвинение и обстоятелството, че преживе наследодателят й направил такова искане, което е и уважено. Съдебното следствие пред първата инстанция протекло по общия ред. От събраните доказателства, включително пред настоящата инстанция която е втора по същество, чрез разпитът на св. К. и преразпитът на св. К. е установено, че подсъдимият се познавал отпреди с бащата на св.Д. К. и наемал от него музикална техника. След смъртта му с посочената дейност започнала да се занимава св.К., която от баща си познавала подсъдимия. През 2013г. подсъдимия стопанисвал две заведения в гр.С. – таверна „******* ****“ намираща се в помещение което през месец ноември на 2012 г. наел от св. А. за срок от 1 година, както и бар „*****“ намиращ се в друга сграда. По повод дейността си, през месец януари на 2013г. подсъдимият се договорил със св.К., тя да му предостави под наем срещу сумата от 150 лв. месечно и за неопределен срок, озвучителна техника, която подсъдимия да ползва и плаща на свидетелката наема, а при отпадане на необходимостта от техниката, да й я върне.Така на 18.01.2013г. свидетелката заедно със св.Х. Ч. /починал през м.**.****г./ доставила в заведението „******* *****“ комплект озвучителна техника - 3 бр. високи железни пилони за поставяне на тонколони, 3 бр. тонколони „Динакорд“ трилентови всяка с мощност по 300 - 500 вата, миксер „Динакорд“ с вграден усилвател 10 канален пауър 1000 вата, бас каса „Елиминатор“ с мощност 300 - 500 вата, микрофон „Шур“ модел „СМ 58“, стойка за микрофон, 2 бр. микрофонни кабели с дължина по 3 метра и окабеляване - 2 бр. кабели спикон спикон с дължина по 15 метра, 2 бр. кабели спикон спикон с дължина по 4 метра, два разклонителя единия с 2 другия с 6 гнезда, захранващ кабел за миксер, като техниката била монтирана в заведението от св.Ч. През месец февруари на същата година, подсъдимият отново се свързал със свидетелката и поискал да наеме от нея втори комплект озвучителна техника за бар „******“, при същите условия и наемна цена. На 26.02.2013г. свидетелката заедно със св.Ч.

3 му предоставила под наем озвучителна техника - 2 бр. тонколони „Динакорд“ трилентови с мощност по 300- 500 вата, бас каса „Елиминатор“ с мощност 300-500 вата, миксер „Динакорд“ с вграден усилвател 10 канален пауър 1000 вата, стойка за тонколони, монтажна тръбичка за бас каса, обикновен захранващ кабел, 2 бр. кабели спикон спикон по 15 метра,1 бр. кабел спикон спикон 4 метра, която техника пак била монтирана във въпросното заведение, от св.Ч. За предоставянето на двата комплекта озвучителна техника, подсъдимият се разписал в бележника на свидетелката на стр.19 и 21 от същия и първоначално й плащал наема, макар не изцяло. Последното плащане от 100 лв. било на 04.08.2013г. като подсъдимият й дължал 600 лв. След спиране на плащанията, св. К. започнала да търси подсъдимия и на 13.08.2013г. заедно със св.Ч. го посетила в гр.С. При срещата, подсъдимият й обещал, че същия ден ще се издължи, но по-късно заявил, че ще стори това на следващия ден. Свидетелката се усъмнила в казаното и поискала да види техниката си, която отдала на подсъдимия под наем. От своя страна подсъдимия й заявил, че преотдал техниката под наем, без да и каже на кого. Такава уговорка с подсъдимия свидетелката нямала, не знаела за случилото се и след като разбрала от подсъдимия за станалото, изразила несъгласието си и поискала от подсъдимия незабавно да й върне озвучителната техника. Тогава подсъдимият изготвил и подписал декларация в която отразил посочените обстоятелства и се задължил да върне техниката на свидетелката до 16.08.2013г. и да й плати дължимия наем, поел и отговорност за стопанисването на техниката. След тази дата подсъдимия не върнал техниката на свидетелката, не и платил наема, не отговарял и на обажданията й. След това през месец септември на същата година в гр.Х., подсъдимия дал на св.Ч. втора декларация в която отразил същите обстоятелства както в предходната, включително че пренаел техниката в хотелски комплекс на морето, като се задължил да я върне на свидетелката след сезона в комплекса като посочил датите 15.09.2013 г. или 01.10.2013 г. В декларацията отразил също, че за следващия сезон пак щял да осигури озвучаване на въпросния комплекс до 01.10.2014г., задължил се да изплати и дължимия наем на свидетелката до 06.09.2013г.

Св.Ч. дал посочената декларация на св.К., която започнала пак да търси подсъдимия, но не успяла да се свърже с него. След изтичането и на срока във втората декларация 01.10.2013г., подсъдимия не върнал въпросната техника на свидетелката и не й платил наема. За случилото се, в началото на м. 09.2013г. св.К. подала жалба и след извършена предварителна проверка, на 19.11.2013г. от РП- Хасково било образувано досъдебното производство за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, изпратено по компетентност на РПСвиленград. В хода на досъдебното производство през 2015г., св.К. посетила с полицейски служители помещението където се намирал преди въпросният бар „******“ стопанисван през 2013г. от подсъдимия, за да си търси дадената му озвучителна техника. Помещението не се ползвало и св.Я. която работела в съседно в сградата кафе й отворила вратата на въпросното помещение, която не била заключена. Св. К. си познала единствено два кабела със спикон механизъм единия с дължина 15м., другия срязан и останал с дължина 0.5м., които св.Я. предала доброволно с протокол на досъдебното производство. Пак в хода на досъдебното производство, на 01.08.2018г. подсъдимия с автомобил управляван от св.К. и в присъствието на св.Ч., върнал в гр.Х. на св. В. К. – чичо на св.К. която тогава отсъствала, 4 част от наетата техника - 1 бр. смесителен пулт „Динакорд РМ 1000“, 4 бр. тонколони „Динакорд СЕ 15“ /активни горни тела/, 2 бр. тонколони „Динакорд СЕ 15“ /басови озвучителни тела/, за което се съставил протокол. По- късно св.К.а видяла върнатите вещи и според прочетените й от първата инстанция със съгласието на страните показания от досъдебното производство заявила, че подсъдимият й върнал първия комплект озвучителна техника, без консумативите - 2 бр. метални стойки и окабеляването, а от втория комплект върнал единствено 2 тонколони „Динакорд СЕ 15“ /активни горни тела/. Впоследствие свидетелката продала върнатите вещи с изключение на пулта „Динакорд“, който според показанията й бил различен от този, който дала на подсъдимия. От приетите от първата инстанция оценителна и графологична експертизи е установено, че стойността на инкриминираните вещи е 4293.20 лв., а въпросните декларации предоставени от подсъдимия на св.К., са написани и подписани от него, както и подписите в предоставените от свидетелката страници от бележникът й.