Определение № 1496 от 08.06.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 615/2026
- Вид
- Определение № 1496
- Подписан
- 08.06.2026
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- Светлана Изева, Радостина Стефанова, Светлана Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.35 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.2, пр.5 · Закон за задълженията и договорите
- чл.29 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1496 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлана Изева
Членове:
Радостина Стефанова
Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500615 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.233 от ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 9840/13.03.2026г. от Д. Д. Й., ЕГН – **********, гр.Пловдив, *****, чрез адв.Ж. М., против Определение № 1898/13.02.2026г., постановено по гр.д.№ 405/2026г. от РС – Пловдив, IV гр.с., с което е прекратено производството по делото поради направен отказ от иска, на осн. чл.233 от ГПК. Моли да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия.
От „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК – 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, ПК1324, ****, ****, чрез гл. юрк. ***, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна. Счита, че частният жалбоподател може да оспори само допустимостта и правилността на атакуваното определение за прекратяване, а не и валидността на формираната воля. В случай, че отказът се окаже опорочен, това е основание за прогласяване на неговата нищожност или унищожаемост по общия исков ред. Позовава се на съдебна практика.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
Пред Районен съд – Пловдив е подадена искова молба с вх.№ 1
4772/16.01.2026г. от Д. Д. Й., чрез адв.Д. Б., против „Изи Асет
Мениджмънт“АД. Препис от исковата молба е изпратена на ответното дружество и връчена на 03.02.2026г.
По делото е постъпила Молба с вх. № 14828/ 12.02.2026 г. от ищцата Д.
Д. Й., с която е заявила, че на основание чл.233 от ГПК прави отказ от всички предявени по делото искове, както и че на осн. чл.35 от ГПК оттегля всички пълномощия на процесуалния и представител по делото.
Районният съд, за да прекрати изцяло производството, се е позовал на разпоредбата на чл.233 от ГПК, че ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, като в този случай той не може да предяви отново същия иск. Предвид изричното изявление, съдът е приел, че е надлежно десезиран от разглеждането на правния спор.
Предвид оттеглянето на пълномощията за адвоката, подал исковата молба, Районният съд е постановил, че определението следва да се изпрати на домашния адрес на ищцата.
С подадената частна жалба от Д. Д. Й., чрез адв.Ж. М., са направени доводи, че подписът на подадената молба за отказ на иска действително е лично неин, но съдържанието на текста не отговаря на волята . Поддържа, че ответникът бил входирал молба за отказ от иск, но без съдържанието на молбата да изхожда от нея. През 2025г. с ответното дружество подписала споразумение, като ведно със споразумението били предоставени за подпис множество документи, като част от тях се оказали и заявления за отказ от иск.
Било поставено като условие подписването на такава молба във връзка със сключването на споразумение и затова била принудена да се съгласи с това, тъй като, от една страна, не била завела каквито и да било дела срещу ответника и този отказ не произвеждал каквото и да било действие, а от друга страна, отказ от бъдещото право да заведе искове спрямо ответника не би могъл да породи каквито и да било правни ограничения да търси правата си по съдебен ред. Оригиналите на заявленията за отказ от иск останали при ответника, но поддържа, че същите били без попълнен текст по отношение на конкретно гражданско дело, към което да бъдат приложени.
През 2026г. депозирала в РС - Пловдив 4 искови молби - две срещу ответника и две срещу свързано с него дружество.
На 12.02.2026г. с вх.№ 14831 по гр.д.№ 413/2026г. на I гр.с. РС-Пловдив 2 е входирано заявление за отказ от иск от страна на „Файненшъл България“ ЕООД, което заявление действително носило нейния подпис, но било подписано преди да бъде образувано дело и представлявало отказ от бъдещи права. Веднага след като разбрала за постъпилото заявление, депозирала по делото молба вх. № 15300/13.02.2026г., с която уведомила съда, че текстът на молбата не отговоря на волята и не желае правните последици от отказа.
Тъй като изпитала притеснение, че подобни молби ще бъдат депозирани и по другите дела, входирала по гр.д. № 807/2026г. на XV гр.с. и по гр.д. № 531/2026г. на V гр.с. РС -Пловдив, V гр.с., молби, с които информирала съда, че в случай, че постъпят подобни заявления за отказ от иск по делата, същите да се считат за документи, които не изхождат от нея и документи, които не отразяват волята . В следствие депозираните от нея молби по горните дела, висящността на производствата бе запазена.
На 12.02.2026г. по гр.д. 405/2026г. на РС-Пловдив, IV гр.с., било постъпило по делото идентично заявление за отказ от иск с попълнен допълнително номер на гр. д. № 405/2026 г. чрез принтирането му върху празна част на листа, подписан от нея година преди това по съвсем различен повод и при оказан натиск от ответника. Вследствие постъпилото заявление за отказ, съдът е постановил прекратяване на производството преди да предприеме каквито и да било действия в защита на правата и интересите .
Посочено е също, че не се е отказвала от предявения от иск. Молбата не е входирана от нея и не изразява желанието за разпореждане с права.
Депозираното заявление за отказ от иск е недействително на осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.29 от ЗЗД, тъй като волеизявление, изтръгнато чрез измама или положено при липса на съзнание за неговото съдържание е нищожно, респ. унищожаемо. Подписването на празен лист, върху който впоследствие е положен текст, без знанието на подписващия, представлява класически случай на т.нар. „бланкетен документ", злоупотребата с който е забранена от закона и е основание за оспорване на документа. Оспорване на документа - чл. 193, ал.
1 от ГПК, досежно истинността му може да бъде извършено веднага след представянето му по делото. Подписан върху празен лист, върху който впоследствие е нанесен текст без знанието или съгласието на подписалото лице, представлява неистински частен документ по смисъла на чл.194, ал.1 от ГПК.
3
Въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна.
Отказът от иск по чл.233 от ГПК е един от способите за десезиране на съда относно искането за защита, въз основа на което са възникнали процесуалните правоотношения между съда и страните по делото. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, отказът от иска поражда задължение за съда да прекрати производството по делото.
В процесния случай, частната жалба съдържа инкорпорирано изявление от Д. Й. за оттегляне на отказа от иска, което е процесуално недопустимо, тъй като същото е възможно само до постановяване от съда на прекратителното определение, а не и след този момент, още повече, предвид съществения факт, че не се оспорва подписът да е лично положен от ищцата. В този смисъл е съдебната практика, съдържаща се в Определение № 804/07.12.2012 г. по ч. т. д. № 644/2012 г., на ВКС, ТК, I т. о., според която оттеглянето на отказа на иска е допустимо само до десезиращия акт на съда, тоест, до преди произнасянето за прекратяване на делото.
На следващо място, относно въведените твърдения за приложимост на осн. чл.26, ал.2 пр.5 от ЗЗД и чл.29 от ЗЗД, поради опорочаване на отказа на основание гореописаните обстоятелства, то същите могат да бъдат релевирани само в производство по исков ред за прогласяване на този отказ за нищожен или унищожаем, а не и по пътя на обжалване чрез частна жалба.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Само за пълнота на изложението се посочва, че от извършена служебна справка се установи, че по горецитираното гр.д. № 531/2026г. на РС-Пловдив, V гр.с., също е постановено прекратително определение на осн. чл.233 от ГПК, което към момента не е влязло в сила.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд, V гр. с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 1898/13.02.2026г., постановено по гр.д.
№ 405/2026г. от РС – Пловдив, IV гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5