Решение № 136 от 04.05.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 729/2021
- Вид
- Решение № 136
- Подписан
- 04.05.2022
- Състав
- Радослав Кръстев Славов, Дарина Стоянова Маркова, Женя Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 301 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.17 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 ал.9 · Закон за енергетиката
- чл.30, ал.1, т.1 · Закон за енергетиката
- чл.31, ал.5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл.31 ал.5 т.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 136 гр. Варна, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Радослав Кр. Славов
Членове:
Женя Р. Димитрова
Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20213001000729 по описа за 2021 година
., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.
Производството е въззивно, образувано по жалба на на „ВГ-6“ ЕООД– гр. София, ЕИК 124713301 гр. София, чрез адв.Р.М. от АК –Видин срещу решение №229/16.07.2021г. по т.д. № 1150/2020год. на ВОС, с което съдът е: отхвърлил исковете на въззивното дружество, за осъждане на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК 10353369, да заплати на въззивника: Сума в размер 91579,21лв., като остатък по Дебитно известие №114/31.10.2017год. за горницата над цена за излишък на произведени количества през месец септември 2017 г., както и сума в размер 25 718,51лв. представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното им плащане; Сума в размер 189 016.73 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като остатък по фактура № 115/31.10.2017год. за горница над цена за излишък за произведена и доставена, електрическа енергия за месец октомври 2017 г., до НСП от 2 300 квч за работа над 2250ч. както и сума в размер 41 931,66 лв. представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата за периода от 01.01.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената сума на главницата от подаване на иска до окончателното им плащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Осъдил е въззивника, да заплати н а „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК 103533691, сумата 11088 лева разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Национална Електрическа 1
Компания“ ЕАД, ЕИК 000649348, гр. София, като трето лице - помагач на страната на ответника.
В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.
В жалбата се твърди, че решението е, неправилно като и незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на административен акт, който не е влязъл в законна сила. За това се иска производството да бъде спряно до окончателноот произнасянето на административните съдилища относно законосъобразността на Решение СП5,- обжалвано по адм.д. №№ 1719/2021год. по описа на АССГ.
Изложени са съображения, че съдът е следвало да се произнесе по реда на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г. на КЕВР, което не е сторено с обжалвания акт.
Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни практики. В решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към процесната ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на произведеното количество енергия до измененията на закона.
Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение СП -1/31.07.2015г.
Т. 1,7 от това решение е окончателно отменена с Решение № 1115 от 28.01.2019год. на ВАС по адм.д. № 5284/2018год., като същата е отменена спрямо всички с обратна сила. Съдът само е констатирал, че новото Решение СП-5 е обявено за нищожно, но не е изследвал дали това решение има обвързващ ефект.
Наред с това излага доводи, че липсва нормативен акт, определящ индивидуален критерий, по който всеки от енергийните източници може да бъде отнесем към едната, или другата група производители- на централи работещи до и над 2 250ч., поради което произведената електрическа енергия следва да бъде фактурирана по двете преференциални цени. Нещо повече, при решаване на спора съдът следва да съобрази и вече постановените решения по адм.д.№14112/2018г. на ВАС, в което е прието, че е възможно 2 една ВЯЕЦ да се отнесе едновременно към централите работещи до 2250часа и към централите работещи над 2250часа. За това не са налице пречки по отношение на централата на ищеца да се прилагат двете преференциални цени.
По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е правилно като законосъобразно и обосновано-като постановено въз основа на събраните по делото доказателства.
Твърди, че след отмяната на реш. СП-1, е прието реш. СП5/27.03.2019год., на което със закон е придадено обратно действие. С решението е определено НСПроизводство на ел.енергия за ВяЕЦ каквато е на ищеца в размер на 2000кв/ч при централи работещи до 2 250часа, при цена на изкупуване определена с Решение № Ц-010/2011год. Новоприетото решение на основание чл.13 ал.9 ЗЕ е породил правно действие, а законосъобразността му не е от преюдициално значение. Твърди, че въведеното редуциране е съобразно нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ която е еднозначна преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия, произведени до достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия. Неоснователно е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП - 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Твърди, че съдът е осъществил такъв контрол, възприел е приложимостта на Решение СП-5 и породените правни последици от предварителната изпълняемост на невлезлия административен акт. В този смисъл е Определение по т.д. № 2114/2020год. на ВКС, ІІ т.о. Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона. Отмяната на акта, с който се определя НСП има за последица единствено възобновяване на задължението на административния орган да извърши отново установяването му по предвидения в закона ред, което есторено с постановеното Решение СП-5/28.03.2019г.
По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените по делото разноски.
Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ю.к. Е М оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ВОС. По постъпилата частна жалба изразява становище за основателност на същата.
3
В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители. В подкрепа на изразеното становище, процесуалния представител на въззивника е представил писмени бележки.
Настоящият състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК. Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Съдебното производство пред Варненския окръжен съд е образувано попредявени искове от „ВГ-6” ЕООД, ЕИК 124713301 със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя К -К Д, чрез адв. М.
(АД „Волф Таис“), срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителния съвет П С_ С, Я М Д и Д К Д, подпомаган от „Национални електрическа компания”ЕАД ЕИК 000649348, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Триадица №8, представлявано от изп.директор И Й, за присъждане на остатъци от начислена цена за продадена през 2017г, но неплатена по преференциални цени за ВтЕЦ, работеща над 2250 ефективни часа годишно произведена ел. енергия от възобновяем източник за нетно специфично производство над 2000 до 2300 квч, а именно: - 91579.21лв, като остатък поДебитно известие
№114/31.10.2017г. към Фактура №113/11.10.2017г. за горница над цена за излишък на произведени количества през м.септември 2017г. над нетно специфично производство (НСП) от 2000 квч: -189 016.73 лв, като остатък по Фактура № 115/31.10.2017г. за горница над цена за излишък на произведени количества през м. октомври 2017г до нетно специфично производство (НСП) от 2300 квч за работа над 2250 ч: за присъждане на обезщетение за забавено плащане на същите суми за период от 1.01.2018г. (след изтичане на уговорен падеж от получаване на платежните документи) до 12.10.2020г. (изпращане на а претенциите), а именно:
25718.51лв върху главницата за м. септември 2017г.: 41931.66лв върху главницата за м. октомври 2017год. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претенцията на ищеца се основава на качеството му на собственик на вятърна електроцентрала, състояща се от 2 ветрогенератора „ВГ 4“ и „ВГ 5“ в землището на Община Каварна, с обща инсталирана мощност
4
000 kW която е присъединена към електроразпр.мрежа на основание договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 91-ДУА-214/29.08.20063002/24.01.2006-4005-ВГ-04.03.2008, сключен на 11.03.2008 год. между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД. Твърди, че по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия №91 от 17.02.2009г. сключен между „Енерго-Про Продажби” АД и „ВГ-6” ЕООД при действието на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) (обн., ДВ, бр.49 от 19 Юни 2007г., отм. ДВ,), ответникът се е 4 задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011 год. Сочи, че въведената с Решение № Ц-018/20.06.2011 год. преференциална цена за изкупуване на ел. енергия се прилага трайно в отношенията между страните.
Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл.31, ал. 5 от ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.2015 год. на КЕВР е установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ, като е установено нетно специфично производство от 2000 kWh при цена 188,29 лева/ MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. /т.1.7/ и НСП от 2300 k W h при цена 172.95 лева/MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч.
/т.1.8/.
Сочи, че през м. септември 2017 г. вятърната електрическа централа на ищеца не е била достигнала 2 250 ефективни часа работа, но е работила при достигнат праг нетното специфично производство от 2 000 МWh. За произведеното корличество ел.енергия ищецът издал фактура № 113/11.10.2017год. настойност 10 195,22лв.-приложима цена за излишък на балансирания пазар. Слаед издаване на фактурата, ищецът произвел ел.енергия, с които е достигнал прага от 2 250 часа ефективна работа и поради това ищецът е издал дебитно известие № 114/31.10.2017год. към фактура 113 за сумата от 91 579,21лв. с което е коригирал продажната цена дължима по т.1.7 от Решение СП-1 -188,29лв. за количестваат ел.енергия произведени през м. септември. Това е така, понеже ВяЕЦ е работила при достигнат праг от 2 000 МWh. И без да е достигнала прага от 2 300 М Wh.
Разпечатката съдържа 37 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2720684f-157f-472a-a8b7-ed0f68cf9e9c